ЕС: Ромите в Европа живеят в окаяни условия и без перспектива за работа
Окаяни условия на живот, мрачни вероятности за обучение и работа : ситуацията на ромите не се е подобрило макар задачите, сложени от Европейския съюз за улеснение на тяхната интеграция, съгласно оповестен отчет, представен от Франс прес.
Ромите " не престават да се сблъскват с шокиращи равнища на ограничения, маргинализация и дискриминация " на всички места, отбелязва Майкъл О'Флеърти, шеф на Агенцията на Европейския съюз за главните права. Политиците в обособените страни би трябвало да положат " всички старания за битка с тази непоносима обстановка ", добави той.
Документът, основан на близо 8500 изявленията с роми в 10 европейски страни, приказва за " непълен и прекомерно муден прогрес ".
Според основаната във Виена организация 80% от ромите към момента живеят в беднотия , в съпоставяне със приблизително 17% за популацията на Европейски Съюз. Това число не се е трансформирало от последното изследване по тематиката през 2016 година.
Повече от половината роми през днешния ден живеят във влажни, тъмни пространства без подобаващи санитарни уреди (спрямо 61% през 2016 г.), а 22% нямат течаща вода (спрямо 30% през 2016 г.). Нивото им на претовареност е било единствено 43% през 2020 година, много под междинното за Европа, което е 72 на 100.
Ромските дами имат предстояща дълготрайност на живота от 71 години, а мъжете – 67 години, в съпоставяне със надлежно 82 и 76 години за популацията като цяло. В образованието числата са трагични: 71% от младите роми напущат просветителната система прибързано , по отношение на единствено 10% за 18-24-годишните в Европейски Съюз.
Сред тези, които вървят на учебно заведение, доста деца на възраст сред 6 и 15 години са в сегрегирано учебно заведение (52%, спрямо 44% през 2016 г.), събитие, което визира изключително Словакия и България .
Резултатите от изследването демонстрират " позитивно развиване в битката против издевателството и насилието, стимулирани от ненавист, само че без действителни усъвършенствания във връзка с дискриминирането ".
" Много страни към момента не доближават етапните цели, избрани в 10-годишния проект на Европейски Съюз за ромите ", който би трябвало да завърши през 2030 година, предизвестява организацията за главните права. Организацията се притеснява от последствията от пандемията и инфлацията , като припомня, че " уязвимите групи от популацията и изключително ромските общности " са " първите жертви ".
Докладът се основава на изследване, извършено от организацията през 2021 година измежду роми в Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Италия, Португалия, Румъния, Испания, както и в Северна Македония и Сърбия, две присъединяващи се страни към Европейски Съюз. В България и Словакия данните са събрани от националните органи с поддръжката на европейската организация, отбелязва Агенция Франс Прес.
Ромите " не престават да се сблъскват с шокиращи равнища на ограничения, маргинализация и дискриминация " на всички места, отбелязва Майкъл О'Флеърти, шеф на Агенцията на Европейския съюз за главните права. Политиците в обособените страни би трябвало да положат " всички старания за битка с тази непоносима обстановка ", добави той.
Документът, основан на близо 8500 изявленията с роми в 10 европейски страни, приказва за " непълен и прекомерно муден прогрес ".
Според основаната във Виена организация 80% от ромите към момента живеят в беднотия , в съпоставяне със приблизително 17% за популацията на Европейски Съюз. Това число не се е трансформирало от последното изследване по тематиката през 2016 година.
Повече от половината роми през днешния ден живеят във влажни, тъмни пространства без подобаващи санитарни уреди (спрямо 61% през 2016 г.), а 22% нямат течаща вода (спрямо 30% през 2016 г.). Нивото им на претовареност е било единствено 43% през 2020 година, много под междинното за Европа, което е 72 на 100.
Ромските дами имат предстояща дълготрайност на живота от 71 години, а мъжете – 67 години, в съпоставяне със надлежно 82 и 76 години за популацията като цяло. В образованието числата са трагични: 71% от младите роми напущат просветителната система прибързано , по отношение на единствено 10% за 18-24-годишните в Европейски Съюз.
Сред тези, които вървят на учебно заведение, доста деца на възраст сред 6 и 15 години са в сегрегирано учебно заведение (52%, спрямо 44% през 2016 г.), събитие, което визира изключително Словакия и България .
Резултатите от изследването демонстрират " позитивно развиване в битката против издевателството и насилието, стимулирани от ненавист, само че без действителни усъвършенствания във връзка с дискриминирането ".
" Много страни към момента не доближават етапните цели, избрани в 10-годишния проект на Европейски Съюз за ромите ", който би трябвало да завърши през 2030 година, предизвестява организацията за главните права. Организацията се притеснява от последствията от пандемията и инфлацията , като припомня, че " уязвимите групи от популацията и изключително ромските общности " са " първите жертви ".
Докладът се основава на изследване, извършено от организацията през 2021 година измежду роми в Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Италия, Португалия, Румъния, Испания, както и в Северна Македония и Сърбия, две присъединяващи се страни към Европейски Съюз. В България и Словакия данните са събрани от националните органи с поддръжката на европейската организация, отбелязва Агенция Франс Прес.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ