Кредитната карта e като нов чепик – важно е да не те стяга
Ожесточената конкуренция сред банките не отмина и издаването на кредитни карти. Всички кредиторки автоматизирано преиздават картата с изминал период и упорито търсят титуляра й да си я вземе. Често наред с първата карта оферират и втора - безвъзмездна, за която за първата година на прилагане примерно такса не се дължи. Плюс ангажимента, че от новата карта - на чисто, клиентът може да си рефинансира остарялото обвързване по първата карта и да понижи лихвата по него. И още - банките се надцакват с процентите по парите, изтеглени посредством кредитните карти или платени през тях.
Но какъв е главният инструмент на конкурентната битка на територията на кредитните карти?
Задълбаването в данните на Българска народна банка демонстрира, че това става най-вече посредством гратисните интервали. Тези разнообразни по времетраене периоди, през които не се заплаща рента върху изразходваната сума, въздействат директно върху Ефективния годишен % - ЕГП, което е очевидно и с невъоръжено око. Но лихвата отвън безлихвения гратисен интервал за последните години съвсем не помръдва.
Ето по какъв начин:
Според данните за март тази година ЕГП по заемите от левови карти е бил 15.73 %. Това е много по-ниско от нивото през март 2016-а, когато е бил 15.92% и спрямо март 2017-а - когато равнището е било 15.76 на 100. И неизкушеният от финансовите интервенции четец ще забележи, че върви равномерен тренд надолу в съвкупната цена на заема посредством кредитната карта. Това е и уловката - "лихвите по кредитните карти понижават, дайте да си вземе, да си имаме един тип провиснал заем, който да си употребяваме, когато ни се наложи ". Това са мислите на редовия мераклия за пластичното улеснение да си имаш провиснал заем в джоба, и то върху незаемаща никакво място пластика.
Жестоката истина обаче е в един ред от числа, който остава съвсем неосезаем. Този ред демонстрира лихвения % отвън безлихвения гратисен интервал, който в действителност е "теслата " за длъжника. Защото на процедура тези 45 до 50 дни, а в единични случаи - и до 60 дни, в които харчещият клиент би трябвало да възвърне потрошената сума, с цел да не заплаща висока рента по нея, постоянно не му стигат. Или стигат да се върне единствено част от сумата. Доста по-мъчително е времето след гратисния интервал, през който лихвите, въпреки и гладко от година на година, порастват!
Ето по какъв начин:
Средната рента по кредитните карти отвън гратисния интервал през март 2016-а е била 18.18%, през март 2017-а – 18.29%, в края на предходната година – 18.24 на 100. През март на сегашната година е 18.30 на 100.
Ако подходим с възприятие за комизъм, можем да кажем, че с механизма на намаляващия Ефективен годишен % и увеличаващата се рента за извънгратисния интервал се цели да бъде превъзпитан българският картодържател. Защото той бива приближен с тези условия до използването на бърз заем от лихварска къща, тъй че в случай че желае да има изгода, картодържателят би трябвало да бъде пунктуален в спазването на гратисния интервал. Земята да обърне, само че заема да върне, с цел да не заплаща с 2-3% по-висока рента от Ефективния годишен %.
Банките обаче са обладани от здрава финансова логичност и тъкмо по тази причина държат сходен марж сред Ефективния годишен % и лихвата, която начисляват върху изразходваните суми по кредитната карта. За тях е значимо да прибират парите, които са отпуснали, ритмично и в точния момент от предсказуеми длъжници. В противоположен случай те ги санкционират - не с наказателна рента, само че въпреки всичко с сензитивно по-висока рента. Един тип - дали сме ти безлихвен период, като не го спазваш, заплати ни "компенсации " за него.
При евровите кредитни карти наклонността е същата - измерено през Ефективния лихвен % поевтиняване има. Ако през март 2016-а "цената " е била 14.35%, през март 2017-а тя е била 13.79%, в края на предходната година - 13.44, в този момент през март 2018 тя е 13.07 на 100. Тук обаче понижава и лихвата за извънгратисния интервал. От 18.31 на 100 през март 2016-а, през 18.30% за март 2017-а, 17.94% за края на предходната година до 17.79 на 100 през март тази година. Свиването на тази - да я назовем "истинска рента ", за две години с към половин % надали е огромна вест. Но единната валута диктува, първо, непоклатимост като лихвени равнища, и второ - наклонност към поевтиняване на продуктите, основани на нея.
При кредитните карти в долари (а тази валута е с най-динамични котировки, пък и доларовите лихви в международен мащаб са по-високи спрямо съвсем нулевите по еврото) лихвите са сензитивно по-високи. Те са с над 30% по-високи от лихвените равнища по евровите кредитни карти.
Ето статистиката:
Ако през март преди две години лихвите за кредитни карти в долари са били приблизително 17.74%, през март 2017-а - 18.07 на 100, в края на предходната година - 17.52%, то през март тази година са 17.24 на 100. Средната рента за извънгратисния интервал за март 2018-а е 18.44 на 100.
Разбира се, всички тези стойности са осреднени. Те могат да дадат единствено най-повърхностна ориентировка на индивида, решил да се снабди с кредитна карта. Още повече че банките постоянно оферират кредитните си карти с редица бонуси и в пакет с други услуги, тъй че единственият съвет и тук остава - вземете си кредитни карти, по този начин, както си купувате обувки. Гледайте да са ви по размер, да са ви комфортни. Ако леко ви убиват, по-добре се откажете!
Но какъв е главният инструмент на конкурентната битка на територията на кредитните карти?
Задълбаването в данните на Българска народна банка демонстрира, че това става най-вече посредством гратисните интервали. Тези разнообразни по времетраене периоди, през които не се заплаща рента върху изразходваната сума, въздействат директно върху Ефективния годишен % - ЕГП, което е очевидно и с невъоръжено око. Но лихвата отвън безлихвения гратисен интервал за последните години съвсем не помръдва.
Ето по какъв начин:
Според данните за март тази година ЕГП по заемите от левови карти е бил 15.73 %. Това е много по-ниско от нивото през март 2016-а, когато е бил 15.92% и спрямо март 2017-а - когато равнището е било 15.76 на 100. И неизкушеният от финансовите интервенции четец ще забележи, че върви равномерен тренд надолу в съвкупната цена на заема посредством кредитната карта. Това е и уловката - "лихвите по кредитните карти понижават, дайте да си вземе, да си имаме един тип провиснал заем, който да си употребяваме, когато ни се наложи ". Това са мислите на редовия мераклия за пластичното улеснение да си имаш провиснал заем в джоба, и то върху незаемаща никакво място пластика.
Жестоката истина обаче е в един ред от числа, който остава съвсем неосезаем. Този ред демонстрира лихвения % отвън безлихвения гратисен интервал, който в действителност е "теслата " за длъжника. Защото на процедура тези 45 до 50 дни, а в единични случаи - и до 60 дни, в които харчещият клиент би трябвало да възвърне потрошената сума, с цел да не заплаща висока рента по нея, постоянно не му стигат. Или стигат да се върне единствено част от сумата. Доста по-мъчително е времето след гратисния интервал, през който лихвите, въпреки и гладко от година на година, порастват!
Ето по какъв начин:
Средната рента по кредитните карти отвън гратисния интервал през март 2016-а е била 18.18%, през март 2017-а – 18.29%, в края на предходната година – 18.24 на 100. През март на сегашната година е 18.30 на 100.
Ако подходим с възприятие за комизъм, можем да кажем, че с механизма на намаляващия Ефективен годишен % и увеличаващата се рента за извънгратисния интервал се цели да бъде превъзпитан българският картодържател. Защото той бива приближен с тези условия до използването на бърз заем от лихварска къща, тъй че в случай че желае да има изгода, картодържателят би трябвало да бъде пунктуален в спазването на гратисния интервал. Земята да обърне, само че заема да върне, с цел да не заплаща с 2-3% по-висока рента от Ефективния годишен %.
Банките обаче са обладани от здрава финансова логичност и тъкмо по тази причина държат сходен марж сред Ефективния годишен % и лихвата, която начисляват върху изразходваните суми по кредитната карта. За тях е значимо да прибират парите, които са отпуснали, ритмично и в точния момент от предсказуеми длъжници. В противоположен случай те ги санкционират - не с наказателна рента, само че въпреки всичко с сензитивно по-висока рента. Един тип - дали сме ти безлихвен период, като не го спазваш, заплати ни "компенсации " за него.
При евровите кредитни карти наклонността е същата - измерено през Ефективния лихвен % поевтиняване има. Ако през март 2016-а "цената " е била 14.35%, през март 2017-а тя е била 13.79%, в края на предходната година - 13.44, в този момент през март 2018 тя е 13.07 на 100. Тук обаче понижава и лихвата за извънгратисния интервал. От 18.31 на 100 през март 2016-а, през 18.30% за март 2017-а, 17.94% за края на предходната година до 17.79 на 100 през март тази година. Свиването на тази - да я назовем "истинска рента ", за две години с към половин % надали е огромна вест. Но единната валута диктува, първо, непоклатимост като лихвени равнища, и второ - наклонност към поевтиняване на продуктите, основани на нея.
При кредитните карти в долари (а тази валута е с най-динамични котировки, пък и доларовите лихви в международен мащаб са по-високи спрямо съвсем нулевите по еврото) лихвите са сензитивно по-високи. Те са с над 30% по-високи от лихвените равнища по евровите кредитни карти.
Ето статистиката:
Ако през март преди две години лихвите за кредитни карти в долари са били приблизително 17.74%, през март 2017-а - 18.07 на 100, в края на предходната година - 17.52%, то през март тази година са 17.24 на 100. Средната рента за извънгратисния интервал за март 2018-а е 18.44 на 100.
Разбира се, всички тези стойности са осреднени. Те могат да дадат единствено най-повърхностна ориентировка на индивида, решил да се снабди с кредитна карта. Още повече че банките постоянно оферират кредитните си карти с редица бонуси и в пакет с други услуги, тъй че единственият съвет и тук остава - вземете си кредитни карти, по този начин, както си купувате обувки. Гледайте да са ви по размер, да са ви комфортни. Ако леко ви убиват, по-добре се откажете!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ