Около 15 млн. лв. щели да изхарчат родните студенти за

Около 15 млн. лева щели да изхарчат родните студенти за осми декември. Такава прогноза направиха от Института за разбори и оценки в туризма. Хотели и механи излязоха с атрактивни предложения. Полицаи плъзнаха из зимните курорти и туристически местоположения, с цел да подсигуряват сигурността в празничните дни. От телевизионните екрани поздравяват бъдещата промяна абитуриенти, усмивки и петмез. В обществените мрежи несъмнено си разменят поздравления „ за всички, които са, или са били студенти ”, мемоари и черно-бели фотоси. Всичко за празника е помислено, а за утрешния ден? За бъдещето им кой ще намерения?

Един професор ми сподели, че поколението млади студенти, което в този момент образова, е най-неграмотното и несъответстващото, само че пък с най-голямо самочувствие и искания. Толкова ниско равнището в никакъв случай не е било, споделя той. А кой е отговорен за това? Учителите викат – фамилията и политиката, политиците викат – учебното заведение и родителите, родителите викат – учителите и обществото. А обществото сме всички ние. И всичко потегля от детска възраст – да се научи детето на труд и дисциплинираност. За да е потребно и дейно най към този момент за себе си. Обаче нюейдж концепциите „ да не бъде ограничавано, да се изявява свободно ”, неразбрани вярно от невежите мозъци, раждат извращението на цялостната разпасаност и пасивно безучастие в пропадането на детето. Отделно доста родители сами колкото да се оправят с живота и нямат време за децата си.

Те порастват без схващане за граници, без образование и критерии, оставени сами на себе си, без поддръжката на положителния образец, учещи живота от улицата, от съмнителни престижи, културата на мола и програмата на „ Планета ”. И след това – къде сбъркахме? Достатъчно е човек да види най-гледаните реалити-шоута, напомпаните със силикон водещи, най-продаваните вестници. Или по какъв начин пишат родителите им в обществените мрежи. Масово там ще видите хора, коЙто не знаят нито по кое време се поставя цялостен член, нито вникват какво е имал „ Впредвид ” създателят, а още по-малко пък отварят културни медиЙ или книги. Е, за какво им е, нали четат фейс книгата – там в случай че нещо не е казано, значи не съществува. Според скорошно проучване над 60% от българите не са купували книга през последната една година.

Вярно е, че за мнозина книгата е към този момент разкош, само че и към Библиотеката няма интерес. Едва 13% от интервюираните декларират, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% настояват, че не са. Но пък всеобщо гледат Биг Брадър, вълнуват се, разясняват го и познават от близко всички участници. Какви да са наследниците им? Ще кажат някои, има електронни книги – да, само че на мнозина не им проличава да четат и тях. И вместо да пишеш в обществените мрежи истерично „ Имам най-страхотния наследник!, Обичам щерка си! ”, иди и им го кажи в другата стая. Малоумието да изглеждаш, създавайки измислена действителност, до момента в който нещата действително се разпадат.

Не бива да се не помни, че на децата им е по-трудно, в сравнение с нас. В клопката на сложната си възраст, в търсене на себе си, те нямат посока, нямат полезности, които да ги осмислят. Училището също не ги улеснява. Не приказваме единствено за остарелите на доста места, способи на преподаване. Достатъчно е човек да прегледа 4-5 учебника, с цел да се демотивира и обезсърчи от безумията и антилогиката, която прави написаното мъчно за схващане даже от възрастен.

Като резултат, експерти още веднъж предизвестяват, че близо 40% от завършващите приблизително обучение в България са необразовани. Те не владеят в нужната степен правописа и пунктуацията на родния си език. Не могат да извършат обикновен разбор на къс текст, неспособни са да разчитат даже обикновените схеми и графики. И това изключително личи в университета, в случай че изобщо стигнат до такава степен. А когато стигнат, не знаят къде се намират. Обаче са върха на сладоледа. И когато влезеш във Facebook, разбираш за какво. Илюзията на известността, която мрежата основава наподобява компенсира всички неналичия. Позьорски фотоси изразяващи „ долче вита ”, имитиране на силиконови кумири и лайкове помпащи самочувствие без покритие. Да изглеждаш, не да бъдеш. Това извращение води до желанието всеки втори да желае да е известен и да го дават по тв приемника. Затова е и този напор към присъединяване в реалитита – всеки желае да е звезда, да е приет, без да има покритие за това, без да е положил труд, старания. Измамата на лесната популярност. Модерните и скъпи играчки, виртуалната известност и опциите на актуалната козметична промишленост за преобразяване на всяка зелка в принцеса, основават заблуда, че „ ние сме най-яките ”. Заблудата за изключителност, без покритие и грам действителна преценка за себе си по-късно има нелепи последици при конфликта с действителността.

Така напомпани с нищо, те влизат в университетите, с лекотата, с която сядат зад кормилото пили, дрогирани и без книжки, тъй като знаят, че няма надзор и следващи наказания. Липсата на дисциплинираност и наказания води до тотална разруха. И преподавателите разбираемо подвигат ръце. От неналичието на обикновена просветеност, от неспособността им да мислят. Те нямат и минимума обща просвета – не знаят по кое време е основана българската страна, кой е Паисий Хилендарски, даже на въпроса кой е Хитлер никой не е могъл да отговори в университетската зала. Примерите са от споделен опит на преподаватели. Дори не знаят къде се намират – там са, не с цел да научат, а да вземат тапия. За тях ученето не е полезност. Още повече, че в университета се влиза елементарно, не като едно време, когато единствено отличниците и положилите доста труд влизахме. И не всеки завършваше. А в този момент това е обезпечено, без значение какъв брой неприспособим и ленив си.

И университетите, вместо да бъдат решето, подтикват незнанието, неграмотността и неполагането на труд. Системата парите следват студента, опорочи изначално висшето обучение. То се базира само на правилото за търсене на оптималната финансова полза, което не кореспондира с университетските условия на актуалното обучение. Нереално огромният брой университети докара до тотална обезценка на висшето обучение. Растящият брой на приключилите приблизително обучение, напускащи страната, понижава броя на студените у нас с всяка минала година. Много вузове и специалности остават с незаети бройки, даже във водещите университети, което ги принуждава да одобряват студенти и с 3-ки и с 2-ки, единствено с цел да си запълнят броя. Проблемът може да се реши като се закрият най-малко 1/3 от тези вузове и неефективни факултети, с цел да се вдигнат критериите за влизане, да се ускори конкурентния принцип и да има някакво решето. Не да бълваме висшисти на конвейер, които по-късно се пласират в областта на обслужването, на позиции, които не изискват висше обучение. В същото време, има дефицит на специалности, които изискват приблизително особено обучение, главно в леката и тежката индустрия. И за какво са нужни толкоз университети – дипломата от Пернишкия университет или Ботевградския (някога колеж), с какво ще се конкурира на пазара на труда?

Ако бизнесът контактува с университетите, може да се вършат анкети в кои области не доближават експерти, и от кои пазарът няма потребност, тъй като е пренаситен. Или на завършващите студенти да им се обезпечава процедура с опция за продължение на работа. Според проучване на БСК множеството квалифицирани експерти на основни длъжности са към този момент в предпенсионна възраст, а младите приключват ненужни специалности, заради което е допустимо до няколко години цели браншове да останат без готови фрагменти.

И до момента в който качеството пада, цената му се подвига – университетските такси не престават да нарастват. За съпоставяне, в развити страни като Дания и по-голяма част от Германия, образованието е гратис. На фона на това, в най-бедната страна с най-ниски приходи, и „ безплатното ” обучение е платено. Но пък който желае да си заплаща, има варианти – вузове, в които влизаш без изпит, или с тест за дебили. Благодатен за тях е и добре развития пазар на подправени дипломи. Изследване сочи, че през последните 20 години сред 350 000 – 400 000 български жители и огромен брой чужденци са придобили подправени дипломи за обучение и подправени документи за подготовка. Мерки против подправянето на дипломи бяха подхванати, само че късно. Преди 2-3 години имаше подобен взрив на научни звания и степени, че човек ще каже, че сме академична общественост. Много доктори на науките, доста мозък на тая дребна територия. И при толкоз учЕни, все неуки и елементарни вървим.

Накрая ордата от необразовани и неподготвени висшисти излиза от университета със самочувствие на изключителност и се държи като че да е комплимент за всеки шеф. Защото те са ВИСШИСТИ, млади, красиви, те са cool, и няма да работят за по-малко от 1000 лв.! Как по този начин ще работят за 600 или 750 лева – заплати каквито другояче имат над 1,5 млн. българи, включително учители, медицински личен състав, публицисти също има с приход 650 лева А пикльовците с нула стаж, никаква подготовка, тъй като не учат, с цел да знаят, а единствено да се дипломират, неставащи (към момента) за друго, с изключение на за проявление (модел, съветник – продавач), желаят заплата, която следва да заслужат след солидна процедура, насърчаване на умения, с които да носят изгода. Е, мнозина от тях ще получат желаната заплата, и то незабавно, с подкрепи, нищо, че са непригодни. Затова след това на всички места, във всички сфери е цялостно с некомпетентни хора. И като решиш да ползваш някаква услуга, питаш най-малко 5 индивида за рекомендация на експерт, тъй като в която и сфера да ползваш услуга, или са некадърни, или са мошеници, или и двете. Да попаднеш на специалист, който да ти свърши качествено работа, и да е правилен, е някаква необичайност. И след това се препредава от уста на уста, както в миналото се споделяше къде ще пуснат банани. До това докара имитацията на обучение и тежката шуробаджанащина на всевъзможни негодни „ фрагменти ”. Да има кой да ти отвори ”вратите ” и да ти даде късмет е нещо отлично, стига да положиш старания, да оправдаеш този късмет и да се научиш. Но мнозина избират просто да паразитират. Какво ще стане, когато годните, които са в предпенсионна възраст, се пенсионират, и пристигна време на негодните? Още повече, че тогава 1 работещ ще би трябвало да устоя 3-ма неработещи…Мила родино. За да завърша с малко оптимизъм – има значително будни, любознателни младежи, които желаят да знаят и могат. Те печелят златни медали, те търсят, четат, пишат, и ще се научат сами, макар системата. Нека най-малко им създадем условия да ги задържим, че в тях ни е вярата!

Светлана Велева

Инфо: Свободно слово