Защо минутите във фитнеса се влачат безкрайно? Ново изследване отговаря на този въпрос
Оказва се, че чувството, че минутите се влачат безпределно, до момента в който въртите педалите на велоергометъра във фитнес залата, не е единствено във вашата глава. Науката най-сетне удостоверява това, което всеки трениращ човек в миналото е усещал – по време на подготовка усещането за време в действителност се трансформира.
В малко, само че забавно изследване участници са били подложени на проби с велоергометър, след което им е било предоставено да оценят продължителността на 30-секундни шпации допустимо най-точно, написа Popular Mechanics.
Резултатите демонстрират, че участниците „ усещат “ тези 30 секунди с към 8–9% по-бързо от действителното време – или казано по различен метод, времето на тях им се коства по-бавно.
И макар че шегата за „ закъснение на времето “ във фитнеса е явна, проучването слага някои забавни въпроси за механизмите, които стоят зад този феномен.
Проучването се концентрира върху психическите фактори, само че е ясно, че по време на натоварване тялото минава през цяла поредност от физиологични промени.
А в случай че спортистите желаят да подобрят тактиката си за разпределение на силата (pacing), би трябвало да регистрират доста повече от просто чувството за време.
Как минава опитът?
В проучването вземат участие 33 души, които би трябвало да изминат 4000 метра на велоергометър. Те би трябвало да оценят 30-секундни шпации на пет разнообразни стадия: преди старта, след 500 метра, след 1500 метра, след 2500 метра и незабавно след финала. Всеки участник минава през три разнообразни сюжета:
Участниците правят оценка натоварването си по канара за разбиране на изпитание, само че нямат съответни инструкции за реализиране на избрана скорост, с изключение на в спортната сесия.
Детайлите са забавни: „ Нямаше основна разлика в резултатите сред обособените условия или стадии (500 м, 1500 м и 2500 м), “ оповестяват откривателите. Това значи, че появяването на противник и напъните да бъде надвит не са повлияли на усещането за време, нито пък възходящата отмалялост по време на тестването.
Проучването е малко по обсег, само че екипът отбелязва, че доста от методите и констатациите са реформаторски и без аналог в досегашната научна литература. В последните десетилетия науката за спорта и подготовката на спортисти се развиват с изключителна скорост, а тези резултати отварят врата за още по-задълбочени проучвания.
Какво значи това за спортистите?
Според откривателите, даже надпреварите с действителни съперници не са задоволителни, с цел да „ разсеят “ възприятието за закъснение на времето. Точно затова експертите може би би трябвало да употребяват нови техники, с цел да държат вниманието си в оптималната зона и да избегнат резултата на скуката.
Точното чувство за време и вярното движение са значими за реализиране на триумф – нещо, което именити спортисти като Майкъл Фелпс от дълго време знаят. За тях всяко придвижване е въпрос на техника, обработена до съвършенство, при която даже един неверен завой или забавяне може да коства връх или орден.
Изследователите са безапелационни:
„ Необходими са спомагателни проучвания, с цел да разбираем по-добре ролята на външните тласъци, интензитета и продължителността на упражнението върху усещането за време. Всички тези фактори въздействат върху разпределението на напъните и сполучливото реализиране на оптимални резултати. “
Те показват, че нови способи, като тайминг със светлинни сигнали, биха могли да подкрепят спортистите да подобрят контрола върху темпото си.
Почти всеки, който е взел участие в съревнование, знае какъв брой елементарно е да надхвърлиш лимита си прекомерно рано – и какъв брой мъчно е след това да завършиш добре.
В малко, само че забавно изследване участници са били подложени на проби с велоергометър, след което им е било предоставено да оценят продължителността на 30-секундни шпации допустимо най-точно, написа Popular Mechanics.
Резултатите демонстрират, че участниците „ усещат “ тези 30 секунди с към 8–9% по-бързо от действителното време – или казано по различен метод, времето на тях им се коства по-бавно.
И макар че шегата за „ закъснение на времето “ във фитнеса е явна, проучването слага някои забавни въпроси за механизмите, които стоят зад този феномен.
Проучването се концентрира върху психическите фактори, само че е ясно, че по време на натоварване тялото минава през цяла поредност от физиологични промени.
А в случай че спортистите желаят да подобрят тактиката си за разпределение на силата (pacing), би трябвало да регистрират доста повече от просто чувството за време.
Как минава опитът?
В проучването вземат участие 33 души, които би трябвало да изминат 4000 метра на велоергометър. Те би трябвало да оценят 30-секундни шпации на пет разнообразни стадия: преди старта, след 500 метра, след 1500 метра, след 2500 метра и незабавно след финала. Всеки участник минава през три разнообразни сюжета:
Участниците правят оценка натоварването си по канара за разбиране на изпитание, само че нямат съответни инструкции за реализиране на избрана скорост, с изключение на в спортната сесия.
Детайлите са забавни: „ Нямаше основна разлика в резултатите сред обособените условия или стадии (500 м, 1500 м и 2500 м), “ оповестяват откривателите. Това значи, че появяването на противник и напъните да бъде надвит не са повлияли на усещането за време, нито пък възходящата отмалялост по време на тестването.
Проучването е малко по обсег, само че екипът отбелязва, че доста от методите и констатациите са реформаторски и без аналог в досегашната научна литература. В последните десетилетия науката за спорта и подготовката на спортисти се развиват с изключителна скорост, а тези резултати отварят врата за още по-задълбочени проучвания.
Какво значи това за спортистите?
Според откривателите, даже надпреварите с действителни съперници не са задоволителни, с цел да „ разсеят “ възприятието за закъснение на времето. Точно затова експертите може би би трябвало да употребяват нови техники, с цел да държат вниманието си в оптималната зона и да избегнат резултата на скуката.
Точното чувство за време и вярното движение са значими за реализиране на триумф – нещо, което именити спортисти като Майкъл Фелпс от дълго време знаят. За тях всяко придвижване е въпрос на техника, обработена до съвършенство, при която даже един неверен завой или забавяне може да коства връх или орден.
Изследователите са безапелационни:
„ Необходими са спомагателни проучвания, с цел да разбираем по-добре ролята на външните тласъци, интензитета и продължителността на упражнението върху усещането за време. Всички тези фактори въздействат върху разпределението на напъните и сполучливото реализиране на оптимални резултати. “
Те показват, че нови способи, като тайминг със светлинни сигнали, биха могли да подкрепят спортистите да подобрят контрола върху темпото си.
Почти всеки, който е взел участие в съревнование, знае какъв брой елементарно е да надхвърлиш лимита си прекомерно рано – и какъв брой мъчно е след това да завършиш добре.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ