Кохезионните фондове - лъч светлина в една Европа, която попада в плен на вътрешните си демони
Ох, наясно съм, че единствено с тази фраза към този момент съм прогонил три-четвърти от читателите на този текст. В България еврожаргонът провокира гадене, тъй като свръхзлоупотребата с брюкселския език докара всеки земляк до импровизиран протест, когато стартират да му приказват по този начин.
Разбираемо е!
Най-големият недостиг на нашето общество е, че концепцията за Евросъюза и до през днешния ден наподобява външна, протичаща се някъде във великото нищо и няма никакви допирателни с нашия живот. Проблемът обаче не е в нашия тв приемник, а в политическите елити, които виеха гръбнак в миговете, когато трябваше да се борят!
Днес живеем в руините на това схващане за Европа. Защото в миговете на рецесия е значимо да имаме мнение, да водим борби, да се борим за различен Европейски Съюз, с цел да не допуснем мрачните политически сили да унищожат остатъците от обществената концепция за Обединена Европа.
И по този начин - дано да се върнем към мистериозната фраза - " кохезионна политика "!?
Кохезия значи доближаване.
Това е политиката, която изхожда от остарялото сантиментално схващане, че когато доста страни са членки на един съюз, то те би трябвало да бъдат близко една до друга - в икономическо, в обществено, в ценностно отношение даже. Кохезията е отзвук от положителните времена на Европейски Съюз, от тези дни, когато икономическите елити не бълнуваха за Евросъюз на две скорости, а и десните публицисти още не пригласяха, че само и единствено това е вероятното развиване.
Кохезионните фондове на Европейски Съюз помогнаха действително на доста страни - с тях се ремонтираха улици, водопроводи, поправяха се железопътни линии, модернизираха се учебни заведения.
Ето ви дребна суха статистика, споделена от водача на ПЕС Сергей Станишев през вчерашния ден на конференция - " единствено за предходния финансов интервал, с помощта на стратегиите по кохезионната политика, са били подкрепени 60 000 научни плана, основани са един милион работни места, 120 000 нови предприятия са получили поддръжка и финансиране, както и над 400 000 дребни и междинни компании, а 6 милиона души пият по-качествена вода ".
Кохезията в действителност работи качествено. Кохезионните фондове са лъч светлина в една Европа, която все по-често попада в плен на вътрешните си демони и поради това борбата за тях в действителност е борба за Европа на единството, а не за Европа, където богатите си имат настрана купе и не позволяват никого извън да влезе в него.
Тези дни присъствах на конференция на ПЕС в Брюксел, която беше отдадена на кохезионната политика на Европейски Съюз и на борбата за нейното опазване. Защото у нас не приказваме за това, тъй като всички единствено точим лиги като кучето на Павлов, когато ни заговорят за Еврокомисията, само че сегашният й ръководител, люксембургският майтапчия (най-вече в късните следобеди) Жан-Клод Юнкер, сложи на съществено тестване политиката по доближаване на страните. Неговата Комисия създаде един призрачен артикул, наименуван " Планът Юнкер ", който направи по този начин, че планове по него завоюваха единствено няколко огромни страни в Европейски Съюз. Всички останали останаха с пръст в уста.
Това е разбирането на десницата за политика! Печелят единствено мощните. Бедните да се оправят сами.
" Планът Юнкер " анулира грантовите механизми, които подсигуряваха равнопоставеност и ги заместни с плановия принцип, което е все едно да храниш единствено акулите, които по този начин или другояче нямат проблем с намирането на вечеря.
Опитът за анулацията на кохезията пристигна от разбирането на десните, че в интервал на рецесия цяла Европа би трябвало да стяга коланите. И единствено вижте какъв брой е хубаво - тази политика не санкционира причинителите на огромната рецесия, финансовите корпорации и свръхраздутите банки, а удря директно жертвите! Защото от стягането на коланите губят елементарните хора, които един ден схващат, че им е все по-трудно да си намерят работа, че осигуровките им не са били внасяни, че им е мъчно да пратят без тежък заем децата си да учат.
В България същият този развой е даже по-абсурден, тъй като единствено у нас имаме обществен министър, който разгласи, че 20 лв. нарастване на минималната пенсия е доста!
Да се смееш ли или да плачеш!?
Добрата вест е, че десницата не е в положение внезапно да разгради обществения темперамент на Европейски Съюз и тъкмо тук се вписва новата борба на ПЕС - да бъдат непокътнати, разширени и реформирани кохезионните фондове.
За мен тази идея има сантиментален нюанс, тъй като тя дава знак, че към момента има политическа мощ, която помни какво представляваше Европейски Съюз в своите най-силни години. Това беше общественост не на банките, а на обществените страни! И тези страни не желаеха да си показват, че някой ще се причисли към техния съюз и няма да се радва най-малко на същите привилегии и отношение към тези, които се оправят по-трудно.
Това е схващане, което работи и в наднационален мащаб. По-добре да помогнем на по-слабите, тъй като един съюз е толкоз мощен, колкото е мощна най-слабата страна в него!
Десницата си разреши да не помни това! Тя извади старите демони на неравенството от тъмната стаичка и резултатът през днешния ден е налице! Никой не желае да оказва помощ, а богатите даже се нервират, че по-бедните им висят като котва на шията!!!
Заради това станахме очевидци на една книга с 5 сюжета за бъдещето на Европейски Съюз, която, несъмнено, е капан. Европейският съюз има доста пътища пред себе си оттатък тези сюжети и най-важният от тях е да си спомни какво представляваше едно време! Защото точно поради онази фантазия през днешния ден бежанците се струпват на портите на Европа. Те, бедните, си мислят, че попадат в парадайса на света, а нещата от дълго време стоят по-различен метод.
Аз поради това не се изприщвам от думата " кохезия ". Напротив - би трябвало да ценим тези дребни наслади, които ни оставиха в завещание същинските водачи на този Съюз!
Битката за доближаване е една от полезностите на лявата политика през днешния ден, политика, която ни припомня, че каквото й да си фантазира, левицата става същинска, когато се бори с бедността, неравенството и несправедливостта...
Източник: Румен Петков, pogled.info
Разбираемо е!
Най-големият недостиг на нашето общество е, че концепцията за Евросъюза и до през днешния ден наподобява външна, протичаща се някъде във великото нищо и няма никакви допирателни с нашия живот. Проблемът обаче не е в нашия тв приемник, а в политическите елити, които виеха гръбнак в миговете, когато трябваше да се борят!
Днес живеем в руините на това схващане за Европа. Защото в миговете на рецесия е значимо да имаме мнение, да водим борби, да се борим за различен Европейски Съюз, с цел да не допуснем мрачните политически сили да унищожат остатъците от обществената концепция за Обединена Европа.
И по този начин - дано да се върнем към мистериозната фраза - " кохезионна политика "!?
Кохезия значи доближаване.
Това е политиката, която изхожда от остарялото сантиментално схващане, че когато доста страни са членки на един съюз, то те би трябвало да бъдат близко една до друга - в икономическо, в обществено, в ценностно отношение даже. Кохезията е отзвук от положителните времена на Европейски Съюз, от тези дни, когато икономическите елити не бълнуваха за Евросъюз на две скорости, а и десните публицисти още не пригласяха, че само и единствено това е вероятното развиване.
Кохезионните фондове на Европейски Съюз помогнаха действително на доста страни - с тях се ремонтираха улици, водопроводи, поправяха се железопътни линии, модернизираха се учебни заведения.
Ето ви дребна суха статистика, споделена от водача на ПЕС Сергей Станишев през вчерашния ден на конференция - " единствено за предходния финансов интервал, с помощта на стратегиите по кохезионната политика, са били подкрепени 60 000 научни плана, основани са един милион работни места, 120 000 нови предприятия са получили поддръжка и финансиране, както и над 400 000 дребни и междинни компании, а 6 милиона души пият по-качествена вода ".
Кохезията в действителност работи качествено. Кохезионните фондове са лъч светлина в една Европа, която все по-често попада в плен на вътрешните си демони и поради това борбата за тях в действителност е борба за Европа на единството, а не за Европа, където богатите си имат настрана купе и не позволяват никого извън да влезе в него.
Тези дни присъствах на конференция на ПЕС в Брюксел, която беше отдадена на кохезионната политика на Европейски Съюз и на борбата за нейното опазване. Защото у нас не приказваме за това, тъй като всички единствено точим лиги като кучето на Павлов, когато ни заговорят за Еврокомисията, само че сегашният й ръководител, люксембургският майтапчия (най-вече в късните следобеди) Жан-Клод Юнкер, сложи на съществено тестване политиката по доближаване на страните. Неговата Комисия създаде един призрачен артикул, наименуван " Планът Юнкер ", който направи по този начин, че планове по него завоюваха единствено няколко огромни страни в Европейски Съюз. Всички останали останаха с пръст в уста.
Това е разбирането на десницата за политика! Печелят единствено мощните. Бедните да се оправят сами.
" Планът Юнкер " анулира грантовите механизми, които подсигуряваха равнопоставеност и ги заместни с плановия принцип, което е все едно да храниш единствено акулите, които по този начин или другояче нямат проблем с намирането на вечеря.
Опитът за анулацията на кохезията пристигна от разбирането на десните, че в интервал на рецесия цяла Европа би трябвало да стяга коланите. И единствено вижте какъв брой е хубаво - тази политика не санкционира причинителите на огромната рецесия, финансовите корпорации и свръхраздутите банки, а удря директно жертвите! Защото от стягането на коланите губят елементарните хора, които един ден схващат, че им е все по-трудно да си намерят работа, че осигуровките им не са били внасяни, че им е мъчно да пратят без тежък заем децата си да учат.
В България същият този развой е даже по-абсурден, тъй като единствено у нас имаме обществен министър, който разгласи, че 20 лв. нарастване на минималната пенсия е доста!
Да се смееш ли или да плачеш!?
Добрата вест е, че десницата не е в положение внезапно да разгради обществения темперамент на Европейски Съюз и тъкмо тук се вписва новата борба на ПЕС - да бъдат непокътнати, разширени и реформирани кохезионните фондове.
За мен тази идея има сантиментален нюанс, тъй като тя дава знак, че към момента има политическа мощ, която помни какво представляваше Европейски Съюз в своите най-силни години. Това беше общественост не на банките, а на обществените страни! И тези страни не желаеха да си показват, че някой ще се причисли към техния съюз и няма да се радва най-малко на същите привилегии и отношение към тези, които се оправят по-трудно.
Това е схващане, което работи и в наднационален мащаб. По-добре да помогнем на по-слабите, тъй като един съюз е толкоз мощен, колкото е мощна най-слабата страна в него!
Десницата си разреши да не помни това! Тя извади старите демони на неравенството от тъмната стаичка и резултатът през днешния ден е налице! Никой не желае да оказва помощ, а богатите даже се нервират, че по-бедните им висят като котва на шията!!!
Заради това станахме очевидци на една книга с 5 сюжета за бъдещето на Европейски Съюз, която, несъмнено, е капан. Европейският съюз има доста пътища пред себе си оттатък тези сюжети и най-важният от тях е да си спомни какво представляваше едно време! Защото точно поради онази фантазия през днешния ден бежанците се струпват на портите на Европа. Те, бедните, си мислят, че попадат в парадайса на света, а нещата от дълго време стоят по-различен метод.
Аз поради това не се изприщвам от думата " кохезия ". Напротив - би трябвало да ценим тези дребни наслади, които ни оставиха в завещание същинските водачи на този Съюз!
Битката за доближаване е една от полезностите на лявата политика през днешния ден, политика, която ни припомня, че каквото й да си фантазира, левицата става същинска, когато се бори с бедността, неравенството и несправедливостта...
Източник: Румен Петков, pogled.info
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ