Оказва се, че нестандартното мислене се подчинява на прости формули.

Оказва се, че ексцентричното мислене се подчинява на елементарни формули.

Математици от Лондонския университет Queen Mary откриха механизма за възникването на нови хрумвания. Статията, оповестена в списание Nature Communications, изяснява по какъв метод мозъкът ни комбинира познатите детайли, с цел да сътвори нещо, което не е съществувало преди.

При наблюденията си учените са разпознали два типа открития. Първият са персоналните открития, когато човек за първи път слуша ария или се озовава на непознато място. Вторият е обвързван с достижения, които стават нови за цялото човечество: софтуерни изобретения и медицински лекувания.

„ Винаги съм бил удивен от творчеството и нововъведенията – моторите на човешкия напредък “, споделя ръководителят на проучването професор Вито Латора пред Phys.org. Неговата група от дълго време учи природата на творчеството, пробвайки се да разбере какво прави новите хрумвания, екипи, артикули и механически решения сполучливи.

Доскоро откривателите се концентрираха основно върху най-простите открития – когато нещо се появява за първи път. Това остави в сянка различен значим механизъм на нововъведенията – основаването на новото посредством съчетание на към този момент съществуващото. Този принцип, наименуван “ иновация от по-висок порядък “, виждаме в поезията, където елементарните думи основават неповторими стихотворения, и в музиката, където комбинациите от познати ноти образуват истински мелодии.

Екипът създаде системата ERRWT (Edge-Reinforced Random Walk with Triggering). Тя се основава на математическия принцип на инцидентното пренасяне: системата се развива малко по малко, което значи, че всяка нова позиция се дефинира само от настоящата позиция, а опцията за придвижване във всички направления е еднообразно евентуална.

Латора предлага ясна прилика: представете си, че всички вероятни хрумвания са точки в мрежа, а линиите сред тях демонстрират какъв брой близки или сходни са понятията. Основната характерност на модела е методът, по който той демонстрира развиването на тези мрежи. „ Творецът “ не просто следва подготвени пътища – той прокарва нови пътища и основава нови точки, тъкмо както в действителността всяко изобретение уголемява границите на вероятното.

Моделът се основава на два основни механизма. Първият (edge reinforcement) е укрепване на съществуващите връзки: колкото по-често се употребява избран път сред концепциите, толкоз по-познат и натурален става той. Вторият механизъм (edge triggering) е виновен за основаването на кардинално нови връзки. Според Латора това наподобява на метода, по който слушаме музика: колкото по-често пускаме избрана ария или слагаме песни една след друга в плейлиста, толкоз по-вероятно е да повторим същата поредност. В същото време всяка нова композиция може да ни даде концепцията да опитаме други, непредвидени съчетания на ноти и стилове (ако сте диджей, например).

Моделът беше тестван върху три огромни набора от данни: историята на слушане на музика от Last.fm, литературни творби от Project Gutenberg и научни публикации от Semantic Scholar. Подобен избор е дал опция да се изследват другите аспекти на човешкото творчество и да се ревизира до каква степен универсални са откритите модели.

Оказа се, че появяването на нови комбинации се подчинява на закона на Хипс – математическа причинност, която демонстрира по какъв начин броят на комбинациите нараства с течение на времето. Оказва се, че в този момент е допустимо освен да се наблюдава, само че и да се планува по какъв начин ще се развият креативните процеси. В същото време учените са забелязали една любопитна детайлност: даже в случай че хората еднообразно бързо се срещат с нещо ново, те свързват „ познавателните открития “ между тях по друг метод.

Това е добре илюстрирано с образеца на Last.fm. Неговите консуматори могат да откриват нови песни с идентична скорост, само че всеки построява собствен личен неповторим път от ария до ария. Същото се случва и в литературата: писателите рядко измислят нови думи, само че непрекъснато основават свежи комбинации от съществуващите. А създателите на научни публикации се оказват още по-изобретателни в играта с думи – изключително когато измислят заглавията на своите публикации.

„ ERRWT ни оказа помощ да забележим по какъв начин се развива мрежата от хрумвания и по какъв начин се трансформират пътищата сред тях. Оказа се, че два процеса са еднообразно значими за появяването на нови неща: би трябвало както да затвърдим към този момент откритите връзки, по този начин и да намерим нови пътища “ – прибавя ученият.

Според Латора разбирането на креативните процеси е от решаващо значение за развиването на обществото. Новите технологии ще ни оказват помощ да разберем за какво някои хрумвания незабавно превземат мозъците, а други потъват в океана от информация. По този метод е допустимо даже да се планува ориста на новите трендове – дали ще се повдигнат на върха на известността, или ще се разтворят в потока от вести.

Но учените няма да спрат дотук. В нови проучвания те ще прибавят към изчисленията си човешкия фактор – по какъв начин обществото възприема или отхвърля новите хрумвания, по какъв начин се популяризират слуховете в обществените мрежи, по какъв начин се образуват и унищожават трендовете.

Да прибавим, че понастоящем изкуственият разсъдък е най-бързо разрастващата се технология, която човечеството в миналото е виждало и по тази причина е рационално да се чака, че доста от неговите дефекти ще бъдат отстранени през идващите няколко години. Много откриватели на ИИ считат, че човечеството се доближава към раждането на свръхинтелигентност – моментът, в който ИИ с общо предопределение ще надмине човешкия опит в съвсем всяка област. Способността на ИИ да генерира по-оригинални и безапелационни хрумвания от учените може да докара до преосмисляне на процеса на научни открития и ролята на индивида в него.