Световният океан се превръща в токсично блато
Океанът бързо се затопля, подкислява и губи О2 – добре документирани последствия от изменението на климата. Учени от Центъра за проучване на океана Хелмхолц (GEOMAR) и техни сътрудници изследваха по какъв начин изискванията се отразяват на замърсяващите субстанции, написа SciTechDaily.
Оловото, живакът, кадмият и други рискови метали попадат в океаните освен вследствие на човешката активност. Появата и разпространяването им се въздействат също по този начин от естествените източници, които се трансформират заради изменението на климата.
Повишаване на морското ниво, наводняванията или пресъхването на реки, топенето на ледниците – всички тези процеси активизират и усилват потока от замърсители, циркулиращи в природата.
„ Нашата работна група се концентрира върху проучването на въздействието на изменението на климата и парниковите газове върху замърсителите на океана “, споделя доктор Силвия Сандър, професор по морски минерални запаси в GEOMAR, написа megavselena.bg.
Един образец за това влияние са повишаващите се равнища на живак в арктическите води: топенето на ледници и безконечна заледеност, дружно с бреговата ерозия, освобождават повече живак от естествени източници.
Този развой заплашва общностите, които разчитат на обичайния лов на риба, защото живакът се натрупва в хранителната верига и може да попадне в чиниите ни посредством нечиста риба. Промените в климата като повишение на температурата на морето, подкиселяването на океана и изчерпването на кислорода засягат микроелементите по разнообразни способи.
По-високите температури на водата покачват бионаличността и усвояването им от морските организми.
Това се изяснява с обстоятелството, че по-високите температури форсират метаболизма, понижават разтворимостта на О2 и усилват вентилацията на хрилете, което води до по-голям банкет на метали от живите организми и натрупването им в тях.
Тъй като океанът всмуква по-голямата част от въглеродния диоксид, обособен от хората, той става по-кисел – равнището на рН пада. Това покачва разтворимостта и бионаличността на метали като мед, цинк или желязо.
Ефектът е изключително изразен при медта, която в по-високи концентрации е доста токсична за доста морски организми. В допълнение, възходящото привършване на кислорода, изключително в крайбрежните региони и на морското дъно, усилва токсичните резултати на микроелементите.
Поради това организмите, живеещи непосредствено в или на морското дъно, като миди, раци и други ракообразни, са изключително наранени.
По този метод човешките действия въздействат върху количеството замърсители в международните океани и крайбрежните региони по два метода: директно, посредством изпускане на замърсители в околната среда, и непряко, посредством въздействието на антропогенното изменение на климата върху естествените източници.
Засега учените просто формулират проблемите, следят ги, само че решение като че ли мъчно може да бъде намеренo.
