ГЕРБ се преустройва по модела „Аз и надолу”
Оказва се, че с цел да управляваш страна, не се изисква кой знае какъв брой. Достатъчно е всекидневно да убеждаваш жителите, че в страната сякаш кипи грамаден труд по нейното възобновяване и модернизиране. Както и да проглушаваш света със своята мнима безкомпромисност и неотстъпчивост всякога, когато поискаш оставката на (поредния) провинил се върховен управнически кадър.
Така най-малко наподобяват нещата съгласно Бойко Борисов. Своите размисли по тематиката висшият необут на ГЕРБ показа пред съпартийците си, привикани на национално заседание най-много с цел да гласоподават оставката на Цветан Цветанов – досегашния №2 в партията. Делегатите се държаха по герберски – безмълвно слушаха, безмълвно гласоподаваха и безмълвно се разотидоха, откакто утвърдиха всичко, което Борисов пожела. Това разреши на висшия партиен конгрес да премине за рекордно малко време – по-малко от час, който герберите прекараха главно, като попиваха разпокъсаните мисли на своя водач, говорещ от трибуната. За отбелязване е, че Борисов беше единственият, който се изрече. А това е неприятно предвещание – откакто даже най-лоялното му обграждане е лишено от думата, тогава какво ли да чакаме за свободата на словото в страната, която той ръководи?
Лидерът на ГЕРБ в действителност нямаше нищо ново да добави
спрямо другия партиен конгрес, извършен при започване на годината. Тогава съветваше хората си да не нервират жителите, като парадират с благосъстояние: „ Хората желаят правдивост. Не желаят да се вършим на по-важни от тях. Ако някой някъде се мерне с по-лъскава кола или нещо сходно, а в неговото обитаемо място почнат да го виждат, че е изхвърчал в облаците, махайте неотложно, и да се прибира, и да се оправя ”.
Така и в този момент разгласи, че „ основната дума е правдивост ”. „ На предходната конференция ви приказвах за сини и червени лампички, вие тогава не ме разбрахте. Не схванаха и тези с къщите за посетители. Не ме схванаха и други....оня кмет в Пловдив, колкото и да сме положителни, да забележим дали не сме се самозабравили – дали не сме станали доста лъскави, дали не сме станали номенклатура, както му викаха едно време. В момента, в който хората усетят това, партията е починала “, обезпокоително изясни Борисов.
От тези повтарящи се излияния станаха ясни няколко неща. Първо,
окопаването на партията в страната е толкоз очевидно и действително,
че на лидера й персонално му се постанова да приказва обществено за „ номенклатура ” и „ феодални тартори ” в нейните редици. Само по този начин може да отнеме самодейността от своите политически съперници, които упрекват ГЕРБ, че е окупирала институциите и локалната власт.
Второ, заканите му за „ сини лампи ” наподобява не правят особена работа, откакто по негова концепция се основава вътрешнопартиен, псевдополицейски орган – етична комисия, която да ревизира сигналите против провинили се високопоставени гербери. Преди Борисов съветваше партийните организации „ да си почистите къщичките ”. Те обаче явно не могат или не желаят да го създадат, по тази причина задачата да реагират на лавинообразно възходящите кавги с присъединяване на гербери пада в ръцете на тези подбрани партийни сановници, които ще влязат във въпросната комисия.
Трето,
би трябвало да се попречи на хората да „ усетят това ” състояние,
че другояче „ партията е починала ”. А единственият метод да се реализира това е като се отклонява непрекъснато вниманието на жителите в друга посока. Единият прийом е да се раздават по-интензивно партийни санкции и по-често да се желаят оставки. Другият е повтаряният до пресипване, само че въпреки всичко изпитан девиз „ Градим България ”.
В началото на годината Борисов ръчкаше партийните структури по места да се раздвижат и да популяризират постигнатото от неговите държавни управления през отминалите години на ръководство. „ Излезте и говорете - със лист, поименно, за всяко едно село какво е обещано и за какво е обещано - че не са имали къде да се къпят, че са ходили един километър дамите за вода, с цел да измият чиниите ”, наставляваше министър председателят явно мързеливите партийни деятели. Изглежда е решил, че обиколките му с джипа из страната по стартирани и незавършени градежи са изиграли решаваща роля за успеха на ГЕРБ на отминалите европейски избори, тъй като и в този момент настоя: „ Искам хората да виждат тракторите и багерите по какъв начин работят. Хората, когато виждат багерите и тракторите, не ни се сърдят. Доказахме, че можем да строим, знаят, че ще стане, и тогава са търпеливи. Нарочно стоя по този начин, да ме гледат, да забележим какъв брой ще ме напсуват и какъв брой ще ми махнат! Правя си моя социология. Засега е добре. Махат, радват се, тъй като, като минават, виждат какво е било ”. Каква ти социология! Сякаш някой би посмял намерено да го наругае.
Извън сходни повтарящи се тезиси незасегната остана тематиката, която вълнуваше всички:
кой ще движи ГЕРБ, откакто Цветанов беше смъкнат от партийния връх?
Да, може би приписваната му роля на „ изборджия ” беше пресилена. ГЕРБ сподели, че (засега) разполага с задоволително електорална поддръжка, а враговете й са задоволително слаби, с цел да може да запази позицията на първа политическа мощ в страната, без да се нуждае от Цветанов. Току виж даже се оказало, че имиджът на някогашния партиен заместител на Борисов като индивида, който вкарва ГЕРБ в изборна форма, е чиста легенда. Дори това да е по този начин, партията ще се нуждае от някого, който да реализира оперативното управление – цялото това дребно, досадно, всекидневно политическо шетане, с което Цветанов се занимаваше до момента, а Борисов, ангажиран с огромни каузи, най-често пренебрегваше, до момента в който не възникнеше някоя сериозна рецесия. А подобен човек очевидно няма.
Лидерът на ГЕРБ отхвърли да назначи нов зам.-председател на партията, а вместо това разгласи: „ Името на Цветанов се заменя с Изпълнителната комисия ”. Това е висшият управителен орган на ГЕРБ, който по самопризнание на самия Борисов до момента е съществувал проформа. „ Когато се концентрира власт, отговорност и взимане на решения в един човек, безусловно е погрешно. Така бяхме конструирали партията – аз, Цветанов и надолу ”, изясни Борисов устройството на ГЕРБ. От това, което приказва в този момент, излиза, че възнамерява да даде действителна власт на управителния орган. Това обаче е просто залъгалка. Всички видни сановници на ГЕРБ, които влизат в Изпълнителната комисия, са повече или по-малко безгласни букви. Пълната им липса на независимо мислене и политическа автономност става явна от папагалския метод, по който повтарят казаното от Борисов (когато им разреши да приказват, схваща се). И отсега нататък всички членове на партийното управление ще гледат постоянно към него – той да каже първата дума, да ги насочи, да ги упъти, да не вземат да стъпят изкривено и да се върнат като Цветанов в редиците на „ първичната партийна организация ”.
С оглед на всичко това можем да предположим, че когато от партийната формула „ аз, Цветанов и надолу ” отпадне Цветанов, тогава ще остане единствено „ аз и надолу ”. Ще може ли обаче Борисов да концентрира всички влакна в свои ръце – да държи юздите на своите съпартийци, да им търси сметка за тъмните каузи и провиненията, да движи държавното управление и цялата комплицирана държавна машинария, че и да управлява връзките с формалните (патриотите) и неофициалните (ДПС) сътрудници? Това е огромното предизвикателство, пред което в този момент се изправят Борисов и ГЕРБ. Задача, която може да се окаже прекомерно тежка за него, да разцентрова партията, обединението и ръководството и да ги вкара в тежки турбуленции.
Така най-малко наподобяват нещата съгласно Бойко Борисов. Своите размисли по тематиката висшият необут на ГЕРБ показа пред съпартийците си, привикани на национално заседание най-много с цел да гласоподават оставката на Цветан Цветанов – досегашния №2 в партията. Делегатите се държаха по герберски – безмълвно слушаха, безмълвно гласоподаваха и безмълвно се разотидоха, откакто утвърдиха всичко, което Борисов пожела. Това разреши на висшия партиен конгрес да премине за рекордно малко време – по-малко от час, който герберите прекараха главно, като попиваха разпокъсаните мисли на своя водач, говорещ от трибуната. За отбелязване е, че Борисов беше единственият, който се изрече. А това е неприятно предвещание – откакто даже най-лоялното му обграждане е лишено от думата, тогава какво ли да чакаме за свободата на словото в страната, която той ръководи?
Лидерът на ГЕРБ в действителност нямаше нищо ново да добави
спрямо другия партиен конгрес, извършен при започване на годината. Тогава съветваше хората си да не нервират жителите, като парадират с благосъстояние: „ Хората желаят правдивост. Не желаят да се вършим на по-важни от тях. Ако някой някъде се мерне с по-лъскава кола или нещо сходно, а в неговото обитаемо място почнат да го виждат, че е изхвърчал в облаците, махайте неотложно, и да се прибира, и да се оправя ”.
Така и в този момент разгласи, че „ основната дума е правдивост ”. „ На предходната конференция ви приказвах за сини и червени лампички, вие тогава не ме разбрахте. Не схванаха и тези с къщите за посетители. Не ме схванаха и други....оня кмет в Пловдив, колкото и да сме положителни, да забележим дали не сме се самозабравили – дали не сме станали доста лъскави, дали не сме станали номенклатура, както му викаха едно време. В момента, в който хората усетят това, партията е починала “, обезпокоително изясни Борисов.
От тези повтарящи се излияния станаха ясни няколко неща. Първо,
окопаването на партията в страната е толкоз очевидно и действително,
че на лидера й персонално му се постанова да приказва обществено за „ номенклатура ” и „ феодални тартори ” в нейните редици. Само по този начин може да отнеме самодейността от своите политически съперници, които упрекват ГЕРБ, че е окупирала институциите и локалната власт.
Второ, заканите му за „ сини лампи ” наподобява не правят особена работа, откакто по негова концепция се основава вътрешнопартиен, псевдополицейски орган – етична комисия, която да ревизира сигналите против провинили се високопоставени гербери. Преди Борисов съветваше партийните организации „ да си почистите къщичките ”. Те обаче явно не могат или не желаят да го създадат, по тази причина задачата да реагират на лавинообразно възходящите кавги с присъединяване на гербери пада в ръцете на тези подбрани партийни сановници, които ще влязат във въпросната комисия.
Трето,
би трябвало да се попречи на хората да „ усетят това ” състояние,
че другояче „ партията е починала ”. А единственият метод да се реализира това е като се отклонява непрекъснато вниманието на жителите в друга посока. Единият прийом е да се раздават по-интензивно партийни санкции и по-често да се желаят оставки. Другият е повтаряният до пресипване, само че въпреки всичко изпитан девиз „ Градим България ”.
В началото на годината Борисов ръчкаше партийните структури по места да се раздвижат и да популяризират постигнатото от неговите държавни управления през отминалите години на ръководство. „ Излезте и говорете - със лист, поименно, за всяко едно село какво е обещано и за какво е обещано - че не са имали къде да се къпят, че са ходили един километър дамите за вода, с цел да измият чиниите ”, наставляваше министър председателят явно мързеливите партийни деятели. Изглежда е решил, че обиколките му с джипа из страната по стартирани и незавършени градежи са изиграли решаваща роля за успеха на ГЕРБ на отминалите европейски избори, тъй като и в този момент настоя: „ Искам хората да виждат тракторите и багерите по какъв начин работят. Хората, когато виждат багерите и тракторите, не ни се сърдят. Доказахме, че можем да строим, знаят, че ще стане, и тогава са търпеливи. Нарочно стоя по този начин, да ме гледат, да забележим какъв брой ще ме напсуват и какъв брой ще ми махнат! Правя си моя социология. Засега е добре. Махат, радват се, тъй като, като минават, виждат какво е било ”. Каква ти социология! Сякаш някой би посмял намерено да го наругае.
Извън сходни повтарящи се тезиси незасегната остана тематиката, която вълнуваше всички:
кой ще движи ГЕРБ, откакто Цветанов беше смъкнат от партийния връх?
Да, може би приписваната му роля на „ изборджия ” беше пресилена. ГЕРБ сподели, че (засега) разполага с задоволително електорална поддръжка, а враговете й са задоволително слаби, с цел да може да запази позицията на първа политическа мощ в страната, без да се нуждае от Цветанов. Току виж даже се оказало, че имиджът на някогашния партиен заместител на Борисов като индивида, който вкарва ГЕРБ в изборна форма, е чиста легенда. Дори това да е по този начин, партията ще се нуждае от някого, който да реализира оперативното управление – цялото това дребно, досадно, всекидневно политическо шетане, с което Цветанов се занимаваше до момента, а Борисов, ангажиран с огромни каузи, най-често пренебрегваше, до момента в който не възникнеше някоя сериозна рецесия. А подобен човек очевидно няма.
Лидерът на ГЕРБ отхвърли да назначи нов зам.-председател на партията, а вместо това разгласи: „ Името на Цветанов се заменя с Изпълнителната комисия ”. Това е висшият управителен орган на ГЕРБ, който по самопризнание на самия Борисов до момента е съществувал проформа. „ Когато се концентрира власт, отговорност и взимане на решения в един човек, безусловно е погрешно. Така бяхме конструирали партията – аз, Цветанов и надолу ”, изясни Борисов устройството на ГЕРБ. От това, което приказва в този момент, излиза, че възнамерява да даде действителна власт на управителния орган. Това обаче е просто залъгалка. Всички видни сановници на ГЕРБ, които влизат в Изпълнителната комисия, са повече или по-малко безгласни букви. Пълната им липса на независимо мислене и политическа автономност става явна от папагалския метод, по който повтарят казаното от Борисов (когато им разреши да приказват, схваща се). И отсега нататък всички членове на партийното управление ще гледат постоянно към него – той да каже първата дума, да ги насочи, да ги упъти, да не вземат да стъпят изкривено и да се върнат като Цветанов в редиците на „ първичната партийна организация ”.
С оглед на всичко това можем да предположим, че когато от партийната формула „ аз, Цветанов и надолу ” отпадне Цветанов, тогава ще остане единствено „ аз и надолу ”. Ще може ли обаче Борисов да концентрира всички влакна в свои ръце – да държи юздите на своите съпартийци, да им търси сметка за тъмните каузи и провиненията, да движи държавното управление и цялата комплицирана държавна машинария, че и да управлява връзките с формалните (патриотите) и неофициалните (ДПС) сътрудници? Това е огромното предизвикателство, пред което в този момент се изправят Борисов и ГЕРБ. Задача, която може да се окаже прекомерно тежка за него, да разцентрова партията, обединението и ръководството и да ги вкара в тежки турбуленции.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ