200 000 издържани от мама и тате, папкат от 400 до 3000 лева на месец
Около 183 хиляди младежи не работят и не учат, а чакат фамилиите им да ги устоят. Те не попадат в графата небогати, тъй като месечната им прехрана е сред 400 и 3000 лв. на месец. Това демонстрират данните от разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) за младежите отвън системите на претовареност, обучение или образование.
По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми – сред 100 и 500 лева
Над 20 хиляди получават от фамилията си прехрана сред 500 и 600 лева, а за други 30 хиляди джобните на месец са сред 600 и 700 лева Така тези две групи разполагат с повече пари, в сравнение с връстниците им на минимална заплата Нейният размер е 710 лева, само че след удръжките чисто остават 550,94 лева
Останалите получават даже по-високи приходи от дейните млади, макар че не работят и да не учат. Макар и дребен, има кръг от неактивните младежи с приходи сред 2000 и 3000 лева на месец.
При тази група богати пасуващи главните аргументи за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е съществуването на различен приход, който е задоволително огромен, с цел да нямат потребност да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за заболели близки, както и млади майки, изясняват специалистите. Специфична група са и дамите, които разчитат на високата заплата на мъжа си.
Общо у нас сред 330 и 340 хиляди младежи сред 15 и 34 година не работят и не учат
Живеят най-вече при родителите си, като постоянно са от огромни фамилии, където оказват помощ и пенсиите на баба и дядо. По този метод на младежите не им се постанова да заплащат и за сметки и храна.
Според последното изследване на Евростат малко под половината от младежите у нас живеят с родителите си, а близо 15% от семействата са на самотни родители.
България е в челото на класацията за неработещи и неучещи младежи в Европейски Съюз. Повече такива има единствено в Италрия, Румъния и Гърция.
Притеснителен е делът на тези, които не желаят да работят и не учат, а чакат фамилиите им да ги устоят с минимални суми до 400 лева на месец – към 163 хиляди младежи. Те са в риск от обществено изключване, тъй като получават приходи под линията на беднотия, която е 413 лв.. Имат ниско обучение, като огромна част от тази група е с главно. Това е повода те да не вземат участие в обучение и претовареност – и двете изискват опция за вложение на средства, което постоянно не е по силите на бедните семейства. Тази група се нуждае от съответна поддръжка, включително и финансова, с цел да се върнат младежите на пазара на труда, изясняват специалистите от ИПИ.
“При едно повдигане на прага на линията на беднотия постоянно огромна част от популацията пада под нея, защото има съществено скупчване на хора над границата ѝ ”, изясни пред “24 часа ” икономистът от ИПИ Адриан Николов.
Профилът на неактивния млад българин е женски, сочат данните на института. Най-често става дума за жена сред 25 и 29 година с главно обучение, която на месец има странични приходи от 100 до 400 лева Живее в Южния централен регион – Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян или Хасково. Характерно е, че тази група дами се препитава и от заплатата на брачна половинка си, а освен на родителите си. Най-често те към този момент имат две деца. “Именно грижата за деца и майчинството играят значима роля за задържането на дамите отвън пазара на труда и образованието ”, изясняват специалистите. Връстничките им, които учат или работят, нормално не са женени и живеят с родителите си до по-късна възраст или независимо без деца.
“При неактивните млади мъже има доста повече обстановки, в които те живеят сами. Неактивният мъж е декласиран, некултурен и с по-труден достъп до пазара на труда.
Жените от своя страна пък се отдават на домашен труд в фамилии с повече деца и вечно се отхвърлят да се върнат на работа или да учат. На процедура те са заети с грижа за семейството, а това в статистиката нито влиза като претовареност, нито като обучение ”, изясни още Николов.
Най-голямата група от тези, които нито учат, нито работят, е при семействата от над 6-7 души. Работещите или учещите младежи пък живеят най-вече в 3- и 4-членни фамилии.
“Повод за терзание е и огромният брой на висшистите в групата на неактивните – съвсем 50 хиляди души. В композиция със среднистите и тези с професионално обучение те съставляват към 50% от неактивните младежи ”, изясняват от ИПИ.
Три пъти повече от неактивните мъже с висше обучение са дамите с тапия от университет – над 36 хиляди такива не работят и не учат.
Мъжете водят единствено в групата на неактивните с по-ниско от началното обучение, демонстрират още данните от разбора. “Няма по какъв начин да не се спомене неадекватността на една сериозна част от професионалното обучение. Имаме съществено число на хора, които са приключили професионално учебно заведение, което отсича пътя към висше обучение. Оттам идва и това неучене. А
неработенето идва от огромната разлика сред структурата на професионалното обучение
и пазара на труда От една страна, нашите професионални учебни заведения не обезпечават изключително качествено обучение, което да разрешава директна реализация, а от друга – има свръхпроизвеждане на фрагменти в някои специалности и огромен недостиг в други ”, проучва Адриан Николов.
В съвсем всички възрастови групи неактивните мъже са доста по-малко от дамите. Силният пол доминира само в групата от 20 до 24 година Това се дължи на обстоятелството, че повече дами не престават да следват
През последните 10 година е тренд сензитивното понижение на неактивните мъже за сметка на дамите.
Според районния прорез минимум неучещи и неработещи има във Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра.
Те попадат в Северния централен район, който е едва обитаем, а и най-бързо застаряващ, т.е. там просто живеят по-малък брой младежи.
Макар ситуацията да е същото в Северозападния район, тъкмо в него пък е най-високият брой неактивни младежи.
Според ИПИ това отразява забележителните проблеми на пазара на труда в тези области – хронична безработица, ниски нива на обучение и умения и липса на вложения и основаване на нови работни места.
Друга причина е несъответствието сред Южния централен и Югозападния регион на страната. Югозападният, в който е и София, е най-големият и най-динамичен районен пазар на труда. Затова там са и най-вече дейните младежи сред 15 и 34 година – 434 хиляди
Южният централен регион обаче, където има над 2 пъти по-малко дейни младежи, концентрира най-вече неучещи и неработещи – 82 хиляди, по отношение на 58 хиляди в Югоизточния и 55 хиляди в Югозападния.
На този декор бизнесът у нас изпитва остра потребност от фрагменти, като 70% от компаниите се затрудняват да намерят служащи.
В момента пазарът на труда има потребност от 239 339 чиновници и експерти в разнообразни професионални посоки, което е близо 10,5% от заетата работна ръка.
Държавата има разнообразни стратегии, с цел да понижи каузи на безработните младежи. Предлагат се образования, с цел да могат да вдигнат квалификацията си и да отговорят на потребностите на бизнеса. Освен това се вършат и специфични трудови тържища. Медиатори пък търсят безработните младежи по места. Те дават също препоръки и оказват помощ за намиране на работа, попълването на автобиография, избор на уместно образование, запознаване с разнообразни техники за търсене на работа.
По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми – сред 100 и 500 лева
Над 20 хиляди получават от фамилията си прехрана сред 500 и 600 лева, а за други 30 хиляди джобните на месец са сред 600 и 700 лева Така тези две групи разполагат с повече пари, в сравнение с връстниците им на минимална заплата Нейният размер е 710 лева, само че след удръжките чисто остават 550,94 лева
Останалите получават даже по-високи приходи от дейните млади, макар че не работят и да не учат. Макар и дребен, има кръг от неактивните младежи с приходи сред 2000 и 3000 лева на месец.
При тази група богати пасуващи главните аргументи за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е съществуването на различен приход, който е задоволително огромен, с цел да нямат потребност да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за заболели близки, както и млади майки, изясняват специалистите. Специфична група са и дамите, които разчитат на високата заплата на мъжа си.
Общо у нас сред 330 и 340 хиляди младежи сред 15 и 34 година не работят и не учат
Живеят най-вече при родителите си, като постоянно са от огромни фамилии, където оказват помощ и пенсиите на баба и дядо. По този метод на младежите не им се постанова да заплащат и за сметки и храна.
Според последното изследване на Евростат малко под половината от младежите у нас живеят с родителите си, а близо 15% от семействата са на самотни родители.
България е в челото на класацията за неработещи и неучещи младежи в Европейски Съюз. Повече такива има единствено в Италрия, Румъния и Гърция.
Притеснителен е делът на тези, които не желаят да работят и не учат, а чакат фамилиите им да ги устоят с минимални суми до 400 лева на месец – към 163 хиляди младежи. Те са в риск от обществено изключване, тъй като получават приходи под линията на беднотия, която е 413 лв.. Имат ниско обучение, като огромна част от тази група е с главно. Това е повода те да не вземат участие в обучение и претовареност – и двете изискват опция за вложение на средства, което постоянно не е по силите на бедните семейства. Тази група се нуждае от съответна поддръжка, включително и финансова, с цел да се върнат младежите на пазара на труда, изясняват специалистите от ИПИ.
“При едно повдигане на прага на линията на беднотия постоянно огромна част от популацията пада под нея, защото има съществено скупчване на хора над границата ѝ ”, изясни пред “24 часа ” икономистът от ИПИ Адриан Николов.
Профилът на неактивния млад българин е женски, сочат данните на института. Най-често става дума за жена сред 25 и 29 година с главно обучение, която на месец има странични приходи от 100 до 400 лева Живее в Южния централен регион – Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян или Хасково. Характерно е, че тази група дами се препитава и от заплатата на брачна половинка си, а освен на родителите си. Най-често те към този момент имат две деца. “Именно грижата за деца и майчинството играят значима роля за задържането на дамите отвън пазара на труда и образованието ”, изясняват специалистите. Връстничките им, които учат или работят, нормално не са женени и живеят с родителите си до по-късна възраст или независимо без деца.
“При неактивните млади мъже има доста повече обстановки, в които те живеят сами. Неактивният мъж е декласиран, некултурен и с по-труден достъп до пазара на труда.
Жените от своя страна пък се отдават на домашен труд в фамилии с повече деца и вечно се отхвърлят да се върнат на работа или да учат. На процедура те са заети с грижа за семейството, а това в статистиката нито влиза като претовареност, нито като обучение ”, изясни още Николов.
Най-голямата група от тези, които нито учат, нито работят, е при семействата от над 6-7 души. Работещите или учещите младежи пък живеят най-вече в 3- и 4-членни фамилии.
“Повод за терзание е и огромният брой на висшистите в групата на неактивните – съвсем 50 хиляди души. В композиция със среднистите и тези с професионално обучение те съставляват към 50% от неактивните младежи ”, изясняват от ИПИ.
Три пъти повече от неактивните мъже с висше обучение са дамите с тапия от университет – над 36 хиляди такива не работят и не учат.
Мъжете водят единствено в групата на неактивните с по-ниско от началното обучение, демонстрират още данните от разбора. “Няма по какъв начин да не се спомене неадекватността на една сериозна част от професионалното обучение. Имаме съществено число на хора, които са приключили професионално учебно заведение, което отсича пътя към висше обучение. Оттам идва и това неучене. А
неработенето идва от огромната разлика сред структурата на професионалното обучение
и пазара на труда От една страна, нашите професионални учебни заведения не обезпечават изключително качествено обучение, което да разрешава директна реализация, а от друга – има свръхпроизвеждане на фрагменти в някои специалности и огромен недостиг в други ”, проучва Адриан Николов.
В съвсем всички възрастови групи неактивните мъже са доста по-малко от дамите. Силният пол доминира само в групата от 20 до 24 година Това се дължи на обстоятелството, че повече дами не престават да следват
През последните 10 година е тренд сензитивното понижение на неактивните мъже за сметка на дамите.
Според районния прорез минимум неучещи и неработещи има във Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра.
Те попадат в Северния централен район, който е едва обитаем, а и най-бързо застаряващ, т.е. там просто живеят по-малък брой младежи.
Макар ситуацията да е същото в Северозападния район, тъкмо в него пък е най-високият брой неактивни младежи.
Според ИПИ това отразява забележителните проблеми на пазара на труда в тези области – хронична безработица, ниски нива на обучение и умения и липса на вложения и основаване на нови работни места.
Друга причина е несъответствието сред Южния централен и Югозападния регион на страната. Югозападният, в който е и София, е най-големият и най-динамичен районен пазар на труда. Затова там са и най-вече дейните младежи сред 15 и 34 година – 434 хиляди
Южният централен регион обаче, където има над 2 пъти по-малко дейни младежи, концентрира най-вече неучещи и неработещи – 82 хиляди, по отношение на 58 хиляди в Югоизточния и 55 хиляди в Югозападния.
На този декор бизнесът у нас изпитва остра потребност от фрагменти, като 70% от компаниите се затрудняват да намерят служащи.
В момента пазарът на труда има потребност от 239 339 чиновници и експерти в разнообразни професионални посоки, което е близо 10,5% от заетата работна ръка.
Държавата има разнообразни стратегии, с цел да понижи каузи на безработните младежи. Предлагат се образования, с цел да могат да вдигнат квалификацията си и да отговорят на потребностите на бизнеса. Освен това се вършат и специфични трудови тържища. Медиатори пък търсят безработните младежи по места. Те дават също препоръки и оказват помощ за намиране на работа, попълването на автобиография, избор на уместно образование, запознаване с разнообразни техники за търсене на работа.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ