Оживеният дебат за цената на енергийния преход в Германия продължава.

Оживеният спор за цената на енергийния преход в Германия продължава. Партията „ Алтернатива за Германия “ не пести рецензиите си към метода на ръководещите, ориентиран към изменение на енергийната система.

Въпросът е изключително настоящ след издание на проучването на Инициативата „ Нова обществена пазарна стопанска система “, съгласно което, разноските за „ енергиен преход “ за семейство от четири индивида през 2025 година ще коства над 25 000 евро (с натрупвания), а като цяло за страната – 520 милиарда евро. Като съставни елементи на разноските при положение са утежняването на работата на обичайните електроцентрали, дотациите за сметка на потребителите на електрическа енергия в интерес на вятърната, слънчевата сила и биомасата, спомагателните разноски за мрежова съгласуваност. Още ри появяването на проучването INSM критиците незабавно обърнаха внимание на главния минус – неналичието на референтен сюжет. Тоест, създателите съгласно анализаторите просто са събрали заплащанията и разноските, без да съотнасят резултата с различни разновидности за развиване на енергийната система.

Немският парламент, Бундестага в края на предходната седмица разгласява формалният отговор на немското държавно управление на партията „ Алтернатива за Германия (AfD) за цената на немския енергиен преход.

Питането на партията състои от три въпроса:

Колко високи са били разноските на потребителите на електрическа енергия за енергийния преход в интервала 2010 – 2016 г?

Колко високи са били отговорностите за потребителите, произлизащи от Закона за възобновими източници на сила с повишаването до 2016 година и какви ще са те в бъдеше?

Колко високи ще са посочените разноски в интервала до 2030 година и какъв ще е размерът им съгласно посочените във втора точка отговорности към 2030 година

Отговорът на немското държавно управление е, че цената на „ енергийния преход “ не може да се пресмята посредством просто сумиране на обособени детайли от енергийната система. За да може дейно да се дефинират тези разноски се изискват комплицирани пресмятане и съпоставяне за развиването с и без ВЕИ.
Работата е в това, че даже и енергийният преход да не се реализира, то енергийната система по този начин или другояче ще се нуждае от инвестиции в строителството и модернизацията на мрежата и електроцентралите. http://dip21.bundestag.de/dip21/btd/19/002/1900285.pdf

Затова единствен методологично позволен метод е сравняването на две системи – без енергиен преход и с подобен. Ако освен това съпоставяне се появяват спомагателни разноски, то следва те да се съпоставят с разноските, свързани с огромните замърсявания на околната среда, неподходящите последици за здравето на хората и дълготрайните последици от промените в климата (пир разновидността без енергиен преход). „ На Федералното държавно управление не е известно такова изчерпателно съпоставяне на разноските, което с акуратност да отразява преимуществата на чистата сила за хората и природата “, се споделя в отговора на първият въпрос.

Законът за възобновимите енергийни източници (EEG) подсигурява на операторите (собственици) на ВЕИ-системите заплащане на несъмнено заплащане в разстояние на 20 години. Това значи, че системите въведени през 2000 година ще престанат да получават заплащане през 2020 година Системите, открити през 2016 година ще получават заплащане до 2036 година

Ако се вземе общият размер плащан за ВЕИ за всички категории консуматори, то е правилно, че всички оператори за въведените до края на 2016 година системи ще получават приблизително към 19 милиарда евро годишно.

В даденият случай обаче не би трябвало да се приказва за дадената сума както за в действителност разноски за EEG (разходи за енергиен преход), защото сумата за заплащане на операторите на ВЕИ-системата (частично) се компенсират от приходите от продажбата на електрическа енергия от ВЕИ на борсата.

Размерът на тези доходи в бъдеще (до 2036 година ) е невероятно да се дефинира, защото бъдещата цена на едро на електрическата енергия е незнайна. В последна сметка обаче, по този начин наречените диференцирани разноски за EEG ще бъдат доста по-ниски от условията за компенсиране на централи за ВЕИ.

Що се касае за отговорностите за възнаграждение на ВЕИ през 2030 година държавното управление ги прави оценка на сумата от 15 милиарда евро. В същото време, както се отбелязва и нагоре, дадените отговорности се опълчват на бъдещите доходи от продажба на възобновими енергийни източници на борсата, чийто размер не може да бъде оценен през днешния ден.

В отговора на немското държавно управление не се споделя нищо за понижаване на вноса на електрическа енергия от обичайни централи по отношение на енергийния преход. Обемът на икономии при положение с немската страна е от милиарди евро годишно и е спомагателен мотив в интерес на развиването на ВЕИ.

по непознатия щемпел