Около 16% от българите признават, че им е искан рушвет

Около 16% от българите признават, че им е желан подкуп при здравна услуга . Това сочат данните от извършено проучване на " Галъп интернешънъл болкан " за здравната самодейност Здравен барометър. То е направено в интервала 7 -14 ноември тази година измежду 806 души по метода " лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 55 хиляди души.

Наред с това 19,4% споделят, че им се е наложило да платят в болничното заведение нещо, което намират за ненужно. 9% свидетелстват персонално за процедура в лечебните заведения да се написа нещо, а да се прави друго, т.е. когато се стигне и до искреност от страна на самия пациент, равнищата на искреност взаимно спадат. Посочените няколко дяла са и индиректен знак за равнищата на смущаващи финансови практики по отношение на пациенти в последните няколко години.

Сред останалите негативни заключения са високи здравни осигуровки и съмнение в модела на финансиране и НЗОК.

37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас считат, че те са високи. 42,5% от интервюираните ги намират за естествени, а 3,8% - като ниски.

Според 1/3-та от запитаните българи вноската за здраве е косвен знак и за недоверието в модела на финансиране у нас .

Едва 38,3% от българите избират да заплащат повече за по-добра здравна услуга.

По-малко посоки за пациентите - спор сред лекари и НЗОК

Все още се обяснява какви средства за какви действия са заложени в бюджета за 2023 година

53,0% от интервюираните настояват, че знаят какво им се поставя при заплащане на здравни осигуровки. 37,6% признават, че не са осведомени. Само 20,2% пък признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка , която заплащат, като най-голям е този дял измежду най-младите участници в изследването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер. Така, размерът се оказва много по-познат от наличието.

42,1% от обезпечените лица у нас признават, че пропущат профилактични прегледи, които им се поставят. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропущат прегледи за профилактика. Крехко декларативно болшинство от 50,6% въпреки всичко настояват противоположното. Може единствено да се допуска равнището на откровеност.

70,7% от здравноосигурените не заплащат сами профилактични прегледи , при 24,2% които го вършат. 45,5% от наетите лица настояват, че вървят на профилактични прегледи, които работодателят им провежда. 49,9% не го вършат или не разполагат с такава опция.

Мнозинство от 56,2% от обезпечените споделя, че в последните три години, да вземем за пример , не му се е случвало да потърси контакт непосредствено със експерт , без персонален доктор.

Положителен резултат от проучването е дал въпросът за доверието към персоналния доктор. То е голямо на фона на разнообразни познати стойности у нас - 75,2% от обезпечените пациенти в пълнолетна възраст споделят, че имат доверие на персоналния си доктор.

Слабо е доверието в Националната здравноосигурителна - 29,3%, при съмнение от 53,6%. Потвърждава се правилото в социологията за повече положително отношение към персоналните измерения на въпросите, и повече инерционен песимизъм към публичните. На въпрос, да вземем за пример, кое е най-добре: персонални вноски или солидарно обезпечаване, естествените настроения клонят ясно към персоналното - в 60,2% от отговорите на всички респонденти, против 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да дефинират. Прави усещане, че най-възрастните респонденти реагират най-отворено към солидарния модел.

Примерът на персоналното се усеща и в голямото болшинство доверяващи си на персонален контакт и/или връзки при посещаване на доктор (69,6% от осигурените).
Обновена
Всеки десети българин в никакъв случай не е бил на годишен профилактичен обзор

Едва 1/3 от сънародниците ни са били на годишна профилактика тази година