Букурещ - едно арт шоу, 430 коли в частна колекция и 460 км на ток
Оказва се, че в Букурещ можеш да вечеряш на друго място всяка вечер с месеци, без да повториш местоположението. И не става дума за безконечен лист от заведения за хранене, който просто цялостни картата, а за места с темперамент, които се развиват и надграждат с движение, което изненадва даже локалните. Градът явно претърпява гастрономи 
чески напредък и Букурещ последователно стартира да наподобява като изцяло действителен претендент за фууди уикенд — нещо, за което допреди няколко години надали бихме се сетили.
Пътуване до Букурещ се оказва и идеалната отдалеченост да проверим до каква степен стига новия електрически BMW iX3 с амбициозната им поръчка за 460 км пробег.
Още на излизане от София усещаме, че тематиката „ батерия “ стартира последователно да губи драматизма си. В Русе сме с към 49% заряд — задоволително, с цел да спреш да мислиш в проценти и диалогът естествено да се трансферира към други неща, да вземем за пример към интериора. Новото минималистично табло с необятен екран по цялата широчина на автомобила е решено по този начин, че да следиш информацията съвсем периферно, без да сваляш взор от пътя.
Пространството в купето е изненадващо огромно, а чувството за разкош и комфорт е в прекарването, а не посредством самоцелен бляскав интериор. Това е тихият разкош, който е добре прочут на феновете на марката.
Поводът за пътуването в действителност е RAD Art Fair - едно от най-интересните събития за модерно изкуство в района. RAD Art Fair се организира в хотел Caro — място, което единствено по себе си заслужава настрана посещаване.
Комплексът се намира в северната част на Букурещ, до езерото Tei, върху терена на някогашната Fabrica de Glucoză — промишлен комплекс от края на XIX и началото на XX век. Някога тук са произвеждали глюкоза и алкохол, а фабриката е била толкоз значима за региона, че улицата и до през днешния ден носи нейното име.
Днес Caro е добър образец за акомодация на индустриално завещание, непокътнати са алените тухлени фасади, металните структури и част от суровия темперамент на остарялото произвеждане, само че без мястото да се трансформира в безплоден „ промишлен разкош “. Пространството е зелено, цялостно с вода и въздух - нещо относително рядко за Букурещ.
И тъкмо там, във фоайето на хотела, ни посреща една от най-неочакваните гледки — първата BMW Art Car от 1975 година, основана от Alexander Calder. Колата, която слага началото на една от най-известните колаборации сред изкуство и авто дизайн.
Историята стартира с френския играч Ерве Пулен, който желае да взе участие в надпреварата 24 часа на Льо Ман с автомобил, трансфорат в произведение на изкуството. Избраният модел е BMW 3.0 CSL — именитият „ Batmobile “ със своите нападателни аеродинамични форми.
Американският ваятел Александър Калдър, който е пионер на кинетичното изкуство, най-много с изобретяването на „ мобилите “ - висящи нереални статуи, които се движат от въздушните течения, го покрива с ярки червени, жълти, сини и бели цветове.
Когато колата се движи, те като че ли оживяват, по тази причина той приказва за автомобила като за „ движеща се статуя “.
Колата отпада от надпреварата поради механически проблем, само че резултатът към този момент е налице — планът се трансформира в сензация и слага началото на серията BMW Art Cars.
След това идват Рой Лихтенщайн, Анди Уорхол, Дейвид Хокни, Джеф Кунс и още десетки актьори, които трансформират колите не просто в дизайнерски обекти, а в културни мнения на времето си.
Контекстът към плана споделя Томас Гирст - индивидът, който повече от две десетилетия стои зад културната тактика на BMW. И евентуално една от аргументите компанията да участва толкоз естествено в света на актуалното изкуство.
Гирст е от тези редки хора, които могат да приказват по едно и също време интелигентно и изцяло скромно. С коктейл в ръка, възприятие за комизъм и съвсем театрално наличие той минава от Andy Warhol към поп просвета, философия и коли в границите на няколко фрази, без диалогът да звучи като лекция.
Всъщност той самичък признава: „ Не се интересувам изключително от коли. “ Парадоксално изречение за човек, който управлява световното културно ангажиране на BMW Group от 2003 година насам, само че тъкмо това евентуално го прави толкоз безапелационен.
Томас Гирст идва не от корпоративния свят, а от академична и артистична среда. Учил е история на изкуството, американистика и немска литература в Хамбург и Ню Йорк. През 90-те живее в Ню Йорк, работи като културен публицист, движи планове, свързани с Marcel Duchamp, и е част от арт сцената на SoHo и Lower Manhattan.
Той не приказва за артистите като за „ посланици на марката “, а като за самостоятелни създатели. И евентуално точно по тази причина BMW съумява да резервира Art Cars програмата жива към този момент половин век, без тя да наподобява като корпоративен аксесоар.
Когато става дума за обичана Art Car, Гирст отхвърля да избира: „ Все едно да имаш обичано дете. “
Но в случай че въпреки всичко би трябвало, би показал първата, тази на Калдър. Заради главните цветове, и тъй като, както споделя, всяко начало съдържа в себе си всички вероятни продължения, без нея нямаше да съществуват идващите.
От него разбираме, че за първи път в историята на арт колите на BMW, през юли тази година в Мюнхен ще бъде проведена галерия, в която ще могат да се видят всички истински произведения от серията - 20 модела на 20 международни актьори, на едно място.
След изкуството идва друга форма на пристрастеност към колите — Țiriac Collection, в тази частна сбирка има над 430 автомобила, в музея могат да се видят към 300. Това е място, в което колите не са просто музейни експонати, а деликатно поддържани истории, всички в редовност, с заплатен пътен налог и винетка и в положение да излязат от музея и да се движат.
Там срещаме Андрей Думитреску - индивида зад реставрацията и техническата поддръжка на колите. Андрей е внук на именития румънски авто играч Марин Думитреску, фигура, която в Румъния е съвсем митологична за хората от моторния спорт. Още като дете Андрей израства към коли, надпревари, принадлежности и механици. Той е измежду тези, които безшумно, само че доста поредно построяват новата автомобилна просвета в Румъния - такава, която съчетава почитание към историята, инженерно познание, ръчен труд и напълно жива връзка с колите. А в неговата персонална връзка с колите от пръв взор може да се забележи наслада, наслаждение и доста пристрастеност.
чески напредък и Букурещ последователно стартира да наподобява като изцяло действителен претендент за фууди уикенд — нещо, за което допреди няколко години надали бихме се сетили. Пътуване до Букурещ се оказва и идеалната отдалеченост да проверим до каква степен стига новия електрически BMW iX3 с амбициозната им поръчка за 460 км пробег.
Още на излизане от София усещаме, че тематиката „ батерия “ стартира последователно да губи драматизма си. В Русе сме с към 49% заряд — задоволително, с цел да спреш да мислиш в проценти и диалогът естествено да се трансферира към други неща, да вземем за пример към интериора. Новото минималистично табло с необятен екран по цялата широчина на автомобила е решено по този начин, че да следиш информацията съвсем периферно, без да сваляш взор от пътя.
Пространството в купето е изненадващо огромно, а чувството за разкош и комфорт е в прекарването, а не посредством самоцелен бляскав интериор. Това е тихият разкош, който е добре прочут на феновете на марката.
Поводът за пътуването в действителност е RAD Art Fair - едно от най-интересните събития за модерно изкуство в района. RAD Art Fair се организира в хотел Caro — място, което единствено по себе си заслужава настрана посещаване.
Комплексът се намира в северната част на Букурещ, до езерото Tei, върху терена на някогашната Fabrica de Glucoză — промишлен комплекс от края на XIX и началото на XX век. Някога тук са произвеждали глюкоза и алкохол, а фабриката е била толкоз значима за региона, че улицата и до през днешния ден носи нейното име.
Днес Caro е добър образец за акомодация на индустриално завещание, непокътнати са алените тухлени фасади, металните структури и част от суровия темперамент на остарялото произвеждане, само че без мястото да се трансформира в безплоден „ промишлен разкош “. Пространството е зелено, цялостно с вода и въздух - нещо относително рядко за Букурещ.
И тъкмо там, във фоайето на хотела, ни посреща една от най-неочакваните гледки — първата BMW Art Car от 1975 година, основана от Alexander Calder. Колата, която слага началото на една от най-известните колаборации сред изкуство и авто дизайн. Историята стартира с френския играч Ерве Пулен, който желае да взе участие в надпреварата 24 часа на Льо Ман с автомобил, трансфорат в произведение на изкуството. Избраният модел е BMW 3.0 CSL — именитият „ Batmobile “ със своите нападателни аеродинамични форми.
Американският ваятел Александър Калдър, който е пионер на кинетичното изкуство, най-много с изобретяването на „ мобилите “ - висящи нереални статуи, които се движат от въздушните течения, го покрива с ярки червени, жълти, сини и бели цветове.
Когато колата се движи, те като че ли оживяват, по тази причина той приказва за автомобила като за „ движеща се статуя “.
Колата отпада от надпреварата поради механически проблем, само че резултатът към този момент е налице — планът се трансформира в сензация и слага началото на серията BMW Art Cars.
След това идват Рой Лихтенщайн, Анди Уорхол, Дейвид Хокни, Джеф Кунс и още десетки актьори, които трансформират колите не просто в дизайнерски обекти, а в културни мнения на времето си.
Контекстът към плана споделя Томас Гирст - индивидът, който повече от две десетилетия стои зад културната тактика на BMW. И евентуално една от аргументите компанията да участва толкоз естествено в света на актуалното изкуство. Гирст е от тези редки хора, които могат да приказват по едно и също време интелигентно и изцяло скромно. С коктейл в ръка, възприятие за комизъм и съвсем театрално наличие той минава от Andy Warhol към поп просвета, философия и коли в границите на няколко фрази, без диалогът да звучи като лекция.
Всъщност той самичък признава: „ Не се интересувам изключително от коли. “ Парадоксално изречение за човек, който управлява световното културно ангажиране на BMW Group от 2003 година насам, само че тъкмо това евентуално го прави толкоз безапелационен.
Томас Гирст идва не от корпоративния свят, а от академична и артистична среда. Учил е история на изкуството, американистика и немска литература в Хамбург и Ню Йорк. През 90-те живее в Ню Йорк, работи като културен публицист, движи планове, свързани с Marcel Duchamp, и е част от арт сцената на SoHo и Lower Manhattan.
Той не приказва за артистите като за „ посланици на марката “, а като за самостоятелни създатели. И евентуално точно по тази причина BMW съумява да резервира Art Cars програмата жива към този момент половин век, без тя да наподобява като корпоративен аксесоар.
Когато става дума за обичана Art Car, Гирст отхвърля да избира: „ Все едно да имаш обичано дете. “
Но в случай че въпреки всичко би трябвало, би показал първата, тази на Калдър. Заради главните цветове, и тъй като, както споделя, всяко начало съдържа в себе си всички вероятни продължения, без нея нямаше да съществуват идващите.
От него разбираме, че за първи път в историята на арт колите на BMW, през юли тази година в Мюнхен ще бъде проведена галерия, в която ще могат да се видят всички истински произведения от серията - 20 модела на 20 международни актьори, на едно място.
След изкуството идва друга форма на пристрастеност към колите — Țiriac Collection, в тази частна сбирка има над 430 автомобила, в музея могат да се видят към 300. Това е място, в което колите не са просто музейни експонати, а деликатно поддържани истории, всички в редовност, с заплатен пътен налог и винетка и в положение да излязат от музея и да се движат.
Там срещаме Андрей Думитреску - индивида зад реставрацията и техническата поддръжка на колите. Андрей е внук на именития румънски авто играч Марин Думитреску, фигура, която в Румъния е съвсем митологична за хората от моторния спорт. Още като дете Андрей израства към коли, надпревари, принадлежности и механици. Той е измежду тези, които безшумно, само че доста поредно построяват новата автомобилна просвета в Румъния - такава, която съчетава почитание към историята, инженерно познание, ръчен труд и напълно жива връзка с колите. А в неговата персонална връзка с колите от пръв взор може да се забележи наслада, наслаждение и доста пристрастеност.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ