Удивителната история на циганите Маги и Стефчо, тръгнали от махалата на Сливен до...
„ Ох, отдъхнах си! “, споделя Магдалена. Младата жена е на 29 години. Приключи напълно неотдавна с държавните си изпити в сливенския филиал на Медицинския университет – Варна. Вече е акушерка. Випускът й ще получи дипломите си на публична гала в края на септември, написа "Труд ".
Ще дойде академичното управление, ще има тоги, студентски химн, клетва. Ще прочетат имената на приключилите, измежду тях – и нейното: „ Магдалена Симеонова “.
Тя е първата и единствена висшистка през последните 30 години от ромския квартал в Сливен. Мястото на квартала е било определено преди десетилетия по този начин, като че ли е задният двор на града: отдалечено от центъра, зад ограда от панели.
Маги пък е израснала в най-бедната, южна част на 30-хилядното гето „ Надежда “. Тази част пък е нещо като задния двор на задния двор. От там вярата е избягала с еднопосочен билет. На една дълга и освен това – затапена от едната страна кална улица живеят „ голите “ роми.
Улицата другояче носи геройското име на хайдутина Кара Кольо, дясната ръка на Индже челник. Магдалена и мъжът й Стефан съумяха да провокират доста безредици на улицата, в целия квартал и оттатък панелените му огради.
Била едвам 14-годишна, когато се оженили. Факт. Задомяването на тази възраст не е изключение за улицата им, традиция било. Родителите й се дърпали, била прекомерно дребна. На нея й се желало да учи, била отличничка. Но повече от всичко й се желало, в случай че ще става брачна половинка, да е на Стефан.
Пак съгласно същите тези обичаи, можело и принудително да го оженят за друга, тъй като към този момент бил на 19 години. „ В края на краищата, доста се обичахме “, отбелязва тя. Заживели при родителите му. Децата не се появили незабавно – в този момент момчетата им са на 9 и на 6 година
В началото таткото работел във компанията за непорочност. За 240 лв.. Не можел да си откри по-добра работа, тъй като си останал с главното обучение.
„ И взех решение да се запиша да изучавам, вечерно. Казах си: щом моят татко приключи междинното си обучение на 46 години, аз ли няма да мога!? “, споделя ухилен той.
Междувременно направил скрито подарък на жена си. Записал и нея, без да й каже. Знаел какъв брой желае да учи. И по този начин тя, майката на две деца, влезнала още веднъж в класната стая. Училището й се намира в другия завършек на града. Удобен превоз няма.
„ Понякога се е налагало да употребяваме такси, което ни затрудняваше финансово. Понякога пък пропусках последните часове, тъй като в 8-9 вечерта трябваше да съм у дома, имам си дечица “, спомня си тя. Справили се.
Стефан почнал работа в завода за автомобилно съоръжение „ Язаки “. А Маги? Един ден отишли при тогавашния кметски наместник Румен Бъчваров. „ Казаха, че тя желае да посещава кандидат-студентски курс “, разказваше тогава Бъчваров.
Но съумели да спестят единствено 70 лв., а били нужни още толкоз. „ Може ли някой да помогне? “, питали те. Можело. Бъчваров съдействал. На изпита шашнала даже самата себе си. Изкарала оценка 5,25! Била измежду първите признати.
„ Акушерката Фани Пачанова има огромен принос за решението ми да продължа образованието си, тя ме окуражи “, признава Маги.
Фани е измежду доброволките на Центъра за детско и майчино здраве към УНИЦЕФ, които от доста време насам посещават квартал „ Надежда “, с цел да оказват помощ на младите майки и да ги образоват по какъв начин да се грижат за бебетата си. Така се срещнали с нея, а по-късно и с ръководителката на центъра Лилка Колева.
Равносметката до тук се оказала следната: Маги се омъжила още дете, станала майка, на 25 години приключила междинното си обучение и станала студентка. Влязла в Медицинския университет, както се споделя, през парадния вход. През парадния вход ли?
„ Хм. Радостта ми беше голяма, само че и стресът – също “, навежда глава тя.
Първо, поради парите. Със Стефан взели назаем 400 лв. за първата семестриална такса, само че трябвало да ги върнат. Помогнала й сливенската адвокатка Магдалена Данчева.
Прочела за ромското момиче от гетото, което ще става висшистка. И й дала сумата за семестъра. „ Адвокат Данчева е специфична персона за мен. Информирана съм, че тя оказва помощ на доста хора. Но най-важното е, че ми сподели какъв брой добрина има и от „ другата страна “, декларира Маги. „ Другата страна “ е животът отвън гетото, българите и техният чужд свят.
„ В квартала сме изолирани. Оградени и в преносния смисъл. Все още има хора, които през живота си съвсем не са излизали „ на открито “. Може да се срещнат и деца, които не са виждали дръвчета “, изяснява фамилията.
Маги попаднала под двойна преса. От една страна, това затворено общество я осъдило. Вярно, някои съкварталци се възхищавали, че тяхно момиче ще учи във ВУЗ. Други обаче я жигосали: щяла да си зареже децата, мъжа си и да пропадне. Накратко, финансовите паники за семестриалните такси били отпаднали с доста труд от нейна страна.
Неправителствени организации отпуснали средства, само че против строга отчетност и наложително условие за триумф, не по-нисък от 4,50. Иначе – край! Нейният триумф било към 5, една година – 4,92, друга – 5,10…
„ По този мотив желая да кажа на тези, които се възмущават какъв брой пари ей, по този начин отишли при ромите, че бъркат. Аз се борих и имам вяра, че не е било на вятъра “, акцентира тя.
„ Питате кое ми е било най-трудно. Латинският език! Но по-трудна от него обаче се оказа връзката в една изцяло нова среда. Страхувах се, че колкото и да се старая, колкото и да давам от себе си, хората ще имат отношение към мен поради моя етнос, защото не го харесват, а някои напряко го ненавиждат “, изяснява тя.
Със Стефан съумели да осъществен още една фантазия: дом отвън квартала, с цел да обезпечат по-добро бъдеще на децата си. Трябвало да изоставен и по друга напълно битова причина.
„ Ами в „ Надежда “ е доста шумно! “, подвига плещи тя. Принудила се да се приготвя за часовете и да учи за изпити единствено късно нощем, когато кварталът утихне. За да не буди децата и брачна половинка си, сядала на пода с фенерче и по този начин четяла. Затова още, до момента в който била във втори курс, подали документи за общинско жилище чартърен. Одобрили ги.
Дали им двустаен апартамент в огромния жилищен комплекс „ Сини камъни “, в блок в края на Сливен. Заварили скъсани балатуми, мръсни стени и дупки в изгнилата дървена дограма. Нанесли се незабавно. Без прищявки и искания. Взели още веднъж заем, запушили пролуките, изчистили, подредили.
През прозорците им се виждат Сините скали, алените покриви във вилната зона, зелените корони на овощните градини.
„ О! И през зимата, когато всичко стане бяло, гледката е луксозна! “, твърди фамилията.
„ Често се връщам обратно и си давам сметка, че Бог ми е изпращал точните хора, на точното място. Камелия Грозева, една безпределно милосърдна жена! Иван Иванов от София, доктор Стефан Панайотов от Сливен и неговите здравни посредници, които постоянно са били отсреща, зам. кметът Пепа Чиликова.
Чак ме е боязън да не пропусна някого… Наши другари споделят, че Сливен им бил дребен и ще бягат в чужбина. Ама по какъв начин ще е дребен!? Той е един необхватен свят! Разбира се, връзката ни с „ Надежда “ в никакъв случай няма по какъв начин да бъде прекратена. Решили сме със Стефан да създадем всичко, с цел да влезе повече светлина там “, прочувствено изяснява тя.
Маги и мъжът й вървят при околните си съвсем всеки ден, тя е доброволка като здравно лице. Създали Майчин център, с цел да оказват помощ на младите майки, да обучат децата им на български език, да разпознават цветовете…В началото идвали и свекървите им, с цел да надзирават. „ Доста свекърви успяхме да променим! “, отбелязва през смях.
Още щом ги зърнели в квартала, започвали шеговито да им подвикват: „ Българите “ идват! “. Сред българите в новия квартал пък имало други реакции. Веднъж обвинително подвикнали на дребния й наследник: „ Ти си ром! “. Е, и? Маги и Стефан възпитават децата си по този начин, както живеят: „ Ние сме български жители от ромски генезис “.
Ще дойде академичното управление, ще има тоги, студентски химн, клетва. Ще прочетат имената на приключилите, измежду тях – и нейното: „ Магдалена Симеонова “.
Тя е първата и единствена висшистка през последните 30 години от ромския квартал в Сливен. Мястото на квартала е било определено преди десетилетия по този начин, като че ли е задният двор на града: отдалечено от центъра, зад ограда от панели.
Маги пък е израснала в най-бедната, южна част на 30-хилядното гето „ Надежда “. Тази част пък е нещо като задния двор на задния двор. От там вярата е избягала с еднопосочен билет. На една дълга и освен това – затапена от едната страна кална улица живеят „ голите “ роми.
Улицата другояче носи геройското име на хайдутина Кара Кольо, дясната ръка на Индже челник. Магдалена и мъжът й Стефан съумяха да провокират доста безредици на улицата, в целия квартал и оттатък панелените му огради.
Била едвам 14-годишна, когато се оженили. Факт. Задомяването на тази възраст не е изключение за улицата им, традиция било. Родителите й се дърпали, била прекомерно дребна. На нея й се желало да учи, била отличничка. Но повече от всичко й се желало, в случай че ще става брачна половинка, да е на Стефан.
Пак съгласно същите тези обичаи, можело и принудително да го оженят за друга, тъй като към този момент бил на 19 години. „ В края на краищата, доста се обичахме “, отбелязва тя. Заживели при родителите му. Децата не се появили незабавно – в този момент момчетата им са на 9 и на 6 година
В началото таткото работел във компанията за непорочност. За 240 лв.. Не можел да си откри по-добра работа, тъй като си останал с главното обучение.
„ И взех решение да се запиша да изучавам, вечерно. Казах си: щом моят татко приключи междинното си обучение на 46 години, аз ли няма да мога!? “, споделя ухилен той.
Междувременно направил скрито подарък на жена си. Записал и нея, без да й каже. Знаел какъв брой желае да учи. И по този начин тя, майката на две деца, влезнала още веднъж в класната стая. Училището й се намира в другия завършек на града. Удобен превоз няма.
„ Понякога се е налагало да употребяваме такси, което ни затрудняваше финансово. Понякога пък пропусках последните часове, тъй като в 8-9 вечерта трябваше да съм у дома, имам си дечица “, спомня си тя. Справили се.
Стефан почнал работа в завода за автомобилно съоръжение „ Язаки “. А Маги? Един ден отишли при тогавашния кметски наместник Румен Бъчваров. „ Казаха, че тя желае да посещава кандидат-студентски курс “, разказваше тогава Бъчваров.
Но съумели да спестят единствено 70 лв., а били нужни още толкоз. „ Може ли някой да помогне? “, питали те. Можело. Бъчваров съдействал. На изпита шашнала даже самата себе си. Изкарала оценка 5,25! Била измежду първите признати.
„ Акушерката Фани Пачанова има огромен принос за решението ми да продължа образованието си, тя ме окуражи “, признава Маги.
Фани е измежду доброволките на Центъра за детско и майчино здраве към УНИЦЕФ, които от доста време насам посещават квартал „ Надежда “, с цел да оказват помощ на младите майки и да ги образоват по какъв начин да се грижат за бебетата си. Така се срещнали с нея, а по-късно и с ръководителката на центъра Лилка Колева.
Равносметката до тук се оказала следната: Маги се омъжила още дете, станала майка, на 25 години приключила междинното си обучение и станала студентка. Влязла в Медицинския университет, както се споделя, през парадния вход. През парадния вход ли?
„ Хм. Радостта ми беше голяма, само че и стресът – също “, навежда глава тя.
Първо, поради парите. Със Стефан взели назаем 400 лв. за първата семестриална такса, само че трябвало да ги върнат. Помогнала й сливенската адвокатка Магдалена Данчева.
Прочела за ромското момиче от гетото, което ще става висшистка. И й дала сумата за семестъра. „ Адвокат Данчева е специфична персона за мен. Информирана съм, че тя оказва помощ на доста хора. Но най-важното е, че ми сподели какъв брой добрина има и от „ другата страна “, декларира Маги. „ Другата страна “ е животът отвън гетото, българите и техният чужд свят.
„ В квартала сме изолирани. Оградени и в преносния смисъл. Все още има хора, които през живота си съвсем не са излизали „ на открито “. Може да се срещнат и деца, които не са виждали дръвчета “, изяснява фамилията.
Маги попаднала под двойна преса. От една страна, това затворено общество я осъдило. Вярно, някои съкварталци се възхищавали, че тяхно момиче ще учи във ВУЗ. Други обаче я жигосали: щяла да си зареже децата, мъжа си и да пропадне. Накратко, финансовите паники за семестриалните такси били отпаднали с доста труд от нейна страна.
Неправителствени организации отпуснали средства, само че против строга отчетност и наложително условие за триумф, не по-нисък от 4,50. Иначе – край! Нейният триумф било към 5, една година – 4,92, друга – 5,10…
„ По този мотив желая да кажа на тези, които се възмущават какъв брой пари ей, по този начин отишли при ромите, че бъркат. Аз се борих и имам вяра, че не е било на вятъра “, акцентира тя.
„ Питате кое ми е било най-трудно. Латинският език! Но по-трудна от него обаче се оказа връзката в една изцяло нова среда. Страхувах се, че колкото и да се старая, колкото и да давам от себе си, хората ще имат отношение към мен поради моя етнос, защото не го харесват, а някои напряко го ненавиждат “, изяснява тя.
Със Стефан съумели да осъществен още една фантазия: дом отвън квартала, с цел да обезпечат по-добро бъдеще на децата си. Трябвало да изоставен и по друга напълно битова причина.
„ Ами в „ Надежда “ е доста шумно! “, подвига плещи тя. Принудила се да се приготвя за часовете и да учи за изпити единствено късно нощем, когато кварталът утихне. За да не буди децата и брачна половинка си, сядала на пода с фенерче и по този начин четяла. Затова още, до момента в който била във втори курс, подали документи за общинско жилище чартърен. Одобрили ги.
Дали им двустаен апартамент в огромния жилищен комплекс „ Сини камъни “, в блок в края на Сливен. Заварили скъсани балатуми, мръсни стени и дупки в изгнилата дървена дограма. Нанесли се незабавно. Без прищявки и искания. Взели още веднъж заем, запушили пролуките, изчистили, подредили.
През прозорците им се виждат Сините скали, алените покриви във вилната зона, зелените корони на овощните градини.
„ О! И през зимата, когато всичко стане бяло, гледката е луксозна! “, твърди фамилията.
„ Често се връщам обратно и си давам сметка, че Бог ми е изпращал точните хора, на точното място. Камелия Грозева, една безпределно милосърдна жена! Иван Иванов от София, доктор Стефан Панайотов от Сливен и неговите здравни посредници, които постоянно са били отсреща, зам. кметът Пепа Чиликова.
Чак ме е боязън да не пропусна някого… Наши другари споделят, че Сливен им бил дребен и ще бягат в чужбина. Ама по какъв начин ще е дребен!? Той е един необхватен свят! Разбира се, връзката ни с „ Надежда “ в никакъв случай няма по какъв начин да бъде прекратена. Решили сме със Стефан да създадем всичко, с цел да влезе повече светлина там “, прочувствено изяснява тя.
Маги и мъжът й вървят при околните си съвсем всеки ден, тя е доброволка като здравно лице. Създали Майчин център, с цел да оказват помощ на младите майки, да обучат децата им на български език, да разпознават цветовете…В началото идвали и свекървите им, с цел да надзирават. „ Доста свекърви успяхме да променим! “, отбелязва през смях.
Още щом ги зърнели в квартала, започвали шеговито да им подвикват: „ Българите “ идват! “. Сред българите в новия квартал пък имало други реакции. Веднъж обвинително подвикнали на дребния й наследник: „ Ти си ром! “. Е, и? Маги и Стефан възпитават децата си по този начин, както живеят: „ Ние сме български жители от ромски генезис “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ