Младежите у нас живеят с родителите си средно до 30 години
Около 153 хиляди са младежите у нас, които нито учат, нито работят. Макар и делът им да остава висок за междинния в Европа, положителната новината е, че понижават с най-бързи темпове. Работещите са ангажирани главно в търговията и охранителната активност.
Концепцията за " младежи " през последните години последователно се променя, освен това на европейско равнище. Ако преди за младежи се считаха от 15 до 24-годишните, в този момент към тях към този момент се причисляват и тези до 29-годишна възраст. Последното броене провело се у нас през 2021 година пресмята броя им на близо 1 милион души. Най-голям е техния дял в Югозападна България, а минимум са те в Северния централен регион. Младите напущат дома на родителите си на приблизително 30 години, което ги подрежда на четвърто място в Европа след Хърватия, Словакия и Италия, като мъжете се позастояват в родния си дом с 4 години повече от дамите. С висше обучение са 36% от младите сред 25 и 34 години, а рано напусналите обучение на възраст от 18 до 24, са 9%. 75% от младежите с някаква степен на обучение, владеят непознат език.
Според Националната статистика, заетите лица до 24-годишна възраст, са малко над 100 хиляди, само че какво работят? Най-голяма част от тях – близо половината, са ангажирани в търговията и охранителната активност. Следват специалности неизискващи специфична подготовка. Според специалисти през идващите години тези позиции ще стават все по-примамливи поради изменящия се пазар на труда, защото работодателите към този момент са склонни да наемат младежи и без опит, на които да оферират положителни условия, стига единствено да желаят да работят, съобщи NOVA.
За младежите, които нито учат, нито работят, си има абревиатура - " NEETs ". По последни данни на Евростат такива са приблизително 12% от младите на възраст сред 15 и 29 години. Но къде сме ние? Феноменът става известно, е най-характерен за страните от Южна Европа и Балканите. И като такава, заемаме четвърта позиция в класацията, директно след съседите от Гърция, където неактивните младежи са малко повече от нашите. Най-много са те обаче в Румъния и Италия – близо 20%, а най-нисък е % им в Нидерландия – едвам 4. И до момента в който упоритостите на Европейския съюз са до 2030 година междинният % в страните членки да бъде свален до 9, има и добра вест на нас. Защото България е една от страните, в която неактивните младежи са намалели най-вече – с 10% за 10 години. Броят им се пресмята на към 153 хиляди души. Голямата част от тях са с по-ниска степен обучение, живеят най-вече в едва обитаеми места, а за издръжката им оказват помощ родители, близки или съпрузи, когато става въпрос за омъжени дами, чиито дял е по-голям от този на мъжете.
Друга добра вест е, че все по-малко са младите, които имат желание да емигрират. Изчисленията са на Националната тактика за младежта за интервала 2021-2030, призната от Народното събрание. Макар и към момента висок, % на младежите, които биха отпътували да живеят в чужбина, е към този момент под 30%. 18% биха сменили обитаемото си място с друго, само че в рамките на България. Доволни от мястото, където живеят сега са 43%, а 12% нямат мнение по въпроса. Желанието за емиграция е обвързвано преди всичко със блян за по-добър живот, след това за по-добро обучение и най-после за по-висок стандарт и възнаграждение.
Концепцията за " младежи " през последните години последователно се променя, освен това на европейско равнище. Ако преди за младежи се считаха от 15 до 24-годишните, в този момент към тях към този момент се причисляват и тези до 29-годишна възраст. Последното броене провело се у нас през 2021 година пресмята броя им на близо 1 милион души. Най-голям е техния дял в Югозападна България, а минимум са те в Северния централен регион. Младите напущат дома на родителите си на приблизително 30 години, което ги подрежда на четвърто място в Европа след Хърватия, Словакия и Италия, като мъжете се позастояват в родния си дом с 4 години повече от дамите. С висше обучение са 36% от младите сред 25 и 34 години, а рано напусналите обучение на възраст от 18 до 24, са 9%. 75% от младежите с някаква степен на обучение, владеят непознат език.
Според Националната статистика, заетите лица до 24-годишна възраст, са малко над 100 хиляди, само че какво работят? Най-голяма част от тях – близо половината, са ангажирани в търговията и охранителната активност. Следват специалности неизискващи специфична подготовка. Според специалисти през идващите години тези позиции ще стават все по-примамливи поради изменящия се пазар на труда, защото работодателите към този момент са склонни да наемат младежи и без опит, на които да оферират положителни условия, стига единствено да желаят да работят, съобщи NOVA.
За младежите, които нито учат, нито работят, си има абревиатура - " NEETs ". По последни данни на Евростат такива са приблизително 12% от младите на възраст сред 15 и 29 години. Но къде сме ние? Феноменът става известно, е най-характерен за страните от Южна Европа и Балканите. И като такава, заемаме четвърта позиция в класацията, директно след съседите от Гърция, където неактивните младежи са малко повече от нашите. Най-много са те обаче в Румъния и Италия – близо 20%, а най-нисък е % им в Нидерландия – едвам 4. И до момента в който упоритостите на Европейския съюз са до 2030 година междинният % в страните членки да бъде свален до 9, има и добра вест на нас. Защото България е една от страните, в която неактивните младежи са намалели най-вече – с 10% за 10 години. Броят им се пресмята на към 153 хиляди души. Голямата част от тях са с по-ниска степен обучение, живеят най-вече в едва обитаеми места, а за издръжката им оказват помощ родители, близки или съпрузи, когато става въпрос за омъжени дами, чиито дял е по-голям от този на мъжете.
Друга добра вест е, че все по-малко са младите, които имат желание да емигрират. Изчисленията са на Националната тактика за младежта за интервала 2021-2030, призната от Народното събрание. Макар и към момента висок, % на младежите, които биха отпътували да живеят в чужбина, е към този момент под 30%. 18% биха сменили обитаемото си място с друго, само че в рамките на България. Доволни от мястото, където живеят сега са 43%, а 12% нямат мнение по въпроса. Желанието за емиграция е обвързвано преди всичко със блян за по-добър живот, след това за по-добро обучение и най-после за по-висок стандарт и възнаграждение.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ