Eкологична притча на български режисьор затваря Берлинале 2018
Оказа се, че селекционерите на Берлинале 2018 доста тъкмо са избрали кино лентата, който увенчава формалната стратегия на фестивала. Тя стартира с виртуозната анимация „ Островът на кучетата “ на Уес Андерсън. В нея зад битката на един самозабравил се популист против най-верните четириноги се проектират концепциите за изгубената човечност и опустошения баланс в връзките на индивида с природата. Като умозаключение Берлинале предложи различен още по-безнадежден облик на саморазрушението, което човечеството си предизвиква.
Филмът на режисьора Милко Лазаров „ Ага “ споделя една модерна алегория за последното семейство от човешкия жанр. То е мощно разтърсено с напускането на дъщерята, отпътувала от родните земи преди години, с цел да работи в диамантена мина, и се разпада дефинитивно със гибелта на майката. Мястото на деяние са земите на Якутия оттатък арктическия полярен кръг, а възрастните мъж и жена са последните обитаващи бялата пустота локални поданици еленовъди. Те усещат смъртоносното, въпреки и невидимо измежду безбрежния снежен пейзаж замърсяване, поразяващо постепенно, само че безпощадно. Множеството дискретни признаци на фона на опиянващата ледена хубост не са посочени, нито обяснени, само че основават облика на настъпващата екологична злополука: изчезналата риба, подранилата пролет, измиращите сребърни лисици, които имат същите рани като язвите по тялото на майката. Конусовидните дупки в леда, които пробива остарелият ловджия Нанук, за своя лов на риба, се римуват на финала с гигантския рудников ров, на дъното на който той среща щерка си Ага, която разбере там за гибелта на майка си.
Българо-френско-немската продукция „ Ага “ е заслужен край на първия за годината от огромните международни кинофестивали. На първо място би трябвало да се подчертаят високата образна просвета на кино лентата и огромният саундтрак, които са на най-хубавото допустимо равнище в актуалното арт кино. Те са дело на българския оператор Калоян Божилов и композиторката Пенка Кунева, която след сполучливата си кариера в Холивуд прави безапелационна поръчка за наличие в европейското кино. Техните креативен достижения почтено пазят престижа на българското кино изкуство и подсказват за огромния му капацитет. Иска ни се имаме вяра, че той ще бъде употребен в цялостния си размер и за описване на български истории, който разкриват също толкоз завладяващо същностните проблеми на нашето общество през днешния ден.
Филмът на режисьора Милко Лазаров „ Ага “ споделя една модерна алегория за последното семейство от човешкия жанр. То е мощно разтърсено с напускането на дъщерята, отпътувала от родните земи преди години, с цел да работи в диамантена мина, и се разпада дефинитивно със гибелта на майката. Мястото на деяние са земите на Якутия оттатък арктическия полярен кръг, а възрастните мъж и жена са последните обитаващи бялата пустота локални поданици еленовъди. Те усещат смъртоносното, въпреки и невидимо измежду безбрежния снежен пейзаж замърсяване, поразяващо постепенно, само че безпощадно. Множеството дискретни признаци на фона на опиянващата ледена хубост не са посочени, нито обяснени, само че основават облика на настъпващата екологична злополука: изчезналата риба, подранилата пролет, измиращите сребърни лисици, които имат същите рани като язвите по тялото на майката. Конусовидните дупки в леда, които пробива остарелият ловджия Нанук, за своя лов на риба, се римуват на финала с гигантския рудников ров, на дъното на който той среща щерка си Ага, която разбере там за гибелта на майка си.
Българо-френско-немската продукция „ Ага “ е заслужен край на първия за годината от огромните международни кинофестивали. На първо място би трябвало да се подчертаят високата образна просвета на кино лентата и огромният саундтрак, които са на най-хубавото допустимо равнище в актуалното арт кино. Те са дело на българския оператор Калоян Божилов и композиторката Пенка Кунева, която след сполучливата си кариера в Холивуд прави безапелационна поръчка за наличие в европейското кино. Техните креативен достижения почтено пазят престижа на българското кино изкуство и подсказват за огромния му капацитет. Иска ни се имаме вяра, че той ще бъде употребен в цялостния си размер и за описване на български истории, който разкриват също толкоз завладяващо същностните проблеми на нашето общество през днешния ден.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




