``Новини с добавена стойност“ с Г-н Балев: Одата на Радостин и студената пролет
Ох, каква студена пролет, черешите не могат да узреят, любовта и топлината сред хората съвсем ги няма!
От време на време се позатопля, водещите политически сили почват по-ефективно да се кандардисват. Аха-аха да се схванат и да създадат държавно управление, след това отново застудява и очакванията за постоянно държавно управление отново охладняват, като попарени от слана. Това е малко чудноват израз. Сланата е нещо ледено-студено призори, от което страдат цъфналите джанки. А пък в националните песни пеят – слана попари джанката. Фолклорна мистичност!
По някое време отново се стопля времето, покачва се политическата и еротическата температура, колежките стават по-открити и фриволни в обръщенията. Надеждите изгряват на небосклона на разбирателството, почваме да имаме вяра в фантазиите за постоянно държавно управление, дори въображаемо дочуваме Одата на радостта… И след това още веднъж става студено като в Студената война – и чуваме Одата на Радостин Василев – някогашен състезателен министър, някогашен член на “Има подобен народ ”, към този момент някогашен член и на “Продължаваме смяната ”. Малко нещо политически авантюрист, а една руса колежка от медиите го описваше и като полуромантичен прочувствен бандит.
В Одата на насладата от Фридрих Шилер се пеят всякакви красиви стихове, нещо такова:
Който е цветущ да има
мил другар в сложен час,
в кротичък дом жена обичана –
дано да ликува с нас!
Ала оня, за който
този свят е непознат и запустял,
дано да стои уединен
вън от нашия съюз.
Рам-там-там-там и по този начин нататък.
А в Одата на Радостин Василев се пее за мръсни сделки, координиране с посолствата, замяна на смяната, машинация на гласоподавателя, пререкание на мръсно политическо долни дрехи и по този начин нататък.
Някакъв прочувствен шантаж като в аржентинско танго: пристрастеност, измяна, нечистотия, възмездие! Ето това е Одата на Радостин. Както беше писала Блага Димитрова: бяхме най-близки, затуй ще сме най-чужди в света – занапред нататък! Не можем, вика, да сме положителни познати.
Одата на Радостин гръмна като бомба под разцъфналата джанка на опрашената коалиция, която всеки миг би трябвало да даде плод.
А в този момент възможностите за доброплодно постоянно държавно управление отново понижиха.
Това е малко и като скрит план против моите прогнози.
Казах ви, скъпи съучастници, преди няколко излъчвания, че работата към този момент е опечена. Но! Имам си такава черна орис – като направя някоя политическа прогноза, след това животът ме опровергава изрядно и досконално. Много са ми сбъркани прогнозите.
А тоя път – аха-аха да ми излезе вярна прогнозата – и Радостин Василев нападна Коалицията на ротативката. И възможностите за сформиране на държавно управление още веднъж понижиха.
Но аз няма да си поправям прогнозата, не преставам да настоявам, че държавно управление ще има и Одата на Радостин гладко ще заглъхне, с цел да зазвучи още веднъж Одата на буйната наслада.
А настоящата студена пролет ми припомня за остарелия руски филм “Студеното лято на 1953 ”.
Действието на тоя филм се развива след гибелта на Сталин, когато има една огромна прошка – от пандизите и лагерите са освободени над един милион наказани и помилвани души. Политически, престъпни, всевъзможни някогашни пандизчии плъзват по огромната руска страна и равнищата на престъпността се покачват сериозно – във кино лентата се изпоизбиват за няма нищо. То като изкара човек десетина години в пандиза, дори да е бил почтен и да са го осъдили незаслужено, по-късно излиза на независимост, придобил избрани привички и престъпно превъзпитание.
А в нашата студена пролет на 2023 престъпната и политическата конюнктура се изостриха, бомба гръмна до бронираното ауди, в Южна Африка убиха българин – оперативно забавен на най-високо равнище. Съдебната промяна се анулира, страната е в цивилизационна проверка.
Ама че студена пролет
в рецесията необозрима –
значимото е да не пристигна
нуклеарната зима!
От време на време се позатопля, водещите политически сили почват по-ефективно да се кандардисват. Аха-аха да се схванат и да създадат държавно управление, след това отново застудява и очакванията за постоянно държавно управление отново охладняват, като попарени от слана. Това е малко чудноват израз. Сланата е нещо ледено-студено призори, от което страдат цъфналите джанки. А пък в националните песни пеят – слана попари джанката. Фолклорна мистичност!
По някое време отново се стопля времето, покачва се политическата и еротическата температура, колежките стават по-открити и фриволни в обръщенията. Надеждите изгряват на небосклона на разбирателството, почваме да имаме вяра в фантазиите за постоянно държавно управление, дори въображаемо дочуваме Одата на радостта… И след това още веднъж става студено като в Студената война – и чуваме Одата на Радостин Василев – някогашен състезателен министър, някогашен член на “Има подобен народ ”, към този момент някогашен член и на “Продължаваме смяната ”. Малко нещо политически авантюрист, а една руса колежка от медиите го описваше и като полуромантичен прочувствен бандит.
В Одата на насладата от Фридрих Шилер се пеят всякакви красиви стихове, нещо такова:
Който е цветущ да има
мил другар в сложен час,
в кротичък дом жена обичана –
дано да ликува с нас!
Ала оня, за който
този свят е непознат и запустял,
дано да стои уединен
вън от нашия съюз.
Рам-там-там-там и по този начин нататък.
А в Одата на Радостин Василев се пее за мръсни сделки, координиране с посолствата, замяна на смяната, машинация на гласоподавателя, пререкание на мръсно политическо долни дрехи и по този начин нататък.
Някакъв прочувствен шантаж като в аржентинско танго: пристрастеност, измяна, нечистотия, възмездие! Ето това е Одата на Радостин. Както беше писала Блага Димитрова: бяхме най-близки, затуй ще сме най-чужди в света – занапред нататък! Не можем, вика, да сме положителни познати.
Одата на Радостин гръмна като бомба под разцъфналата джанка на опрашената коалиция, която всеки миг би трябвало да даде плод.
А в този момент възможностите за доброплодно постоянно държавно управление отново понижиха.
Това е малко и като скрит план против моите прогнози.
Казах ви, скъпи съучастници, преди няколко излъчвания, че работата към този момент е опечена. Но! Имам си такава черна орис – като направя някоя политическа прогноза, след това животът ме опровергава изрядно и досконално. Много са ми сбъркани прогнозите.
А тоя път – аха-аха да ми излезе вярна прогнозата – и Радостин Василев нападна Коалицията на ротативката. И възможностите за сформиране на държавно управление още веднъж понижиха.
Но аз няма да си поправям прогнозата, не преставам да настоявам, че държавно управление ще има и Одата на Радостин гладко ще заглъхне, с цел да зазвучи още веднъж Одата на буйната наслада.
А настоящата студена пролет ми припомня за остарелия руски филм “Студеното лято на 1953 ”.
Действието на тоя филм се развива след гибелта на Сталин, когато има една огромна прошка – от пандизите и лагерите са освободени над един милион наказани и помилвани души. Политически, престъпни, всевъзможни някогашни пандизчии плъзват по огромната руска страна и равнищата на престъпността се покачват сериозно – във кино лентата се изпоизбиват за няма нищо. То като изкара човек десетина години в пандиза, дори да е бил почтен и да са го осъдили незаслужено, по-късно излиза на независимост, придобил избрани привички и престъпно превъзпитание.
А в нашата студена пролет на 2023 престъпната и политическата конюнктура се изостриха, бомба гръмна до бронираното ауди, в Южна Африка убиха българин – оперативно забавен на най-високо равнище. Съдебната промяна се анулира, страната е в цивилизационна проверка.
Ама че студена пролет
в рецесията необозрима –
значимото е да не пристигна
нуклеарната зима!
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ