Геройството на 18-годишен спасител поставя въпрос: Трябва ли спас...
Около 17 ч. на 21 август на плажа в Свети Влас 18-годишен избавител от Пазарджик се хвърлил в бурното море, с цел да помогне на екскурзиант, който се давел. Вълните били мощни, а течението го блъснало в скалите край брега. Там тялото му било наранено неведнъж, до момента в който той се опитвал да доближи давещия се. Когато най-сетне излязъл от водата, момчето било цялото в кръв, с порезни рани от камъните, само че съумяло да съблюдава дълга си и да взе участие в спасяването на екскурзианта. Заедно с него във водата влезнали още един избавител и юноша от плажните атракциони, които също рискували живота си в рисковите условия.
Много постоянно на плажа виждаме едно и също – червен байрак, бурно море, а хората отново влизат във водата. Спасителят предизвестява, свири със свирка, вика. Често му се подиграват. Но когато някой стартира да се дави, от него се чака да рискува живота си, с цел да поправи непозната непредпазливост.
Тук идва казусът: спасителите нямат действителни пълномощия. Те могат да извикат, да махнат с ръка, да предупредят. Но не могат да постановат санкции, не могат да извадят хората принудително от водата, нито да ги спрат. Всъщност, от юридическа позиция, те носят голяма отговорност – а правата им са съвсем никакви.
Затова не е изненада, че постоянно попадаме на парадокса: безразсъдни плажуващи предизвикат произшествия, а 18-годишни спасители рискуват да умрат, с цел да ги спасят.
Може би е време тематиката да се сложи ясно – би трябвало ли спасителите да имат право да вземат ограничения? Трябва ли, да вземем за пример, да могат да постановат административни наказания или да викат полиция при отвод от осъществяване на инструкции?
В доста страни, в това число по Средиземноморието, санкциите за нарушение на сигнализацията на плажа са процедура. В град Хавея (провинция Аликанте) санкцията за влизане във водата при червен байрак е до 750 евро, а в някои общини като Сан Бартоломе де Тирахана – даже до 1 500 евро, защото дейностите на нарушителите заплашват и тях и спасителите.
В България сходно нещо съвсем не се ползва. А резултатът е забележим всяко лято – хиляди влизат във водата под червен байрак, десетки се давят, а спасителите остават безсилни.
Те са последната преграда сред човешката нелепост и гибелта. Ако спасителите в България можеха да разчитат на действителна поддръжка от законодателни и общински институции, нямаше да се постанова 18-годишни да влизат в бурното море. Ако имаха право да алармират на контролиращи органи, които да работят, рискът за тях би намалял. В последна сметка, отбраната на живота не трябва да зависи от личната храброст на млад избавител, а от систематична и законно обезпечена спайка сред разпоредбите, хората и природата.
Много постоянно на плажа виждаме едно и също – червен байрак, бурно море, а хората отново влизат във водата. Спасителят предизвестява, свири със свирка, вика. Често му се подиграват. Но когато някой стартира да се дави, от него се чака да рискува живота си, с цел да поправи непозната непредпазливост.
Тук идва казусът: спасителите нямат действителни пълномощия. Те могат да извикат, да махнат с ръка, да предупредят. Но не могат да постановат санкции, не могат да извадят хората принудително от водата, нито да ги спрат. Всъщност, от юридическа позиция, те носят голяма отговорност – а правата им са съвсем никакви.
Затова не е изненада, че постоянно попадаме на парадокса: безразсъдни плажуващи предизвикат произшествия, а 18-годишни спасители рискуват да умрат, с цел да ги спасят.
Може би е време тематиката да се сложи ясно – би трябвало ли спасителите да имат право да вземат ограничения? Трябва ли, да вземем за пример, да могат да постановат административни наказания или да викат полиция при отвод от осъществяване на инструкции?
В доста страни, в това число по Средиземноморието, санкциите за нарушение на сигнализацията на плажа са процедура. В град Хавея (провинция Аликанте) санкцията за влизане във водата при червен байрак е до 750 евро, а в някои общини като Сан Бартоломе де Тирахана – даже до 1 500 евро, защото дейностите на нарушителите заплашват и тях и спасителите.
В България сходно нещо съвсем не се ползва. А резултатът е забележим всяко лято – хиляди влизат във водата под червен байрак, десетки се давят, а спасителите остават безсилни.
Те са последната преграда сред човешката нелепост и гибелта. Ако спасителите в България можеха да разчитат на действителна поддръжка от законодателни и общински институции, нямаше да се постанова 18-годишни да влизат в бурното море. Ако имаха право да алармират на контролиращи органи, които да работят, рискът за тях би намалял. В последна сметка, отбраната на живота не трябва да зависи от личната храброст на млад избавител, а от систематична и законно обезпечена спайка сред разпоредбите, хората и природата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ