След обсада Киев изглежда по-добре от София -
Около 02:00 сутринта прозвуча писък на сирени. Това щеше да е първото нахлуване против столицата от над месец насам, само че вместо с суматоха бе посрещнато с равнодушие.
Около 05:00 сутринта последваха нови сирени и няколко ракетни удара. По-точно шест. Мястото на офанзивата се оказа цех за влакови вагони, където руснаците настояват, че се ремонтира и доставя тежка техника от Източна Европа.
Множество здания, монументи и военни пунктове са подсигурени с чували с пясък против шрапнели и патрони.
Крайните квартали на 7-милионната столица нямат доста общо с централните. Най-добрата характерност, която може да опише хората там, е „ смачкани от живота “. Пенсионери, инвалиди и обществено слаби фамилии с деца, гледащи смръщено. Но в погледите им не се чете ненавист или проклетия. Просто тъга и празнина.
Но не от тези задоволително забавните, че да накарат някого да им обърне внимание. Едва ли публицисти въобще бяха идвали тук.
Изпотрошените прозорци не пречеха на хора и животни да надничат любопитно.
Но гибелта е
И когато тумбата кореспонденти пред завода разбра, че никой не е починал и нищо удивително не се е случило – си потегли.
Аз пък направих една от най-големите нелепости в кариерата си. На скамейка пред блока със строшени прозорци седеше Зоя, на 66 година Със зелена платнена торба и спортно шушляково горнище. „ Как се чувствате? “
Осъзнаването и срамът пристигнаха още преди края на изречението. Забила взор в земята, играеща си нервно с торбичката в ръка, тя продума: „ Ужасът стартира към 06:00 сутринта. Ракетите започнаха да летят, а стените се разтресоха. Хората бягаха по етажите. Не знаех какво се случва, не мислех. Просто бягах.
Тази война в никакъв случай не трябваше да се случва, усещам се доста тъжна от станалото. Аз не желая съветските медии да схващат това, само че съм родом от Русия – моите деца, другари и родственици са всички там. От 1984 година пребивавам в Украйна. Имам родственици и тук, и там. Защо се бием? “
Зоя, на 66 година Въпреки страха и напрежението – те беше задоволително смела да застане с лицето си и да приказва.
И тогава двамата започнахме да ревем. Първо тя, а след това аз. Защото Зоя на 66 година от Русия, живееща в Украйна, в действителност беше майка ми. Беше вуйна ми. Беше съседката ми. В този миг, в тази страна, в този бомбардиран град, аз се усещах като в България.
А един от най-ужасяващите дни в живота на тази жена бе надменно отпратен като несъвършен репортаж от отегчените публицисти.
Няма огромна разлика сред украинци и българи
Няма особена разлика сред българи и украинци. Изтерзан от живота народ, смазван от чудовищна корупция, с окрадени от руснаците просвета, история, благосъстояния и език. И може би точно поради това в България има все по-нарастваща злост към украинците. Защото разпознаваме себе си в тях. А ние въобще не се харесваме.
Обичайна панорама и в София е по здрач възрастните хора да продават цветя на улицата.
Самият Киев в действителност доста наподобява на София. За страдание, най-големите прилики се намират в най-бедните социалистически квартали. Извън тях украинската столица е доста по-чиста, приятна, поддържана и уредена от нашата. И то след блокада и продължаващи бомбардировки.
През деня животът в Киев е пъстър, гръмък, забързан, кипящ и хубав. Градът е цялостен с добре поддържани и оживени паркове, където се провеждат обществени танци и надпявания. Хората спортуват и извеждат децата си.
Една от многото превъзходни и добре поддържани църкви в Киев.
Тайните съветски бази в града
Единствената разлика е, че някои татковци бутат количките в униформи и с автомат, а огромна част от постройките и паметниците са обградени с торби с пясък. Навсякъде е цялостно с войска и контролни пунктове, само че след един час стопира да прави усещане. Реклами на „ Долче и Габана “ се редуват с военни апели. Младите момчета към военните постове висят по телефоните си от досада. Важно е обаче да се съблюдава нараснало внимание, тъй като руснаците към момента изпращат шпиони и десантни групи в цивилни облекла, чиято цел е елиминирането на стратегически цели и лица в града. Засега всички сходни опити са пресичани.
В началото на войната шпионите са набелязвали значими здания за наблюдаване и офанзиви с цветни шишета. Наблюдателни съседи докладвали на армията за непознати, които се навъртат по здрач, снимат и палят лампите в до неотдавна непосещвани сгради. Скоро украинците разгадали не изключително комплицираната система и почнали да ревизират раниците на минувачите – в някои от тях било цялостно единствено с цветни шишета. Така малко след началото на войната в Киев и Харкив били открити хранилища и жилища, цялостни с амуниции, аварийни елементи за бойна техника, запалителни субстанции и украински униформи, които се оказали секрети съветски снабдителни депа.
Въпреки неуспеха на първичната тактика на Москва, тя постепенно и несъмнено печели на изток заради неналичието на тежка артилерия и ракети у украинците. Мотивацията измежду популацията да поддържат военните дейности към момента е огромна, само че се вижда психическо и прочувствено безсилие.
На Майдана в центъра на града с торби с пясък е изписано: „ Помогнете ни “. Те молят изброените страни, измежду които и България, за тежка военна техника.
Месец след края на обсадата за доста хора война към този момент няма. Тя още веднъж е нещо, което се случва на другите. А другите се намират на изток и измират с хиляди. И това е проблем, означават публични лица тук, тъй като войната бушува и поддръжката за нея би трябвало да пораства, вместо да понижава. Но щом в Киев настроенията стартират да се менят – какво остава за София, Берлин и Вашингтон?
Публикацията на Калоян Константинов препечатваме от.
Около 05:00 сутринта последваха нови сирени и няколко ракетни удара. По-точно шест. Мястото на офанзивата се оказа цех за влакови вагони, където руснаците настояват, че се ремонтира и доставя тежка техника от Източна Европа.
Множество здания, монументи и военни пунктове са подсигурени с чували с пясък против шрапнели и патрони.
Крайните квартали на 7-милионната столица нямат доста общо с централните. Най-добрата характерност, която може да опише хората там, е „ смачкани от живота “. Пенсионери, инвалиди и обществено слаби фамилии с деца, гледащи смръщено. Но в погледите им не се чете ненавист или проклетия. Просто тъга и празнина.
Но не от тези задоволително забавните, че да накарат някого да им обърне внимание. Едва ли публицисти въобще бяха идвали тук.
Изпотрошените прозорци не пречеха на хора и животни да надничат любопитно.
Но гибелта е
И когато тумбата кореспонденти пред завода разбра, че никой не е починал и нищо удивително не се е случило – си потегли.
Аз пък направих една от най-големите нелепости в кариерата си. На скамейка пред блока със строшени прозорци седеше Зоя, на 66 година Със зелена платнена торба и спортно шушляково горнище. „ Как се чувствате? “
Осъзнаването и срамът пристигнаха още преди края на изречението. Забила взор в земята, играеща си нервно с торбичката в ръка, тя продума: „ Ужасът стартира към 06:00 сутринта. Ракетите започнаха да летят, а стените се разтресоха. Хората бягаха по етажите. Не знаех какво се случва, не мислех. Просто бягах.
Тази война в никакъв случай не трябваше да се случва, усещам се доста тъжна от станалото. Аз не желая съветските медии да схващат това, само че съм родом от Русия – моите деца, другари и родственици са всички там. От 1984 година пребивавам в Украйна. Имам родственици и тук, и там. Защо се бием? “
Зоя, на 66 година Въпреки страха и напрежението – те беше задоволително смела да застане с лицето си и да приказва.
И тогава двамата започнахме да ревем. Първо тя, а след това аз. Защото Зоя на 66 година от Русия, живееща в Украйна, в действителност беше майка ми. Беше вуйна ми. Беше съседката ми. В този миг, в тази страна, в този бомбардиран град, аз се усещах като в България.
А един от най-ужасяващите дни в живота на тази жена бе надменно отпратен като несъвършен репортаж от отегчените публицисти.
Няма огромна разлика сред украинци и българи
Няма особена разлика сред българи и украинци. Изтерзан от живота народ, смазван от чудовищна корупция, с окрадени от руснаците просвета, история, благосъстояния и език. И може би точно поради това в България има все по-нарастваща злост към украинците. Защото разпознаваме себе си в тях. А ние въобще не се харесваме.
Обичайна панорама и в София е по здрач възрастните хора да продават цветя на улицата.
Самият Киев в действителност доста наподобява на София. За страдание, най-големите прилики се намират в най-бедните социалистически квартали. Извън тях украинската столица е доста по-чиста, приятна, поддържана и уредена от нашата. И то след блокада и продължаващи бомбардировки.
През деня животът в Киев е пъстър, гръмък, забързан, кипящ и хубав. Градът е цялостен с добре поддържани и оживени паркове, където се провеждат обществени танци и надпявания. Хората спортуват и извеждат децата си.
Една от многото превъзходни и добре поддържани църкви в Киев.
Тайните съветски бази в града
Единствената разлика е, че някои татковци бутат количките в униформи и с автомат, а огромна част от постройките и паметниците са обградени с торби с пясък. Навсякъде е цялостно с войска и контролни пунктове, само че след един час стопира да прави усещане. Реклами на „ Долче и Габана “ се редуват с военни апели. Младите момчета към военните постове висят по телефоните си от досада. Важно е обаче да се съблюдава нараснало внимание, тъй като руснаците към момента изпращат шпиони и десантни групи в цивилни облекла, чиято цел е елиминирането на стратегически цели и лица в града. Засега всички сходни опити са пресичани.
В началото на войната шпионите са набелязвали значими здания за наблюдаване и офанзиви с цветни шишета. Наблюдателни съседи докладвали на армията за непознати, които се навъртат по здрач, снимат и палят лампите в до неотдавна непосещвани сгради. Скоро украинците разгадали не изключително комплицираната система и почнали да ревизират раниците на минувачите – в някои от тях било цялостно единствено с цветни шишета. Така малко след началото на войната в Киев и Харкив били открити хранилища и жилища, цялостни с амуниции, аварийни елементи за бойна техника, запалителни субстанции и украински униформи, които се оказали секрети съветски снабдителни депа.
Въпреки неуспеха на първичната тактика на Москва, тя постепенно и несъмнено печели на изток заради неналичието на тежка артилерия и ракети у украинците. Мотивацията измежду популацията да поддържат военните дейности към момента е огромна, само че се вижда психическо и прочувствено безсилие.
На Майдана в центъра на града с торби с пясък е изписано: „ Помогнете ни “. Те молят изброените страни, измежду които и България, за тежка военна техника.
Месец след края на обсадата за доста хора война към този момент няма. Тя още веднъж е нещо, което се случва на другите. А другите се намират на изток и измират с хиляди. И това е проблем, означават публични лица тук, тъй като войната бушува и поддръжката за нея би трябвало да пораства, вместо да понижава. Но щом в Киев настроенията стартират да се менят – какво остава за София, Берлин и Вашингтон?
Публикацията на Калоян Константинов препечатваме от.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ