Хората имат много повече от 5 сетива
Оказва се, че имаме най-малко 9 сетива, a множеството откриватели считат, че имаме повече от 21. Само за информация, постоянно срещаното определение на „ осезание “ и това, което ще използваме за текста, е „ “
Често срещаните човешки сетива са, както следва:
Това механически могат да се одобряват за две сетива (спрямо определението) като се има поради, че зрението ни има два разнообразни вида рецептори – един за цвят (конуси) и един за бляскавост (пръчки).
Някои учени настояват, че са пет сетива сами по себе си заради другите типове вкусови рецептори – за сладко, солено, кисело, горчиво и умами, само че като цяло усетът се обобщава като едно възприятие. За тези, които не знаят, умами рецепторите откриват аминокиселината глутамат, което е усет, който нормално се намира в месото и някои изкуствени аромати. Чувството за усет, за разлика от зрението, е възприятие, основано на химическа реакция
Установено е, че това осезание се разграничава от датчиците за напън, температура, болежка и даже сърбеж.
Очевидният смисъл е очевиден…
Изненадващо, само че това чувство си има своя сензорна система, друга от на другите сетива, свързани с допира.
Способност за чувство на топлота и мраз. На това също се гледа като на повече от едно осезание, тъй като освен има двата рецептора – за студено и топло – само че и тъй като в мозъка има изцяло разнообразни видове терморецептори във връзка с механизма. Тези терморецептори се употребяват за следене на вътрешната телесна температура.
Усещане на трептения в някаква среда, като въздух или вода, които са в контакт с тъпанчетата в ушните ни.
Още един от датчиците, които работят на правилото на химическата реакция. Това чувство се съчетава с усета, с цел да се получат аромати.
Това чувство ни дава опцията да знаем къде са частите на тялото ни по отношение на другите елементи на тялото ни. Полицаите тестват точно това осезание, когато подозират, че някой кара пийнал. Сетивото се употребява непрестанно по дребни способи, като да вземем за пример, когато се почесваме.
Те се намират тук-там като мускулите ни и разрешават на мозъка да следи напрежението в тях.
С една дума, болежка. Някога се е считало, че това е просто резултат от претоварване на други сетива, като да вземем за пример „ допиране “, само че се оказа, че не е по този начин. Това чувство си има личната неповторима сетивна система. Има три обособени вида рецептори за болежка: кожна (кожа), соматична (кости и стави) и висцерална (органи на тялото).
Усещането, което ни разрешава да запазим салдото и чувството за придвижване на тялото във връзка с ускорението и смяната в посоката. Това осезание ни разрешава и да възприемаме гравитацията. Неговата система се намира във вътрешното ухо и е една от най-известните – вестибуларен уред. Когато работи зле или не работи изцяло, безусловно не можем да отличим горе от долу и да се преместим от едно място на друго без помощ е съвсем невероятно. Чувството на беззащитност е удивително.
Те се намират тук-там като белите дробове, пикочния мехур, стомаха и стомашно-чревния тракт. Един от типовете рецептори за разпъване, който усеща разширението на кръвоносните съдове, също постоянно взе участие и в главобола.
Те задействат област в мозъка, която взе участие в откриването на създадени от тялото ни хормони и химикали. Той също взе участие в рефлекса, които ни кара да повръщаме.
Тази система повече или по-малко разрешава на тялото ни да следи равнището си на хидратация и по този начин да знае по кое време би трябвало да ви каже да пием вода.
Тази система разрешава на тялото ни да знае по кое време би трябвало да ядем нещо…
Това е способността за разкриване на магнитни полета, която е от главно значение за обезпечаване на чувство за посока при чувство на магнитното поле на Земята. За разлика от множеството птици, хората по никакъв начин нямат мощна магентоцепция, само че опитите демонстрират, че ние въпреки всичко имаме някакво чувство за магнитни полета. Механизмът по какъв начин тъкмо работи това не е изцяло обяснен, само че се счита, че има нещо общо с отлаганията на желязо в носовете ни. Доказано е, че хората, на които са сложени магнитни импланти, имат доста по-силна магнитоцепция от хората без тях.
Това осезание към момента се разисква дали да бъде признато като осезание, защото не е открит един единствен механизъм, който ни разрешава да възприемаме времето. Обаче пробните данни изрично демонстрират, че хората имат стряскащо тъкмо възприятие за време, изключително когато са по-млади. Механизмът, който използваме за това, наподобява е система, разпределена из целия мозък, включваща мозъчната кора, дребния мозък и базалните ганглии. Дългосрочното следене на времето наподобява се управлява от супрахиазматичните ядра (отговорни за циркадния ритъм). Задържането на краткосрочно време се обработва от други клетъчни системи.
…
Някои хора изпитват по този начин наречената синестезия, при която могат да виждат звуците като цветове – по този начин кучешкият лай за тях може да бъде „ червен “ и други сходни. Това положение рядко се среща естествено; нормално се демонстрира, когато хората са под въздействието на халюциногени.
Традиционният модел с петте сетива (зрение, слух, досег, аромат и вкус) е приписван на Аристотел.
Много птици имат биологичен магнетит, който нормално се намира в човките. Смята се, че това им дава мощна магнитоцепция и по този метод им разрешава да усещат тъкмо посоката. Съвсем неотдавна беше потвърдено и, че някои птици имат способността и да виждат магнитни полета. Това работи като магнитното поле на Земята въздейства какъв брой дълго избрана молекула, криптохром, във фоторецепторните кафези на пилето остава в интензивно положение, което се отразява на чувствителността към светлина на невроните на ретината на птицата. Така птиците могат да възприемат магнитни полета с очите си.
Акулите и скатовете имат електроприемен орган, наименуван ампули на Лоренцини. Този орган им дава опция да усещат даже дребни промени в електромагнитното поле.
Говедата пък са склонни да седят в посока север-юг, което кара някои откриватели да считат, че те също имат мощно чувство за магнитоцепция.
Съществува и тип бактерии, наречени магнитотактични бактерии, които могат да основават магнити вътре в себе си и по този начин да се ориентират по отношение на магнитното поле на Земята. Те също мигрират и образуват вериги по линиите на магнитното поле.
