Назрява ли криза в научните изследвания
Оказва се, че голяма част от учените не съумяват да възпроизведат своите опити, стига се даже до отдръпване на изявления от научните списания
Възпроизвеждането е основна част от валидирането на научните опити
(снимка: CC0 Public Domain)
Развитието на всички области на човешкия живот зависи от научните открития – като се стартира от медицината и селското стопанство и се стигне до технологиите, от които се интересуваме в това издание. Откритията се раждат най-често в научни лаборатории – нови материали, нови структури, нови комбинации. Оборудване, опити, мемоари – всички те водят към появяването на софтуерните достижения, на които се радваме през днешния ден. Ала в света на научните достижения назрява рецесия: става известно, че голяма част от учените не съумяват да възпроизведат своите опити.
Американската изследователка Франсис Арнолд, носителка на Нобелова премия за химия, отдръпна най-новата си обява, заяви BBC на 3 януари. Проф. Арнолд показа Нобеловата премия с Джордж П Смит и Грегъри Уинтър за проучванията им върху ензимите през 2018 година.
Новата й публикация за ензимния синтез на бета-лактами бе оповестена в списанието Science през май 2019 година Сега обаче публикацията бива оттеглена, тъй като резултатите, на които е основана, не могат да бъдат възпроизведени, а създателите са разкрили „ изчезнали данни от лабораторния бележник ”.
Криза на възпроизвеждането
Възпроизвеждането е основна част от валидирането на научните опити. Ако опитът е сполучлив, следва да се получават едни и същи резултати всякога, когато опитът се повтори. Ако опитът не може да бъде заимствуван, значи първичният триумф се дължи на някаква случайност.
„ С оскърбление би трябвало да разглася, че отдръпваме миналогодишната обява за ензимния синтез на бета-лактами. Работата не е възпроизводима ”, написа в своя Twitter профил проф. Арнолд. „ Болезнено ми е да го призная, само че е значимо да го сторя. Извинявам се на всички. Бях заета, когато това [проучване] беше показано, и не си свърших добре работата ”.
Какво общо има това с технологиите? Да оставим настрани обстоятелството, че проф. Арнолд е член на борда на шефовете на компанията-майка на Гугъл – Alphabet; казусът е най-новият образец за „ рецесията на възпроизвеждането ” в науките.
Нарастваща паника
През октомври 2018 година сп. Nature написа онлайн, че „ нараства паниката по отношение на научни резултати, които не могат да бъдат възпроизведени ”. Днес научното издание има цялостен раздел, отдаден на казуса с невъзможните за възпроизвеждане лабораторни опити, със стотици изявления по тематиката.
Единственото изследване по тематиката разкрива шокиращи данни: над две трети от откривателите са се пробвали и не са съумели да възпроизведат опитите на различен академик. Измежду 1576 запитани над 70% са дали отговор, че не са смогнали да повторят опита, разказан в публична обява на някой сътрудник от различен институт. 52% признават, че е налице „ забележителна рецесия ” по повод възпроизвеждането на опитите.
Неуспешното възпроизвеждане на лабораторни резултати е нещо, през което всеки академик минава, споделя Маркъс Мунафо, биолого-психолог от Университета в Бристол, Англия, който има дълготраен интерес към научната възпроизводимост. За своите студентски години той си спомня: „ Опитвах се да повторя това, което наподобява просто в литературата, и не успявах. Тогава претърпях рецесия на самоувереността, само че след това научих, че моят случай не е необичайност ”.
Откриването на невъзпроизводим опит е мъчно. Статистически данни липсват, а в анкетата на Nature единствено 20% от запитаните са показали, че с тях се е свързвал сътрудник от различен теоретичен институт, тъй като не може да възпроизведе техен опит. Последното е доста мътна вода. За мнозина от учените ситуацията е смущаващо.
Така де – да се обадиш на сътрудник, с цел да му кажеш, че не можеш да повториш опита му в своята лаборатория, може да наподобява унизително, като че ли си незапознат, несръчен. Да не приказваме, че допуска да разкриеш част от плановете, по които работиш.
Цената на валидирането
Но какви са аргументите тогава да се разгласяват толкоз доста публикации и отчети за нови изследвания, щом огромен дял от опитите не могат да бъдат възпроизведени – затова и валидирани?
Млада изследователка в областта на биохимията от Обединеното кралство, поискала да остане анонимна, споделя пред BBC, че напъните за възпроизвеждане на опит в нейната лаборатория „ удвояват времето и употребяваните материали. Към това се добавя и времето, належащо за премахване на проблеми, в случай че нещо се обърка и не сработи. Да, възпроизвеждането затвърждава надеждността на резултатите, само че покачва цената. Затова във въпросната лаборатория се повтарят единствено някои от опитите.
Иракли Лоладзе, биологоматематик от Колежа по здравни науки Брайън в Линкълн, Небраска, счита, че напъните за обезпечаване на възпроизводимост могат да усилят времетраенето на един проучвателен план с 30%.
Каскаден резултат
Според импровизирано изследване на една изследователка от Австралия – Хан Уаткинс, над 60% от учените имат два казуса, които водят до неспособност за възпроизвеждане на опитите: напън за по-бързо издание на резултатите и „ селективно докладване ”. Това обаче е единствено част от пейзажа, счита Джудит Кимбъл, биолог в Университета на Уисконсин – Медисън.
Според нея, конкуренцията за грантове и битката за позиции способстват за прибързването с изявленията. Към това следва да се пречисли и възходящата тежест на бюрократичните процедури към изследователските планове. Те „ изяждат ” времето за осъществяване на опити и планиране на проучването.
Получава се каскаден резултат, тъй като претрупаните откриватели имат все по-малко време да обгрижват своите ученици – младите учени, които са към момента студенти в университетите. Така младите откриватели нямат подобаващи модели на работа, лишени са от менторство, и затвърждават неверния модел.
Възпроизвеждането е основна част от валидирането на научните опити
(снимка: CC0 Public Domain)
Развитието на всички области на човешкия живот зависи от научните открития – като се стартира от медицината и селското стопанство и се стигне до технологиите, от които се интересуваме в това издание. Откритията се раждат най-често в научни лаборатории – нови материали, нови структури, нови комбинации. Оборудване, опити, мемоари – всички те водят към появяването на софтуерните достижения, на които се радваме през днешния ден. Ала в света на научните достижения назрява рецесия: става известно, че голяма част от учените не съумяват да възпроизведат своите опити.
Американската изследователка Франсис Арнолд, носителка на Нобелова премия за химия, отдръпна най-новата си обява, заяви BBC на 3 януари. Проф. Арнолд показа Нобеловата премия с Джордж П Смит и Грегъри Уинтър за проучванията им върху ензимите през 2018 година.
Новата й публикация за ензимния синтез на бета-лактами бе оповестена в списанието Science през май 2019 година Сега обаче публикацията бива оттеглена, тъй като резултатите, на които е основана, не могат да бъдат възпроизведени, а създателите са разкрили „ изчезнали данни от лабораторния бележник ”.
Криза на възпроизвеждането
Възпроизвеждането е основна част от валидирането на научните опити. Ако опитът е сполучлив, следва да се получават едни и същи резултати всякога, когато опитът се повтори. Ако опитът не може да бъде заимствуван, значи първичният триумф се дължи на някаква случайност.
„ С оскърбление би трябвало да разглася, че отдръпваме миналогодишната обява за ензимния синтез на бета-лактами. Работата не е възпроизводима ”, написа в своя Twitter профил проф. Арнолд. „ Болезнено ми е да го призная, само че е значимо да го сторя. Извинявам се на всички. Бях заета, когато това [проучване] беше показано, и не си свърших добре работата ”.
Какво общо има това с технологиите? Да оставим настрани обстоятелството, че проф. Арнолд е член на борда на шефовете на компанията-майка на Гугъл – Alphabet; казусът е най-новият образец за „ рецесията на възпроизвеждането ” в науките.
Нарастваща паника
През октомври 2018 година сп. Nature написа онлайн, че „ нараства паниката по отношение на научни резултати, които не могат да бъдат възпроизведени ”. Днес научното издание има цялостен раздел, отдаден на казуса с невъзможните за възпроизвеждане лабораторни опити, със стотици изявления по тематиката.
Единственото изследване по тематиката разкрива шокиращи данни: над две трети от откривателите са се пробвали и не са съумели да възпроизведат опитите на различен академик. Измежду 1576 запитани над 70% са дали отговор, че не са смогнали да повторят опита, разказан в публична обява на някой сътрудник от различен институт. 52% признават, че е налице „ забележителна рецесия ” по повод възпроизвеждането на опитите.
Неуспешното възпроизвеждане на лабораторни резултати е нещо, през което всеки академик минава, споделя Маркъс Мунафо, биолого-психолог от Университета в Бристол, Англия, който има дълготраен интерес към научната възпроизводимост. За своите студентски години той си спомня: „ Опитвах се да повторя това, което наподобява просто в литературата, и не успявах. Тогава претърпях рецесия на самоувереността, само че след това научих, че моят случай не е необичайност ”.
Откриването на невъзпроизводим опит е мъчно. Статистически данни липсват, а в анкетата на Nature единствено 20% от запитаните са показали, че с тях се е свързвал сътрудник от различен теоретичен институт, тъй като не може да възпроизведе техен опит. Последното е доста мътна вода. За мнозина от учените ситуацията е смущаващо.
Така де – да се обадиш на сътрудник, с цел да му кажеш, че не можеш да повториш опита му в своята лаборатория, може да наподобява унизително, като че ли си незапознат, несръчен. Да не приказваме, че допуска да разкриеш част от плановете, по които работиш.
Цената на валидирането
Но какви са аргументите тогава да се разгласяват толкоз доста публикации и отчети за нови изследвания, щом огромен дял от опитите не могат да бъдат възпроизведени – затова и валидирани?
Млада изследователка в областта на биохимията от Обединеното кралство, поискала да остане анонимна, споделя пред BBC, че напъните за възпроизвеждане на опит в нейната лаборатория „ удвояват времето и употребяваните материали. Към това се добавя и времето, належащо за премахване на проблеми, в случай че нещо се обърка и не сработи. Да, възпроизвеждането затвърждава надеждността на резултатите, само че покачва цената. Затова във въпросната лаборатория се повтарят единствено някои от опитите.
Иракли Лоладзе, биологоматематик от Колежа по здравни науки Брайън в Линкълн, Небраска, счита, че напъните за обезпечаване на възпроизводимост могат да усилят времетраенето на един проучвателен план с 30%.
Каскаден резултат
Според импровизирано изследване на една изследователка от Австралия – Хан Уаткинс, над 60% от учените имат два казуса, които водят до неспособност за възпроизвеждане на опитите: напън за по-бързо издание на резултатите и „ селективно докладване ”. Това обаче е единствено част от пейзажа, счита Джудит Кимбъл, биолог в Университета на Уисконсин – Медисън.
Според нея, конкуренцията за грантове и битката за позиции способстват за прибързването с изявленията. Към това следва да се пречисли и възходящата тежест на бюрократичните процедури към изследователските планове. Те „ изяждат ” времето за осъществяване на опити и планиране на проучването.
Получава се каскаден резултат, тъй като претрупаните откриватели имат все по-малко време да обгрижват своите ученици – младите учени, които са към момента студенти в университетите. Така младите откриватели нямат подобаващи модели на работа, лишени са от менторство, и затвърждават неверния модел.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ