Иран призна за около 2 000 загинали при протестите, опозицията твърди за над 12 000 жертви
Около 2 000 души, в това число чиновници на силите за сигурност, са починали по време на митингите в Иран, заяви ирански формален представител, представен от „ Ройтерс “. Това е първото публично самопризнание от страна на управляващите за толкоз висок брой жертви след огромните репресии против двуседмичните национални митинги в страната.
Източникът, поискал анонимност, съобщи, че зад смъртните случаи стоят „ терористи “, като не показа разбивка сред починали протестиращи и представители на силите за сигурност.
Свързаната с иранската съпротива медия Iran International обаче твърди, че действителният брой на жертвите е доста по-висок. По данни на медията минимум 12 000 души са били убити, като събитията са избрани като „ най-смъртоносния епизод в актуалната иранска история “. Според следствие на редакцията по-голямата част от жертвите са починали в границите на две поредни нощи – на 8 и 9 януари. Данните се базират на източници от Висшия съвет за национална сигурност на Иран, медицински заведения и свидетелства на очевидци.
Ако тази цифра бъде доказана, тя неведнъж ще надвиши броя на жертвите от митингите през ноември 2019 година, известни като „ Кървавия ноември “, когато по оценки на правозащитни организации бяха убити към 1 500 души.
Според Iran International огромна част от починалите са младежи под 30-годишна възраст, като се твърди, че е била издадена директна заповед за потребление на бойни патрони против протестиращите. Основни причинители на насилието, по данни на медията, са елементи на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война и паравоенните милиции Басидж. Иранските управляващи не са коментирали тези изказвания.
Международни наблюдаващи означават, че продължаващите ограничавания върху интернет и връзките съществено затрудняват самостоятелната инспекция на информацията. Безредиците, провокирани от тежките стопански условия, се считат за най-сериозното вътрешно предизвикателство за ръководещия теократичен хайлайф от най-малко три години насам.
На фона на рецесията президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи въвеждането на 25-процентни мита върху вноса от всички страни, които вършат бизнес с Иран, както и опцията за спомагателни военни дейности. Решението беше остро подложено на критика от Китай, който е главен покупател на ирански нефт.
Въпреки напрежението Техеран съобщи, че поддържа отворени информационни канали с Вашингтон, като дипломатическият разговор остава вероятен, въпреки обстановката в страната да продължава да се развива на фона на спорна и мъчно проверима информация.
Източникът, поискал анонимност, съобщи, че зад смъртните случаи стоят „ терористи “, като не показа разбивка сред починали протестиращи и представители на силите за сигурност.
Свързаната с иранската съпротива медия Iran International обаче твърди, че действителният брой на жертвите е доста по-висок. По данни на медията минимум 12 000 души са били убити, като събитията са избрани като „ най-смъртоносния епизод в актуалната иранска история “. Според следствие на редакцията по-голямата част от жертвите са починали в границите на две поредни нощи – на 8 и 9 януари. Данните се базират на източници от Висшия съвет за национална сигурност на Иран, медицински заведения и свидетелства на очевидци.
Ако тази цифра бъде доказана, тя неведнъж ще надвиши броя на жертвите от митингите през ноември 2019 година, известни като „ Кървавия ноември “, когато по оценки на правозащитни организации бяха убити към 1 500 души.
Според Iran International огромна част от починалите са младежи под 30-годишна възраст, като се твърди, че е била издадена директна заповед за потребление на бойни патрони против протестиращите. Основни причинители на насилието, по данни на медията, са елементи на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война и паравоенните милиции Басидж. Иранските управляващи не са коментирали тези изказвания.
Международни наблюдаващи означават, че продължаващите ограничавания върху интернет и връзките съществено затрудняват самостоятелната инспекция на информацията. Безредиците, провокирани от тежките стопански условия, се считат за най-сериозното вътрешно предизвикателство за ръководещия теократичен хайлайф от най-малко три години насам.
На фона на рецесията президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи въвеждането на 25-процентни мита върху вноса от всички страни, които вършат бизнес с Иран, както и опцията за спомагателни военни дейности. Решението беше остро подложено на критика от Китай, който е главен покупател на ирански нефт.
Въпреки напрежението Техеран съобщи, че поддържа отворени информационни канали с Вашингтон, като дипломатическият разговор остава вероятен, въпреки обстановката в страната да продължава да се развива на фона на спорна и мъчно проверима информация.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ