Н. Ваньов: България се нуждае от активна дългова политика и свиване на дефицита
окачването на лихвите по държавния дълг се случва в цяла Европа, само че в България за повишението на дохоността по държавните облигации има и вътрешни аргументи, в това число и политически.
Това разяснява в ефира на Дарик радио Николай Ваньов, ръководещ шеф на MK Brokers, представен от.
" Служебният министър на финансите Росица Велкова наследява бюджет, признат от предходния парламент, в който са заложени редица обществени ограничения и един неприятно изглеждащ недостиг.
Хубавото за България е, че към този момент има парламент, който може да промени този бюджет и да предприеме известно " стягане на коланите ", сподели още Ваньов, който взе присъединяване в рубриката " Портфейл " на в утринния блок " Дарик кафе ".
Финансистът изясни, че доходността по държавния дълг се образува от два съществени съставния елемент. Единият е бенчмарка, който, в нашия случай, е доходността по немските държавни скъпи бумаги. Тоест, никой не би желал да получава по-малка рентабилност от български облигации, в сравнение с от немски. А вторият е кредитният спред - какъв брой тъкмо по-висока рентабилност желае да получи кредиторът, с цел да държи български облигации вместо немски.
Той напомни, че тази рентабилност в последните пет години беше извънредно ниска, като даже спадна под % за известно време. През 2020 г.доходността по евровите облигации на България на външните пазари даже беше негативна. Тоест, вложителите бяха склонни да ни дават пари, с цел да имат наш дълг.
" През 2020 година, когато беше предпоследната ни емисия на външните пазари, България пласира 10- и 30-годишни скъпи бумаги за общо 2 милиарда евро, като доходността по 10-годишните беше малко над половин % годишно до падежа.
Днес 10-годишните български държавни скъпи бумаги се търгуват при рентабилност от съвсем 6% до падежа. Защо? Кредитният спред набъбна. Регионът, без значение кой с какъв дългов профил е, т. е. кой какъв брой е задлължнял, стана по-рисков от началото на войната в Украйна - близо сме до нея, подвластни се и сме дребни ", разяснява Ваньов.
По думите му, обаче, внезапният скок на цената на финансиране за България се дължи и на вътрешни фактори.
" Сега берем плодовете на една продължителна политика на няколко следващи финансови министерства и техните старания да " приспят " дълговия пазар. От дълго време насам България не емитираше дълг. В продължение на съвсем три години нямаше съвсем никакви излъчвания, нито на вътрешния, нито на външния пазар.
Тезата на финансовия министър до 2020 г.беше, че на България не ѝ е необходим дълг и поддържа политика на бюджетен остатък. Да, само че огромните вложители в дълг стопираха да влагат в български скъпи бумаги, тъй като такива нямаше, понижиха лимитите си и ги пренасочиха към облигациите на други страни, да вземем за пример Румъния, със подобен рисков профил и по-висока рентабилност ", съобщи ръководещият шеф на MK Brokers.
По думите му, вследствие на тази политика българският дълг е изгубил ликвидност, което значи интерес към него.
" Сега, през септември тази година, което може би не беше най-правилният ход на Министерството на финансите, България излезе с един извънредно сбит емисионен календар и желание да емитира всяка седмица по 200 млн. на вътрешния пазар и най-малко една емисия на външния пазар.
На външния емисията беше относително сполучлива, само че вътрешният пазар наподобява изцяло " пресушен ". Банките са главният състезател на вътрешния пазар, само че те нямат доста свободна ликвидност и избират да изчакват. Пенсионните фондове нямат задоволително свободнисредства, а останалите участнтици са относително дребни ", изясни Ваньов.
Той даде образец с Гърция, която сега заплаща 10-годишна рентабилност от 5%, а ние плащаме 5.75%.
" Това значи доста неща, само че е резултат от извънредно недалновидна, а през последните година-две - и безредна политика от страна на страната. България държеше пазара " задремал ", а в един миг се сети, че ѝ би трябвало незабавно финансиране, като даже не е ясно даже и за какво ни би трябвало.
В момента страната ни подхожда " незабавно " към въпроса за дълговото финансиране, макар нарасналите доходи от Данък добавена стойност вследствие на инфлацията и макар че към момента няма ясно написани пакети от обществени ограничения за жителите и за бизнеса. И все пак сигналът към пазарите е, че ни трябват незабавно пари ", сподели още той.
" Последнният съставен елемент на серизоно сбърканата ни политика беше това, че предходният финансов министър Асен Василев, най-малко съгласно мен, направи " залог ", че войната в Украйна ще свърши относително бързо, а България има задоволително финансови запаси, заради което няма потребност да бърза да рефинансира дълга си.
Но в действителност се случи тъкмо противоположното. Хърватия се финасира през март на 4% с 10-годишни бумаги, а ние се финансираме на много по-високи равнища през септември. Ние трябваше да сме доста по-гъвкави и това не важи единствено за сегашната обстановка, а най-малко десетилетие обратно във времето. Трябваше да управляваме дълга си по-гъвкаво, тъй като истината е, че " дългови първенци " няма ", съобщи Николай Ваньов.
Той даде образец с Афганистан, който няма никакъв външен дълг, само че сигурно не е образец за просперираща страна. На другият полюс пък е Сингапур с близо 160% съответствие на дълг към брутния вътрешен артикул.
" Никой не може да каже с акуратност кое равнище на дълга е " положително " и кое е " неприятно ". Да, 176-те % на Италия са плашещи, само че проблемите постоянно са структурни, те не са свъразни с казуса за дълга.
Да забравим за миг, че приказваме за държавните финанси и вземем за образец личниия портфейл на едно семейство. Всички сме задоволително рационални да знаем, че е не е най-хубавата концепция да вземеш дълг, без значение от лихвите, да изтеглиш потребителски заем, с цел да отидеш на Малдивите.
И в това време, в случай че заемът е за инвестиция в дома, това е много по-устойчиво. Или пък, в случай че вземем за образец една компания, която тегли заеми, с цел да дава заплати и бонуси на чиновниците си, то надали я чака доста положително бъдеще ", сподели още финансистът.
Когато страната има стратегия за вложения в инфраструктура, обучение и други неща, които биха довели до напредък в бъдеще и спомагателни доходи, то тогава дългът е нещо напълно задоволително.
България обаче, съгласно него, е изпуснала едни дълъг интервал от време, в който тази интервенция беше допустима. Този дълг, в случай че беше изтеглен тогава, можеше даже да се държи под формата на фискален запас, въпреки и с заплащането на известна " цена " под формата на негативни лихви, които бяха нормата допреди две години, разяснява той.
" Преди две години ние преминахме добре през рецесията с COVID-19, нямаше вълна от банкрути, нямаше растеж на неприятните заеми, краят на пандемията даже беше последван от интервал на плевел стопански напредък. Тоест, нещата бяха сложени вярно тогава и въпросът е къде сбъркахме, с цел да се стигне до актуалната обстановка.
Истината е, че казусът е политически и не е обвързван с равнището на дълга или неговите параметри. И доходността по дълга, и равнището на задлъжнялост имат навика да се трансформират доста бързо. Те дават просто една момента картина. Нищо ужасно не значат в дълготраен проект, само че и нищо кой знае какъв брой положително ", изясни Николай Ваньов.
По мотив на потребния ход, който България има, той би трябвало да е обвързван с това да се търси малко по-балансиран бюджет.
" Защото 16 милиарда лева, при настоящото равнище на ликвидност на локалните и интернационалните пазари, следващата година няма да можем да намерим. Време е да си помислим какво можем да създадем и сигурно този недостиг би трябвало да бъде скъсен най-малко на половина, тъй като с 6.6% недостиг, заложени в сегашния бюджет, ние рискуваме да си затворим вратата към еврозоната, което към този момент ще е причина за доста сериозен стратегически крах ", предвижда специалистът.
Това разяснява в ефира на Дарик радио Николай Ваньов, ръководещ шеф на MK Brokers, представен от.
" Служебният министър на финансите Росица Велкова наследява бюджет, признат от предходния парламент, в който са заложени редица обществени ограничения и един неприятно изглеждащ недостиг.
Хубавото за България е, че към този момент има парламент, който може да промени този бюджет и да предприеме известно " стягане на коланите ", сподели още Ваньов, който взе присъединяване в рубриката " Портфейл " на в утринния блок " Дарик кафе ".
Финансистът изясни, че доходността по държавния дълг се образува от два съществени съставния елемент. Единият е бенчмарка, който, в нашия случай, е доходността по немските държавни скъпи бумаги. Тоест, никой не би желал да получава по-малка рентабилност от български облигации, в сравнение с от немски. А вторият е кредитният спред - какъв брой тъкмо по-висока рентабилност желае да получи кредиторът, с цел да държи български облигации вместо немски.
Той напомни, че тази рентабилност в последните пет години беше извънредно ниска, като даже спадна под % за известно време. През 2020 г.доходността по евровите облигации на България на външните пазари даже беше негативна. Тоест, вложителите бяха склонни да ни дават пари, с цел да имат наш дълг.
" През 2020 година, когато беше предпоследната ни емисия на външните пазари, България пласира 10- и 30-годишни скъпи бумаги за общо 2 милиарда евро, като доходността по 10-годишните беше малко над половин % годишно до падежа.
Днес 10-годишните български държавни скъпи бумаги се търгуват при рентабилност от съвсем 6% до падежа. Защо? Кредитният спред набъбна. Регионът, без значение кой с какъв дългов профил е, т. е. кой какъв брой е задлължнял, стана по-рисков от началото на войната в Украйна - близо сме до нея, подвластни се и сме дребни ", разяснява Ваньов.
По думите му, обаче, внезапният скок на цената на финансиране за България се дължи и на вътрешни фактори.
" Сега берем плодовете на една продължителна политика на няколко следващи финансови министерства и техните старания да " приспят " дълговия пазар. От дълго време насам България не емитираше дълг. В продължение на съвсем три години нямаше съвсем никакви излъчвания, нито на вътрешния, нито на външния пазар.
Тезата на финансовия министър до 2020 г.беше, че на България не ѝ е необходим дълг и поддържа политика на бюджетен остатък. Да, само че огромните вложители в дълг стопираха да влагат в български скъпи бумаги, тъй като такива нямаше, понижиха лимитите си и ги пренасочиха към облигациите на други страни, да вземем за пример Румъния, със подобен рисков профил и по-висока рентабилност ", съобщи ръководещият шеф на MK Brokers.
По думите му, вследствие на тази политика българският дълг е изгубил ликвидност, което значи интерес към него.
" Сега, през септември тази година, което може би не беше най-правилният ход на Министерството на финансите, България излезе с един извънредно сбит емисионен календар и желание да емитира всяка седмица по 200 млн. на вътрешния пазар и най-малко една емисия на външния пазар.
На външния емисията беше относително сполучлива, само че вътрешният пазар наподобява изцяло " пресушен ". Банките са главният състезател на вътрешния пазар, само че те нямат доста свободна ликвидност и избират да изчакват. Пенсионните фондове нямат задоволително свободнисредства, а останалите участнтици са относително дребни ", изясни Ваньов.
Той даде образец с Гърция, която сега заплаща 10-годишна рентабилност от 5%, а ние плащаме 5.75%.
" Това значи доста неща, само че е резултат от извънредно недалновидна, а през последните година-две - и безредна политика от страна на страната. България държеше пазара " задремал ", а в един миг се сети, че ѝ би трябвало незабавно финансиране, като даже не е ясно даже и за какво ни би трябвало.
В момента страната ни подхожда " незабавно " към въпроса за дълговото финансиране, макар нарасналите доходи от Данък добавена стойност вследствие на инфлацията и макар че към момента няма ясно написани пакети от обществени ограничения за жителите и за бизнеса. И все пак сигналът към пазарите е, че ни трябват незабавно пари ", сподели още той.
" Последнният съставен елемент на серизоно сбърканата ни политика беше това, че предходният финансов министър Асен Василев, най-малко съгласно мен, направи " залог ", че войната в Украйна ще свърши относително бързо, а България има задоволително финансови запаси, заради което няма потребност да бърза да рефинансира дълга си.
Но в действителност се случи тъкмо противоположното. Хърватия се финасира през март на 4% с 10-годишни бумаги, а ние се финансираме на много по-високи равнища през септември. Ние трябваше да сме доста по-гъвкави и това не важи единствено за сегашната обстановка, а най-малко десетилетие обратно във времето. Трябваше да управляваме дълга си по-гъвкаво, тъй като истината е, че " дългови първенци " няма ", съобщи Николай Ваньов.
Той даде образец с Афганистан, който няма никакъв външен дълг, само че сигурно не е образец за просперираща страна. На другият полюс пък е Сингапур с близо 160% съответствие на дълг към брутния вътрешен артикул.
" Никой не може да каже с акуратност кое равнище на дълга е " положително " и кое е " неприятно ". Да, 176-те % на Италия са плашещи, само че проблемите постоянно са структурни, те не са свъразни с казуса за дълга.
Да забравим за миг, че приказваме за държавните финанси и вземем за образец личниия портфейл на едно семейство. Всички сме задоволително рационални да знаем, че е не е най-хубавата концепция да вземеш дълг, без значение от лихвите, да изтеглиш потребителски заем, с цел да отидеш на Малдивите.
И в това време, в случай че заемът е за инвестиция в дома, това е много по-устойчиво. Или пък, в случай че вземем за образец една компания, която тегли заеми, с цел да дава заплати и бонуси на чиновниците си, то надали я чака доста положително бъдеще ", сподели още финансистът.
Когато страната има стратегия за вложения в инфраструктура, обучение и други неща, които биха довели до напредък в бъдеще и спомагателни доходи, то тогава дългът е нещо напълно задоволително.
България обаче, съгласно него, е изпуснала едни дълъг интервал от време, в който тази интервенция беше допустима. Този дълг, в случай че беше изтеглен тогава, можеше даже да се държи под формата на фискален запас, въпреки и с заплащането на известна " цена " под формата на негативни лихви, които бяха нормата допреди две години, разяснява той.
" Преди две години ние преминахме добре през рецесията с COVID-19, нямаше вълна от банкрути, нямаше растеж на неприятните заеми, краят на пандемията даже беше последван от интервал на плевел стопански напредък. Тоест, нещата бяха сложени вярно тогава и въпросът е къде сбъркахме, с цел да се стигне до актуалната обстановка.
Истината е, че казусът е политически и не е обвързван с равнището на дълга или неговите параметри. И доходността по дълга, и равнището на задлъжнялост имат навика да се трансформират доста бързо. Те дават просто една момента картина. Нищо ужасно не значат в дълготраен проект, само че и нищо кой знае какъв брой положително ", изясни Николай Ваньов.
По мотив на потребния ход, който България има, той би трябвало да е обвързван с това да се търси малко по-балансиран бюджет.
" Защото 16 милиарда лева, при настоящото равнище на ликвидност на локалните и интернационалните пазари, следващата година няма да можем да намерим. Време е да си помислим какво можем да създадем и сигурно този недостиг би трябвало да бъде скъсен най-малко на половина, тъй като с 6.6% недостиг, заложени в сегашния бюджет, ние рискуваме да си затворим вратата към еврозоната, което към този момент ще е причина за доста сериозен стратегически крах ", предвижда специалистът.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ