На Ботуша - част 1
Оказва се, че да стигнеш от София до " Сан Сиро " май е по-бързо, в сравнение с от столицата ни до Разград. Особено в случай че си с ръчен багаж. Полет с дълготрайност към 2 часа, 30-минутен престой на летището в Милано, и едночасово блуждаене с автомобил чартърен до упоменатия стадион. Така се развива началото на описа ни, който ще ви показа по какъв начин наподобява един футболен мач в Италия. Потегляме от терминал 1 на летище " София " в ранни зори, тъй като първата среща, която желаеме да посетим - тази сред Интер и Лацио, стартира в 12:30 ч. локално време. Чудесно време. Ама в действителност отлично. Неделният обяд е свят миг от седмицата за италианците. Всички са в положително въодушевление, усмихнати, въпреки да са много безредни в шофирането си, в което ще се убедим дни по-късно в Рим.
Но да се върнем на територията към " Сан Сиро ". Или " Джузепе Меаца ". Паркирането на автомобила би трябвало да стане на към 2 километра от стадиона, тъй като е невероятно да си намериш място в деня на даден дуел, в случай че не разполагаш с абонамент. Но ще се примирим с всичко, в последна сметка ние сме посетители в района. По пътя виждаме много хора с шалове и фланелки на Лацио, който също е посетител в Милано, само че връзките сред двата клуба са отлични и макар значимостта на срещата няма никакво напрежение сред тифозите. Както се досещате - основна разлика с множеството места по света и Европа, където е изцяло немислимо двете агитки да се влеят една в друга без да се стигне до ексцесии.
Денят е много необикновен, тъй като при загуба на Лацио Наполи може да стане първенец малко по-късно, в случай че успее да победи Салернитана вкъщи. Проста математика. Интер и Лацио пък от своя страна се борят за място в топ 4, което да ги изстреля в групите на Шампионската лига. А без финансовия поток от най-комерсиалния шампионат и срещите с топ тимовете от другите шампионати идващият сезон би бил много по-труден и неатрактивен. Стигаме до стадиона. " Сан Сиро " умерено може да бъде наименуван ретро оборудване. Като множеството игрища в Италия. Някога, може би за Световното състезание през 1990, всичко е било отлично, само че към този момент италианците изостават много от останалите западноевропейски съседи във връзка с качеството и удобствата на футболната си инфраструктура.
Стадионът самичък по себе си въобще не е неприятен, само че си проличава, че не е последна дума на модата. Около него обаче ври и кипи. Хиляди са се събрали към входовете, като съвсем всички сладко си похапват сандвичи, приготвени пред очите им. Паркирани са десетки камиончета, от които чувате „ Чао! “, „ Рагаци! “, „ Форца! “. Всички се пробват да ви подканят да опитате от тяхната кухня, а тя не се разграничава доста от прилежащата, само че конкуренцията просто е убийствена. Лее се бира. Удоволствието от суперкомбинацията сред пенливата течност и бургера коства към 13 евро.
Преди да се озовем на стадиона ще се срещнем най-малко с три щанда, където се продават продукти на Интер – значки, магнити, фланелки, флагове, щалове, кърпи, спортни екипи даже. И, несъмнено, шал за спомен от срещата – Интер – Лацио с датата, написана сред двата тима. Атмосфера като за огромна среща. Процесът по влизане на стадиона не лишава доста време, въпреки да е леко ленив. Проверката не е най-старателната, а и като че ли няма за какво – мъчно можеш да хвърлиш нещо през мрежите, които са ситуирани на много места по стадиона, а и алкохолът е позволен вътре на „ Сан Сиро “. Не единствено там, както ще се уверим по-късно.
Любопитното е, че достигането до местата ни – на третия етаж – става чрез изкачването на спираловидна кула. Има и стълби. Асансьорите в тази част на стадиона не са изключително налични, което служи за доказателство към теорията, че в Италия множеството арени са много ретро. Десетина минути вървим нагоре. Сякаш се изкачваш към святото място в святото време в неделния обед, с цел да зърнеш един от апотеозите на италианския футбол. И пред теб в действителност се открива божествена панорама.
75 600 души са решили да гледат мача онлайн, пет хиляди от тях са пристигнали от Рим, с цел да поддържат Лацио. Всяка една фамилия на футболист от Интер отеква гръмовно при поканата от диктора. Най-запалените тифози в бранша на домакините фактически впечатляват – 90 минути многообразие в певческия репортоар, без значение че любимците им губиха до към 80-ата минута. Забава в чист тип. Хората се радват, подлагат на критика, разискват, жестикулират по италиански. И чакат мига, който да им докара усмивката на задоволството по лицата. Гледката от третия етаж е също толкоз забележителна, колкото е и на първия ред. Там, където нахлуват по традиция почитателите зад вратата при всеки гол.
Няма повторения, няма го лукса на малките екрани, само че нужен ли е той въобще?! Интер побеждава с 3:1, тръгваме си след 25 минути, с цел да послушаме още малко песни. Чува се тирада на всевъзможни езици. Обратно по спиралата към действителността, която включва сладко разискване на случилото се в локални дребни заведения. Навсякъде към този момент се гледа мача на Наполи, които можеха да станат първенци в този ден. Но не го направиха. Да стигнеш от София до „ Сан Сиро “ чисто физическо може и да е елементарно. Духовното изминаване на дистанцията обаче е същинският триумф. А занапред идваше Болоня...
Следва продължение....
Автор Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Но да се върнем на територията към " Сан Сиро ". Или " Джузепе Меаца ". Паркирането на автомобила би трябвало да стане на към 2 километра от стадиона, тъй като е невероятно да си намериш място в деня на даден дуел, в случай че не разполагаш с абонамент. Но ще се примирим с всичко, в последна сметка ние сме посетители в района. По пътя виждаме много хора с шалове и фланелки на Лацио, който също е посетител в Милано, само че връзките сред двата клуба са отлични и макар значимостта на срещата няма никакво напрежение сред тифозите. Както се досещате - основна разлика с множеството места по света и Европа, където е изцяло немислимо двете агитки да се влеят една в друга без да се стигне до ексцесии.
Денят е много необикновен, тъй като при загуба на Лацио Наполи може да стане първенец малко по-късно, в случай че успее да победи Салернитана вкъщи. Проста математика. Интер и Лацио пък от своя страна се борят за място в топ 4, което да ги изстреля в групите на Шампионската лига. А без финансовия поток от най-комерсиалния шампионат и срещите с топ тимовете от другите шампионати идващият сезон би бил много по-труден и неатрактивен. Стигаме до стадиона. " Сан Сиро " умерено може да бъде наименуван ретро оборудване. Като множеството игрища в Италия. Някога, може би за Световното състезание през 1990, всичко е било отлично, само че към този момент италианците изостават много от останалите западноевропейски съседи във връзка с качеството и удобствата на футболната си инфраструктура.
Стадионът самичък по себе си въобще не е неприятен, само че си проличава, че не е последна дума на модата. Около него обаче ври и кипи. Хиляди са се събрали към входовете, като съвсем всички сладко си похапват сандвичи, приготвени пред очите им. Паркирани са десетки камиончета, от които чувате „ Чао! “, „ Рагаци! “, „ Форца! “. Всички се пробват да ви подканят да опитате от тяхната кухня, а тя не се разграничава доста от прилежащата, само че конкуренцията просто е убийствена. Лее се бира. Удоволствието от суперкомбинацията сред пенливата течност и бургера коства към 13 евро.
Преди да се озовем на стадиона ще се срещнем най-малко с три щанда, където се продават продукти на Интер – значки, магнити, фланелки, флагове, щалове, кърпи, спортни екипи даже. И, несъмнено, шал за спомен от срещата – Интер – Лацио с датата, написана сред двата тима. Атмосфера като за огромна среща. Процесът по влизане на стадиона не лишава доста време, въпреки да е леко ленив. Проверката не е най-старателната, а и като че ли няма за какво – мъчно можеш да хвърлиш нещо през мрежите, които са ситуирани на много места по стадиона, а и алкохолът е позволен вътре на „ Сан Сиро “. Не единствено там, както ще се уверим по-късно.
Любопитното е, че достигането до местата ни – на третия етаж – става чрез изкачването на спираловидна кула. Има и стълби. Асансьорите в тази част на стадиона не са изключително налични, което служи за доказателство към теорията, че в Италия множеството арени са много ретро. Десетина минути вървим нагоре. Сякаш се изкачваш към святото място в святото време в неделния обед, с цел да зърнеш един от апотеозите на италианския футбол. И пред теб в действителност се открива божествена панорама.
75 600 души са решили да гледат мача онлайн, пет хиляди от тях са пристигнали от Рим, с цел да поддържат Лацио. Всяка една фамилия на футболист от Интер отеква гръмовно при поканата от диктора. Най-запалените тифози в бранша на домакините фактически впечатляват – 90 минути многообразие в певческия репортоар, без значение че любимците им губиха до към 80-ата минута. Забава в чист тип. Хората се радват, подлагат на критика, разискват, жестикулират по италиански. И чакат мига, който да им докара усмивката на задоволството по лицата. Гледката от третия етаж е също толкоз забележителна, колкото е и на първия ред. Там, където нахлуват по традиция почитателите зад вратата при всеки гол.
Няма повторения, няма го лукса на малките екрани, само че нужен ли е той въобще?! Интер побеждава с 3:1, тръгваме си след 25 минути, с цел да послушаме още малко песни. Чува се тирада на всевъзможни езици. Обратно по спиралата към действителността, която включва сладко разискване на случилото се в локални дребни заведения. Навсякъде към този момент се гледа мача на Наполи, които можеха да станат първенци в този ден. Но не го направиха. Да стигнеш от София до „ Сан Сиро “ чисто физическо може и да е елементарно. Духовното изминаване на дистанцията обаче е същинският триумф. А занапред идваше Болоня...
Следва продължение....
Автор Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ