Пътят към по-здрав мозък минава през чинията ни
Оказва се, че пътят към по-здрав мозък може да минава през чинията ни. Риба и морски блага, месо, зеленчуци без нишесте, горски плодове, ядки, семена, яйца и даже пълномаслени млечни артикули – всички те може да играят роля в поддържането на когнитивните функционалности.
Учени от Университета на Мисури изследват по какъв начин тъкмо храната въздейства върху силата на мозъка и риска от деменция. Техните резултати демонстрират, че кетогенната диета – режим с високо наличие на мазнини и ниско на въглехидрати – може освен да подкрепя мозъчното здраве, само че и да забавя или стопира признаците на когнитивен спад при хора с нараснал риск от заболяването на Алцхаймер.
В Центъра Roy Blunt NextGen Precision Health проф. Ай-Линг Лин и докторантката Кира Иванич изследват резултатите на кетогенния режим при хора, носещи гена APOE4 – най-силният прочут генетичен рисков фактор за късно проявяваща се форма на Алцхаймер.
В опит учените откриват, че при съществуването на този ген и кетогенно хранене чревният микробиом при женските инидивиде е по-здрав и мозъчна сила по-висока, в сравнение с при богат на въглехидрати режим.
Защо се получава това? Причината е в това по какъв начин мозъкът се зарежда с сила.
" Когато ядем въглехидрати, мозъкът ги трансформира в глюкоза и я употребява като гориво. Но при хора с гена APOE4 – изключително при дамите – тази промяна е затруднена и мозъкът получава по-малко сила. С времето това може да докара до когнитивен спад “, изяснява Кира Иванич.
" Когато се премине към кетогенна диета, организмът стартира да създава кетони, които служат като различен източник на сила. Така може да се резервира здравето на мозъчните кафези и да се понижи рискът от Алцхаймер. “
Резултатите на учените акцентират смисъла на персонализираното хранене – индивидуализиран метод, който взема поради генотипа, микробиома, пола и възрастта.
" Не можем да чакаме едно решение да работи за всички. По-добре е да съобразяваме питателните тактики с особеностите на всеки човек “, споделя проф. Лин.
Изследването е извършено благодарение на съвременна инсталация за образна диагностика в Центъра NextGen, който сплотява лаборатории и клинични пространства под един покрив – по този начин пътят от лабораторните модели до клиничните изпитвания при хора е по-кратък.
За младата изследователка тематиката е и персонална. " Когато баба ми се разболя от Алцхаймер, това ме стимулира да посветя работата си на тази идея. Да знам, че мога да допринеса за опазването на мозъчното здраве на хората, е най-голямата премия “, споделя Иванич. Симптомите на Алцхаймер нормално се демонстрират след 65-годишна възраст и са необратими, по тази причина за мозъчното здраве би трябвало да се мисли овреме, е безапелационна тя.
Кетогенната диета е режим с високо наличие на мазнини и минимално количество въглехидрати, при който организмът минава в положение на кетоза – вместо глюкоза стартира да употребява кетони като главен енергиен източник. Този развой подкрепя метаболизма, понижава възпалението и може да има предпазен резултат върху мозъка и сърдечносъдовата система.
Кетогенната диета обаче не е подобаваща за всеки. Тя може да бъде рискова при болести на черния дроб, панкреаса или бъбреците, при диабет вид 1 и по време на бременност, написа Puls.bg. Затова този режим би трябвало да се ползва единствено след лекарска консултация и под професионално наблюдаване, изключително при хора с хронични болести.
Учени от Университета на Мисури изследват по какъв начин тъкмо храната въздейства върху силата на мозъка и риска от деменция. Техните резултати демонстрират, че кетогенната диета – режим с високо наличие на мазнини и ниско на въглехидрати – може освен да подкрепя мозъчното здраве, само че и да забавя или стопира признаците на когнитивен спад при хора с нараснал риск от заболяването на Алцхаймер.
В Центъра Roy Blunt NextGen Precision Health проф. Ай-Линг Лин и докторантката Кира Иванич изследват резултатите на кетогенния режим при хора, носещи гена APOE4 – най-силният прочут генетичен рисков фактор за късно проявяваща се форма на Алцхаймер.
В опит учените откриват, че при съществуването на този ген и кетогенно хранене чревният микробиом при женските инидивиде е по-здрав и мозъчна сила по-висока, в сравнение с при богат на въглехидрати режим.
Защо се получава това? Причината е в това по какъв начин мозъкът се зарежда с сила.
" Когато ядем въглехидрати, мозъкът ги трансформира в глюкоза и я употребява като гориво. Но при хора с гена APOE4 – изключително при дамите – тази промяна е затруднена и мозъкът получава по-малко сила. С времето това може да докара до когнитивен спад “, изяснява Кира Иванич.
" Когато се премине към кетогенна диета, организмът стартира да създава кетони, които служат като различен източник на сила. Така може да се резервира здравето на мозъчните кафези и да се понижи рискът от Алцхаймер. “
Резултатите на учените акцентират смисъла на персонализираното хранене – индивидуализиран метод, който взема поради генотипа, микробиома, пола и възрастта.
" Не можем да чакаме едно решение да работи за всички. По-добре е да съобразяваме питателните тактики с особеностите на всеки човек “, споделя проф. Лин.
Изследването е извършено благодарение на съвременна инсталация за образна диагностика в Центъра NextGen, който сплотява лаборатории и клинични пространства под един покрив – по този начин пътят от лабораторните модели до клиничните изпитвания при хора е по-кратък.
За младата изследователка тематиката е и персонална. " Когато баба ми се разболя от Алцхаймер, това ме стимулира да посветя работата си на тази идея. Да знам, че мога да допринеса за опазването на мозъчното здраве на хората, е най-голямата премия “, споделя Иванич. Симптомите на Алцхаймер нормално се демонстрират след 65-годишна възраст и са необратими, по тази причина за мозъчното здраве би трябвало да се мисли овреме, е безапелационна тя.
Кетогенната диета е режим с високо наличие на мазнини и минимално количество въглехидрати, при който организмът минава в положение на кетоза – вместо глюкоза стартира да употребява кетони като главен енергиен източник. Този развой подкрепя метаболизма, понижава възпалението и може да има предпазен резултат върху мозъка и сърдечносъдовата система.
Кетогенната диета обаче не е подобаваща за всеки. Тя може да бъде рискова при болести на черния дроб, панкреаса или бъбреците, при диабет вид 1 и по време на бременност, написа Puls.bg. Затова този режим би трябвало да се ползва единствено след лекарска консултация и под професионално наблюдаване, изключително при хора с хронични болести.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ