БАН: Близо 40% от българите са енергийно бедни към 2021 година
Около 2 млн. и 830 хиляди души са енергийно бедните българи. Това демонстрират изчисленията, които са правени от Националния статистически институт и Агенцията за стабилно енергийно развиване по новата методика и формулировка, която се одобри преди 2-3 седмици в Закона за енергетиката (ЗЕ). Това сподели пред Българска телеграфна агенция доцент доктор Теодора Пенева от Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) във връзка идната либерализация на пазара на електрическа енергия, която е планувана в измененията на Закона за енергетиката за битовите консуматори.
Измененията в ЗЕ плануват Националната електрическа компания (НЕК) от 1 юли 2024 година да престане да бъде публичен снабдител. Регулираните цени за крайните битови консуматори ще се ползват до 31 декември 2025 година Предвидена е опция за компенсиране на битовите клиенти за разноските за закупуване на електрическа сила в границите на регулаторния развой за интервала до 2026 година
По думите на доцент Пенева е допустимо броят на енергийно бедните да е по-малък, тъй като става въпрос за един персонализиран рентабилен аршин, а не общ за всички, както е формалната линия беднотия. " Възможно е да има вариации, само че все пак е огромен % - към 35-40 % и това е правено при цени от 2021 година ", разяснява тя. Според нея доходният аршин по новата формулировка би следвало да се качва с цените, в случай че те се покачват или да пада, в случай че те се намаляват.
" Енергийната беднотия би трябвало да се свързва главно с енергийния разход ", смята доцент Пенева. Тя посочи, че има и доходна беднотия, която се обуславя от други фактори - от стопанската система, от заетостта, от структурни проблеми. Енергийната беднотия главно се отнася до тази част, която е обвързвана с енергийния разход и той би трябвало да понижава. " У нас той е доста висок, тъй като имаме невисок старт на енергийна успеваемост. Оборудването, което употребяваме, също е много остаряло. Хората се отопляват главно на дърва и електричество ", разяснява икономистът. Теодора Пенева е на мнение, че би трябвало да се върви към понижаване на потребностите от сила с дълготрайни ограничения.
По думите й тези 2,8 млн. българи през 2021 година са имали приход под 722 лв., т.е. се оказва, че у нас съвсем няма междинна класа. Според нея страната може да се оправи, в случай че желае, тъй като има нужните принадлежности за това. От Института за стопански проучвания при Българска академия на науките са написали доста мнения, отчети, публикации. Затова страната знае нужните стъпки по какъв начин да се оправи в тази обстановка, посочи тя.
Измененията в ЗЕ плануват Националната електрическа компания (НЕК) от 1 юли 2024 година да престане да бъде публичен снабдител. Регулираните цени за крайните битови консуматори ще се ползват до 31 декември 2025 година Предвидена е опция за компенсиране на битовите клиенти за разноските за закупуване на електрическа сила в границите на регулаторния развой за интервала до 2026 година
По думите на доцент Пенева е допустимо броят на енергийно бедните да е по-малък, тъй като става въпрос за един персонализиран рентабилен аршин, а не общ за всички, както е формалната линия беднотия. " Възможно е да има вариации, само че все пак е огромен % - към 35-40 % и това е правено при цени от 2021 година ", разяснява тя. Според нея доходният аршин по новата формулировка би следвало да се качва с цените, в случай че те се покачват или да пада, в случай че те се намаляват.
" Енергийната беднотия би трябвало да се свързва главно с енергийния разход ", смята доцент Пенева. Тя посочи, че има и доходна беднотия, която се обуславя от други фактори - от стопанската система, от заетостта, от структурни проблеми. Енергийната беднотия главно се отнася до тази част, която е обвързвана с енергийния разход и той би трябвало да понижава. " У нас той е доста висок, тъй като имаме невисок старт на енергийна успеваемост. Оборудването, което употребяваме, също е много остаряло. Хората се отопляват главно на дърва и електричество ", разяснява икономистът. Теодора Пенева е на мнение, че би трябвало да се върви към понижаване на потребностите от сила с дълготрайни ограничения.
По думите й тези 2,8 млн. българи през 2021 година са имали приход под 722 лв., т.е. се оказва, че у нас съвсем няма междинна класа. Според нея страната може да се оправи, в случай че желае, тъй като има нужните принадлежности за това. От Института за стопански проучвания при Българска академия на науките са написали доста мнения, отчети, публикации. Затова страната знае нужните стъпки по какъв начин да се оправи в тази обстановка, посочи тя.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ