Чудната история на цифрите – къде и как се е появила за първи път съвременната аритметика?
Оказва се, че знаците за записване на цифри са измислени не от арабите, а от индусите!
Но даже след развенчаването на този мит цифрите не престават да се назовават арабски.
Невъзможно е сигурно да се каже по кое време точно в Индия се появяват цифрите, само че от VI век те стартират да се срещат в документи. Най-вероятно произлизат от буквите на писмеността „ девангари “, употребена от индусите.
Смята се, че числителните се отбелязват с буквата, с чийто тон стартира името на числителното. Според по-разпространена версия числовите знаци се състоят от изрезки, съединяващи се под прав ъгъл. Броят на ъглите в знака отбелязва съответната цифра. Това припомня очертанията на цифрите, с които се пишат пощенските кодове върху пликовете или пък върху циферблатите на електронните часовници.
Нулата заема изключително Абу АЖафар Мохамед ибн Му са ал-Хорезми (783 – 850) – един от най-изтъкнатите учени на Средновековието.
Това е същински пробив в математиката, тъй като точно с помощта на нулата се появява позиционното записване на числата!
За това, че арабите са заимствали, а не са изобретили цифрите, приказва фактът, че те пишат буквите от дясно наляво, до момента в който цифрите – от ляво надясно. И още едно, доста по-съществено доказателство за индийския генезис на актуалната аритметика: става известно, че арабският свят се среща с индийските числа посредством изтъкнатия феодален математик и академик Абу Джафар Мухамед ибн Муса ал-Хорезми (783 – 850 г.). Аргумент в интерес на тази версия е един от научните му писания, който се назовава „ Книга за индийското пресмятане “. В своя етюд Ал-Хорезми разказва освен цифрите, само че и десетичната система за пресмятане, чието записване се опира на признака на нулата. Този труд не е достигнал напълно до наши дни, само че по названието му проличава, че концепциите на Ал-Хорезми се базират на достиженията на индийските учени. В своите проучвания той отива още по-далече – в арабския оригинал на „ Книга за индийското пресмятане “ е разказан способ за намиране на квадратен корен!
За страдание, в непокътнатия латински превод той липсва – явно, европейските му почитатели не са оценили значимостта на неговото изобретение.
Как арабските шифри се оказват в Европа?
Средновековна Европа употребява римската цифрова система. Тя е потресаващо неуместна – да се умножава и дели благодарение на римски числа, е извънредно мъчно. Европейците обаче имат контакти с арабския свят, затова и опция да заимстват научните му открития. И скоро това се случва.
Херберт Орилякски (946 – 1003 е академик и набожен деятел. Трй става папа под името Силвестър II. Изучавайки математическите достижения на учените от Кордобския халифат, ситуиран по това време на територията на модерна Испания, той открива правилото на арабското съгласно него пресмятане. И точно от папа Силвестър Втори потегля разпространяването на новата система в Европа.
Разбира се, европейците възприемат арабските числа последователно – както и всичко ново
В университетите ги употребяват учените, само че елементарните хора в бита си заобикалят новите числа. Системата е подложена на критика за това, че е едва предпазена от изкривявания: единицата елементарно може да се поправи на седмица, а да се припише към цифрата спомагателна цифра, е още по-лесно. С римските такива операции са на практика невъзможни. Ето за какво през 1299 година във Флоренция са неразрешени арабските числа. Независимо от всички тези доводи достолепията на индийските „ арабски “ числа въпреки всичко надвиват и последователно стават явни за всички. В края на XIV век Европа съвсем изцяло минава на арабски дигитален код и го употребява и до през днешния ден.
