Около 124 000 млади хора у нас нито учат, нито

Около 124 000 младежи у нас нито учат, нито работят, стана ясно по време на форума " Политики и начинания за младежка претовареност в България: провокации и направления ". Според специалисти обаче няма задоволително проучвания какви тъкмо са аргументите за тези данни, само че вероятните са ниско обучение, неначетеност, липса на умения, които работодателите търсят, или в актуалните форми на труд и претовареност, които не са регламентирани законодателно. Отчита се като причина и недоверието на младите към институциите. В съпоставяне с българите над 40-годишна възраст, по младежите като цяло изпитват по-високи равнища на неактивност на пазара на труда.
Българите на възраст 25-29 година, които нито работят, нито учат (25+ NEETs), са постоянно подценявана група в обществената политика на България, демонстрират данни на неправителствени организации. Наблюдава се по-висок дял на неработещите и неучещите дами, в сравнение с мъже. Съществен е делът на NEETs измежду някои малцинствени групи като ромите.
През 2022 година да вземем за пример 19,9% от всички младежи сред 25 и 29 години са били в категорията на неучещи и неработещи, спрямо 8,3% от младите сред 15 и 19 години и 17% от тези сред 20 и 24 години.
В разнообразни отчети се регистрира, че това потомство стартира своя професионален път директно след икономическата рецесия през 2008 година и е изправено пред неизясненост и неустановеност във връзка с работата и общественото си благоденствие. Това прави доста младежи по-често  стопански неактивни или те заемат несигурни работни места, показаха уредниците на форума. Те регистрираха и пропуски в кариерното насочване на младежите в България и нарушената връзка сред образованието и пазара на труда.
По данни на други неправителствени организации цифрата на неактивните младежи е още по-голямо и доближава до 183 000. Те разчитат  фамилиите им да ги устоят и по тази причина не попадат в графата небогати, защото месечната им прехрана е сред 400 и 3000 лв..