Как различните култури обясняват чуването на гласове?
Оказва се, че чуването на гласове е доста по-разпространено, в сравнение с се счита. Десетилетия наред изследвания демонстрират, че изненадващо огромен брой хора без диагностицирано психологично заболяване – постоянно повече от три четвърти от участниците – са преживявали моменти, в които глас им приказва от незнаен източник, написа BBC.
В западната психиатрия тези слухови халюцинации са главен признак на психотични разстройства. Стигмата обаче е толкоз мощна, че малко на брой признават обществено, че чуват гласове.
В други култури тези прекарвания освен се одобряват, само че даже се честват. Те се възприемат като източник на упътване или протекция.
Културата дефинира дали гласовете са болест или заложба
Очакванията, образувани от средата и културата, въздействат върху това дали хората, които чуват гласове, ще бъдат считани за заболели, споделя Таня Лурман, професор по антропология в Станфордския университет и съавтор на книгата Our Most Troubling Madness.
„ Ръководството за диагностика и статистика на психологичните разстройства “ (DSM-5) – главният стандарт за диагностика в Съединени американски щати – дефинира чуването на гласове като съществена характерност на шизофренията и психозата. Но даже на Запад някои халюцинации се възприемат по-лесно от други – да вземем за пример до 80% от опечалените в Европа и Съединени американски щати оповестяват, че са виждали, чували или усещали непосредствен, който е умрял. В същото време при племената Ачуар в Еквадор сънищата или виденията на мъртви родственици се смятат за опасност за душите на живите, по тази причина траурът е неразрешен.
Дори халюцинации, провокирани от опиати, се поясняват друго. При племето Сиона в Амазония те се считат за достъп до различна действителност, до момента в който при Шуар ежедневният живот е заблуда, а действителността се разкрива точно посредством халюцинациите.
Гласовете в другите култури
Изследване съпоставя пациенти с неуравновесеност в Съединени американски щати, Гана и Южна Индия. Американците по-често ненавиждат гласа си и не знаят чий е той. Пациенти в Ченай (Индия) и Акра (Гана) свързват гласовете с Бог или с членове на фамилията и постоянно ги възприемат позитивно.
Повече от половината интервюирани в Ченай чуват гласове на съответни родственици – майки, сестри, свекърви. Те дават практични препоръки: „ Отиди до магазина “, „ Сготви “, „ Изкъпи се “. Един мъж в Акра споделя: „ Те просто ми споделят да върша вярното. Ако нямах тези гласове, от дълго време щях да съм мъртъв “.
Американците, в противен случай, постоянно считат гласовете за небивалица: „ Не мисля, че има нещо там. Просто мозъкът ми по този начин работи “, споделя участник от Съединени американски щати.
Социален подтекст и приемане
Лурман изяснява, че в не-западните култури хората по-често виждат себе си като свързани с другите. В Гана, да вземем за пример, гласовете може да се считат за контакт с Бог, а не за болест.
Антрополози като Рут Бенедикт и Джейн Мърфи още през XX век разказват култури, където сходни прекарвания се одобряват с почитание. Мърфи следи при народа Егба Йоруба в Нигерия, че хората умерено описват за гласове, които единствено те чуват – и никой не се тревожи от това.
Защо едни гласове са по-тежки от други
Две личностни черти – порозност (готовност да приемеш външни мисли в съзнанието си) и всмукване (способност да потънеш в утопичен свят) – въздействат върху това дали гласовете се одобряват като потребни.
Проучвания демонстрират, че пациенти в Индия имат по-малко отрицателни признаци и по-добро действие в обществото, без значение дали одобряват медикаменти. За съпоставяне, английски пациенти по-често чуват нападателни или самоубийствени гласове.
В Съединени американски щати хората по-често оповестяват за гласове с насилствени подбуди – да нараняват, да убиват. Според Лурман общественият подтекст може да изясни това: високи равнища на принуждение, бездомност и маргинализация.
Ролята на фамилията
Изследване на Ашок Мала, професор в McGill University, демонстрира, че в Индия фамилната поддръжка е основна за възобновяване. Там съвсем постоянно пациент посещава клиниката с родственик. В Канада обаче правната рамка за независимостта на пациента може да докара до отслабена връзка със фамилията и по-лоши резултати.
Гласовете – болест или нормалност?
В последна сметка, споделя Лурман, културата мощно въздейства върху това дали гласовете се възприемат като признак на болест или като част от естествения живот. В някои общества е предстоящо да виждаш мъртвите, да приказваш със духове или феи.
„ Когато разгледаме по какъв начин някои култури честват хората, които чуват гласове, можем да се запитаме – може би това е по-нормално, в сравнение с си мислим “, заключава тя.
В западната психиатрия тези слухови халюцинации са главен признак на психотични разстройства. Стигмата обаче е толкоз мощна, че малко на брой признават обществено, че чуват гласове.
В други култури тези прекарвания освен се одобряват, само че даже се честват. Те се възприемат като източник на упътване или протекция.
Културата дефинира дали гласовете са болест или заложба
Очакванията, образувани от средата и културата, въздействат върху това дали хората, които чуват гласове, ще бъдат считани за заболели, споделя Таня Лурман, професор по антропология в Станфордския университет и съавтор на книгата Our Most Troubling Madness.
„ Ръководството за диагностика и статистика на психологичните разстройства “ (DSM-5) – главният стандарт за диагностика в Съединени американски щати – дефинира чуването на гласове като съществена характерност на шизофренията и психозата. Но даже на Запад някои халюцинации се възприемат по-лесно от други – да вземем за пример до 80% от опечалените в Европа и Съединени американски щати оповестяват, че са виждали, чували или усещали непосредствен, който е умрял. В същото време при племената Ачуар в Еквадор сънищата или виденията на мъртви родственици се смятат за опасност за душите на живите, по тази причина траурът е неразрешен.
Дори халюцинации, провокирани от опиати, се поясняват друго. При племето Сиона в Амазония те се считат за достъп до различна действителност, до момента в който при Шуар ежедневният живот е заблуда, а действителността се разкрива точно посредством халюцинациите.
Гласовете в другите култури
Изследване съпоставя пациенти с неуравновесеност в Съединени американски щати, Гана и Южна Индия. Американците по-често ненавиждат гласа си и не знаят чий е той. Пациенти в Ченай (Индия) и Акра (Гана) свързват гласовете с Бог или с членове на фамилията и постоянно ги възприемат позитивно.
Повече от половината интервюирани в Ченай чуват гласове на съответни родственици – майки, сестри, свекърви. Те дават практични препоръки: „ Отиди до магазина “, „ Сготви “, „ Изкъпи се “. Един мъж в Акра споделя: „ Те просто ми споделят да върша вярното. Ако нямах тези гласове, от дълго време щях да съм мъртъв “.
Американците, в противен случай, постоянно считат гласовете за небивалица: „ Не мисля, че има нещо там. Просто мозъкът ми по този начин работи “, споделя участник от Съединени американски щати.
Социален подтекст и приемане
Лурман изяснява, че в не-западните култури хората по-често виждат себе си като свързани с другите. В Гана, да вземем за пример, гласовете може да се считат за контакт с Бог, а не за болест.
Антрополози като Рут Бенедикт и Джейн Мърфи още през XX век разказват култури, където сходни прекарвания се одобряват с почитание. Мърфи следи при народа Егба Йоруба в Нигерия, че хората умерено описват за гласове, които единствено те чуват – и никой не се тревожи от това.
Защо едни гласове са по-тежки от други
Две личностни черти – порозност (готовност да приемеш външни мисли в съзнанието си) и всмукване (способност да потънеш в утопичен свят) – въздействат върху това дали гласовете се одобряват като потребни.
Проучвания демонстрират, че пациенти в Индия имат по-малко отрицателни признаци и по-добро действие в обществото, без значение дали одобряват медикаменти. За съпоставяне, английски пациенти по-често чуват нападателни или самоубийствени гласове.
В Съединени американски щати хората по-често оповестяват за гласове с насилствени подбуди – да нараняват, да убиват. Според Лурман общественият подтекст може да изясни това: високи равнища на принуждение, бездомност и маргинализация.
Ролята на фамилията
Изследване на Ашок Мала, професор в McGill University, демонстрира, че в Индия фамилната поддръжка е основна за възобновяване. Там съвсем постоянно пациент посещава клиниката с родственик. В Канада обаче правната рамка за независимостта на пациента може да докара до отслабена връзка със фамилията и по-лоши резултати.
Гласовете – болест или нормалност?
В последна сметка, споделя Лурман, културата мощно въздейства върху това дали гласовете се възприемат като признак на болест или като част от естествения живот. В някои общества е предстоящо да виждаш мъртвите, да приказваш със духове или феи.
„ Когато разгледаме по какъв начин някои култури честват хората, които чуват гласове, можем да се запитаме – може би това е по-нормално, в сравнение с си мислим “, заключава тя.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ