120 хиляди българи се прехранват от събиране на вторични суровини
Около 120 000 души у нас си изкарват прехраната със събиране на вторични първични материали. За тях екоминистерството предлага да отпадне налог общ приход за парите, които си изкарат. Друга мярка, на която се разчита да усили събирането на боклуци, е увеличението на лимита на заплащанията в брой. Предвижда се той да бъде вдигнат от 100 на 1200 лева годишно. Предлага се това да става и посредством ваучери за храна.
Прочетете още
Най-често отпадъците, които се изкупуват, са пластмаса, хартия, метали. Събирачи описват, че те идват от тенджери, тигани, в по-редките случаи се намирал оставен бойлер, написа 24часа.
Събраното се предава в пункт за вторични първични материали, където се сортира и преработва, обясниха от Българската асоциация по преработване (БАР).
Наред с останалите първични материали са се вдигнали цените на вторичните.
Килограм хартия се изкупува за 20 ст. При медта цената е 11,20 лева, оловото е 2,80, а бронзът - 7,75 лева При черните метали варират от 220 до 380 лв. на звук.
При пластмасата, която е станала съвременна в последно време за предаване, цените са разнообразни. За бутилки компаниите дават 50 ст. за кг, при найлоните - 60 ст., а за други типове - 40 ст. При цените за електронен скрап най-вече се заплаща за керамични процесори. Цените могат да стигнат до 450 лева за кг, а минимум - 120 лева
10-12 хиляди са електрическите уреди, които излизат от употреба месечно от семействата и се предават за преработване. Основно това са перални, хладилници и тв приемници, като огромна част от тях са относително нови - на една или две години. Това обясниха от един от огромните пунктовете за събиране на рециклируеми материали. Правели постоянни акции с доста общини, с цел да разяснят изгодите от предаването на ненужните уреди на особено построените площадки, вместо да бъдат изхвърляни. За разлика от новите, по-старите модели електроуреди са по-здрави.
В момента настоящите у нас компании с площадки за скрап са към 600 и към 1700 са записаните търговци. В България има разнообразни предприятия за преработване на излязло от приложимост електрическо и електронно съоръжение. Сред тях са фабрики, които работят с алуминий, мед, черни метали, хартия, пластмаса, стъкло, акумулатори и батерии и така нататък
От показаните от БАР данни, които са настоящи към края на 2020 година, излиза наяве, че годишно в Европейски Съюз на човек се падат 10,5 кг боклуци от електрическо и електронно съоръжение. За България количеството е малко по-голямо - 10,9 кг. Единствено страната ни дружно с Хърватия и Финландия са постигнали задачата 65% от този тип боклуци да се събират и рециклират, разясниха от асоциацията, цитирайки данни на Евростат. У нас събраното количество за 2020 година е над 75,572 тона.
България сполучливо се оправя и с повторното потребление и преработване на леки коли, ванове и други лекотоварни коли. Оказва се, че 96,6% от частите и материалите на старите транспортни средства са наново оползотворени, като 96,1% са рециклирани. За Европейски Съюз тези равнища са надлежно 94,6%.
Нивото на преработване на битови боклуци у нас обаче изостава - 34,6%, при приблизително за Европейски Съюз от 47,8 на 100. Въпреки това данните на Евростат демонстрират, че в България има растеж на рециклираните битови отпадъци и за 12 години той се е удвоил. Излезлите от приложимост гуми са различен тип боклук, който, в случай че не бъде даден за преработване, а просто изхвърлен в природата, мощно замърсява. Във всяка гума се съдържат над 7 литра нефт, както и редица химикали, нездравословни за здравето, като да вземем за пример хлор, стирол, бутадиен и над 30 типа тежки метали, измежду които олово, хром, кадмий и живак.
Наблюдава се позитивна наклонност в оползотворяването на остарели гуми.
От асоциацията показват, че общото количество на пуснатите на пазара гуми през 2021 година е малко над 32,277 тона, а оползотворените са над 39,604 тона. Най-голям е делът на рециклираните и модифицираните – 73%. Тези, които се употребяват като гориво, са 18%, а 7 на 100 са оползотворени по различен метод, 1% са регенерираните и 1% са изнесени за оползотворяване.
От БАР означават, че хората към този момент получават екологосъобразни привички и предават от ден на ден боклуци на избраните места.
Рециклиращите предприятия пък влагат в индустриални мощности. Но от асоциацията упорстват секторът на рециклиращата промишленост да бъде включен в разнообразни проекти и стратегии за финансиране на национално равнище, включилтено и тези за кръгова стопанска система и запазване на околната среда.
Eдинственият метод за изчезване на отпадъците - да има кой да ги купува
Предложението за премахването на налог общ приход за тези, които предават вторични първични материали, е напряко, тъй като е сложен за събиране и приходите от него са дребни, разяснява екоминистърът Юлиан Попов. Направено било и авансово координиране с Министерството на финансите. От налози влизали към 2 млн. лв. годишно, а неговото администриране коствало повече.
Единственият метод да се оправим с боклука е, когато създадем пазар за него и отпадъкът се трансформира в издирван артикул, сподели още Попов. И даде образец, че в случай че една гума коства 5 лева, незабавно ще се откри някой да я занесе в пункт и да вземе парите. Когато обаче не коства нищо, щяла да стои захвърлена на боклука.
Според министъра би трябвало да се сътвори и система за търсене на обособените категории боклуци - дървени, пластмасови, текстилни, облекла, които към този момент няма да се носят, и така нататък Защото всичко това можело да се рециклира. “Когато бъде основана цялата тази промишленост и се развие, отпадъците ще изчезнат. Друго, по което работим, е построяването на депозитна система. Но желая да съм сигурен, че няма да облагодетелства едни или други ”, акцентира Попов.
Имало още някои въпроси, които би трябвало да се изяснят - какво е мястото на общините, би трябвало ли да се ангажират и по какъв метод, могат ли и дребните магазини да се включат. Всичко това би трябвало да е ясно, с цел да бъде обективна системата, изясни Попов.
Екоминистерството е поело и дейна позиция за въвеждане на правилото “замърсителят заплаща ”, поради неналичието на който Европейска комисия ни заплаши с санкция. Вече се работело по основаването на методика, по която да се пресмята кой какъв брой ще заплаща.
Прочетете още
Най-често отпадъците, които се изкупуват, са пластмаса, хартия, метали. Събирачи описват, че те идват от тенджери, тигани, в по-редките случаи се намирал оставен бойлер, написа 24часа.
Събраното се предава в пункт за вторични първични материали, където се сортира и преработва, обясниха от Българската асоциация по преработване (БАР).
Наред с останалите първични материали са се вдигнали цените на вторичните.
Килограм хартия се изкупува за 20 ст. При медта цената е 11,20 лева, оловото е 2,80, а бронзът - 7,75 лева При черните метали варират от 220 до 380 лв. на звук.
При пластмасата, която е станала съвременна в последно време за предаване, цените са разнообразни. За бутилки компаниите дават 50 ст. за кг, при найлоните - 60 ст., а за други типове - 40 ст. При цените за електронен скрап най-вече се заплаща за керамични процесори. Цените могат да стигнат до 450 лева за кг, а минимум - 120 лева
10-12 хиляди са електрическите уреди, които излизат от употреба месечно от семействата и се предават за преработване. Основно това са перални, хладилници и тв приемници, като огромна част от тях са относително нови - на една или две години. Това обясниха от един от огромните пунктовете за събиране на рециклируеми материали. Правели постоянни акции с доста общини, с цел да разяснят изгодите от предаването на ненужните уреди на особено построените площадки, вместо да бъдат изхвърляни. За разлика от новите, по-старите модели електроуреди са по-здрави.
В момента настоящите у нас компании с площадки за скрап са към 600 и към 1700 са записаните търговци. В България има разнообразни предприятия за преработване на излязло от приложимост електрическо и електронно съоръжение. Сред тях са фабрики, които работят с алуминий, мед, черни метали, хартия, пластмаса, стъкло, акумулатори и батерии и така нататък
От показаните от БАР данни, които са настоящи към края на 2020 година, излиза наяве, че годишно в Европейски Съюз на човек се падат 10,5 кг боклуци от електрическо и електронно съоръжение. За България количеството е малко по-голямо - 10,9 кг. Единствено страната ни дружно с Хърватия и Финландия са постигнали задачата 65% от този тип боклуци да се събират и рециклират, разясниха от асоциацията, цитирайки данни на Евростат. У нас събраното количество за 2020 година е над 75,572 тона.
България сполучливо се оправя и с повторното потребление и преработване на леки коли, ванове и други лекотоварни коли. Оказва се, че 96,6% от частите и материалите на старите транспортни средства са наново оползотворени, като 96,1% са рециклирани. За Европейски Съюз тези равнища са надлежно 94,6%.
Нивото на преработване на битови боклуци у нас обаче изостава - 34,6%, при приблизително за Европейски Съюз от 47,8 на 100. Въпреки това данните на Евростат демонстрират, че в България има растеж на рециклираните битови отпадъци и за 12 години той се е удвоил. Излезлите от приложимост гуми са различен тип боклук, който, в случай че не бъде даден за преработване, а просто изхвърлен в природата, мощно замърсява. Във всяка гума се съдържат над 7 литра нефт, както и редица химикали, нездравословни за здравето, като да вземем за пример хлор, стирол, бутадиен и над 30 типа тежки метали, измежду които олово, хром, кадмий и живак.
Наблюдава се позитивна наклонност в оползотворяването на остарели гуми.
От асоциацията показват, че общото количество на пуснатите на пазара гуми през 2021 година е малко над 32,277 тона, а оползотворените са над 39,604 тона. Най-голям е делът на рециклираните и модифицираните – 73%. Тези, които се употребяват като гориво, са 18%, а 7 на 100 са оползотворени по различен метод, 1% са регенерираните и 1% са изнесени за оползотворяване.
От БАР означават, че хората към този момент получават екологосъобразни привички и предават от ден на ден боклуци на избраните места.
Рециклиращите предприятия пък влагат в индустриални мощности. Но от асоциацията упорстват секторът на рециклиращата промишленост да бъде включен в разнообразни проекти и стратегии за финансиране на национално равнище, включилтено и тези за кръгова стопанска система и запазване на околната среда.
Eдинственият метод за изчезване на отпадъците - да има кой да ги купува
Предложението за премахването на налог общ приход за тези, които предават вторични първични материали, е напряко, тъй като е сложен за събиране и приходите от него са дребни, разяснява екоминистърът Юлиан Попов. Направено било и авансово координиране с Министерството на финансите. От налози влизали към 2 млн. лв. годишно, а неговото администриране коствало повече.
Единственият метод да се оправим с боклука е, когато създадем пазар за него и отпадъкът се трансформира в издирван артикул, сподели още Попов. И даде образец, че в случай че една гума коства 5 лева, незабавно ще се откри някой да я занесе в пункт и да вземе парите. Когато обаче не коства нищо, щяла да стои захвърлена на боклука.
Според министъра би трябвало да се сътвори и система за търсене на обособените категории боклуци - дървени, пластмасови, текстилни, облекла, които към този момент няма да се носят, и така нататък Защото всичко това можело да се рециклира. “Когато бъде основана цялата тази промишленост и се развие, отпадъците ще изчезнат. Друго, по което работим, е построяването на депозитна система. Но желая да съм сигурен, че няма да облагодетелства едни или други ”, акцентира Попов.
Имало още някои въпроси, които би трябвало да се изяснят - какво е мястото на общините, би трябвало ли да се ангажират и по какъв метод, могат ли и дребните магазини да се включат. Всичко това би трябвало да е ясно, с цел да бъде обективна системата, изясни Попов.
Екоминистерството е поело и дейна позиция за въвеждане на правилото “замърсителят заплаща ”, поради неналичието на който Европейска комисия ни заплаши с санкция. Вече се работело по основаването на методика, по която да се пресмята кой какъв брой ще заплаща.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ