За Кубрат Пулев - от черешка на тортата до люто в шкембето
Огромно разделяне настъпи след изказванията на боксьора Кубрат Пулев преди борбата му на кръга с Антъни Джошуа и резултатът от нея преди три дни. Социалните мрежи към този момент трети ден врят и кипят от мнения по този мотив, които са от "Осанна " до "Разпни го ". А споделят, че спортът сплотява. При нас обаче и той към този момент е мотив за разделяне и ненавист, каквито комай не сме виждали от зората на 90-те години на предишния век.
Нямам желание да разясня самото спортно зрелище отпреди 3 дни, за задачата си има подобаващи спортни разбирачи. Дори, почтено казано, постоянно съм се чудела що за спорт е това да се млатят по този начин свиреп на кръга! Факт е обаче, че има и много международни писатели, които са били ревностни последователи на борбите на кръга и самите те са се боксирали.
Не мога обаче да проумея и подмина реакциите, които тровят публичното ни живеене след конфликта на Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Мненията, както към този момент загатнах първоначално, са крайни, полюсни, прочувствени и най-много разделящи в допълнение така и така разединеното ни общество.
Лашкат се сред това да величаем боксьора,
стъпили върху патриотарството и "българщината ", и крайното отричане на достиженията на състезател, който в средите му и отвън тях определяха като "най-добрия боксьор на България ". Стига се даже до крайни заклинания, че който не поддържа Пулев или не харесва неговото държание, не е българин, не е патриот, не е нищо. Изглежда мнозина с достъп до обществените мрежи в никакъв случай не са чели и чували златното английско предписание, че нищо прекомерно не води до нищо положително - прекомерното достойнство, също.
Да стъпим върху няколко съответни образеца от мрежата на фейсбук за илюстрация на общото:
Преди мача някогашният ръководител на Народното събрание Димитър Главчев
Димитър Борисов Главчев е български икономист-счетоводител и политик. Депутат от партия ГЕРБ в написа:
"Около час, до дуела.
Замислете се, без значение от резултата, колцина от нас са се срещали с най-хубавия в Света, в своята специалност, без значение от значимостта и за обществото!
За повторно!
Успех, Кубрат, “събра копията от дряново дърво”. След края на конфликта, господин Главчев поредно писа: "Който е “победил” най-хубавия в света(в своята професия), “пръв да хвърли камък” и качи фотос на Пулев с надпис: "България се гордее с теб ".
Политологът, университетският учител Огнян Минчев, също се включи във виртуалната полемика:
"Не се тормозете от това, че Кубрат Пулев е изгубил мача със международния първенец Джошуа. Притеснявайте се от това, че всички ние всекидневно губим нервите си, здравето си и живота си от дейностите на хора, които би трябвало да бъдат най-малко национални първенци, само че постоянно се оказват инцидентно извикани от аварийна пейка на Б група. Притеснявайте се от това, че малко на брой измежду нас живеят с упоритостта да са първенци, а мнозина се задоволяват с това да бъдат дребни тарикати. Искайте първо от себе си, с цел да имате мяра на претенциите си към другите ".
Не остана апатичен към спортната демонстрация и Йонко Мермерски, професор по химия, преводач, бежанец:
"Кубрате, горделив съм с теб!
Скъпи мои Facebook другари,
Моля тези от вас, които не смятат, че Кубрат Пулев е горделивост за България, да ме изключат от листата на приятелите си!!! "
Евродепутатът, публицист също разяснява:
"Пулев заслужава почитание поради усърдието и характера, с които си проби път до върха в профи бокса. Беше стимулиран, измършавял, съдбоносен, само че е надалеч от равнището на Джошуа и Кличко. Като боксьор наложи името си, само че не мисля, че бабаитлъкът му беше добра реклама за България. Кубрат е доста издръжлив на удари, само че, уви, стилът му е монотонен, предвидим, по тази причина и няма запас да вземе купата
Джошуа даде и урок по държание. Овладян и оправдателен на кантара, след нокаута заряза развенчания аслан на кръга и отиде да поздрави Мейуедър в побликата. Без пози, само че красноречиво сподели кой кой е. "
Студентката Румяна Петрова пък написа:
"Позорно държание на състезател. Всъщност, той е "професионалист ", а не състезател. По никакъв метод не бих го поставила на стълбицата на спечелилите, паралелно с Йордан Йовчев, Ивет Лалова, Йорданка Благоева и дългата редица от достойните български спортисти, които си извоюваха моралното право да развеят българския трикольор. "
Парапланеристът Петьо Кюрдчийски е безапелационен, че: "Поредната тематика, която вби чеп в общество.
Аз почитам напъните и достиженията на индивида, само че един огромен състезател би трябвало да бъде и спортсмен.
Трябва, с изключение на да знае по какъв начин да печели съревнованията, и да губи, запазвайки достоинствто си, несъмнено, в случай че го има.
Иначе с изключение на себе си, излага и народа си. "
И последното, което ще изтъквам от голямото коментаторско голям брой в мрежата, е мнението на редакторката Светла Бъчварова:
"Защо все някой Пулев ни е необходим, с цел да се видела дребната България на картата?
Мелания Тръмп
Мелания Кнаус е родена на 26 април 1970 година в заможно семейство в Севница, Словения. Баща й е бил ли постави дребната Словения на европейската карта? Не е ли високият й БВП, бърз растеж на стопанската система и положителното качество на живота?
Мелания е черешката на словенската торта. Пулев е лютата чушка в чорбата ни - единствено ние си я ядем, бършем сълзи и викаме - абе, популярен е, тури ни на картата. За малко. "
Ще спра дотук с цитирането на отзиви, тъй като считам, че и тези са предостатъчни да ни покажат същинската разрушителна мощ на някои страсти. И ми е тъжно, че спортът, който на всички места би трябвало да сплотява и сплотява народи, у нас към този момент не е това, което беше. Пример ли? Световното състезание по футбол 1994 година и това, което реализираха тогава за нас всички "златните момчета на българския футбол ".
Нямам желание да разясня самото спортно зрелище отпреди 3 дни, за задачата си има подобаващи спортни разбирачи. Дори, почтено казано, постоянно съм се чудела що за спорт е това да се млатят по този начин свиреп на кръга! Факт е обаче, че има и много международни писатели, които са били ревностни последователи на борбите на кръга и самите те са се боксирали.
Не мога обаче да проумея и подмина реакциите, които тровят публичното ни живеене след конфликта на Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Мненията, както към този момент загатнах първоначално, са крайни, полюсни, прочувствени и най-много разделящи в допълнение така и така разединеното ни общество.
Лашкат се сред това да величаем боксьора,
стъпили върху патриотарството и "българщината ", и крайното отричане на достиженията на състезател, който в средите му и отвън тях определяха като "най-добрия боксьор на България ". Стига се даже до крайни заклинания, че който не поддържа Пулев или не харесва неговото държание, не е българин, не е патриот, не е нищо. Изглежда мнозина с достъп до обществените мрежи в никакъв случай не са чели и чували златното английско предписание, че нищо прекомерно не води до нищо положително - прекомерното достойнство, също.
Да стъпим върху няколко съответни образеца от мрежата на фейсбук за илюстрация на общото:
Преди мача някогашният ръководител на Народното събрание Димитър Главчев
Димитър Борисов Главчев е български икономист-счетоводител и политик. Депутат от партия ГЕРБ в написа: "Около час, до дуела.
Замислете се, без значение от резултата, колцина от нас са се срещали с най-хубавия в Света, в своята специалност, без значение от значимостта и за обществото!
За повторно!
Успех, Кубрат, “събра копията от дряново дърво”. След края на конфликта, господин Главчев поредно писа: "Който е “победил” най-хубавия в света(в своята професия), “пръв да хвърли камък” и качи фотос на Пулев с надпис: "България се гордее с теб ".
Политологът, университетският учител Огнян Минчев, също се включи във виртуалната полемика:
"Не се тормозете от това, че Кубрат Пулев е изгубил мача със международния първенец Джошуа. Притеснявайте се от това, че всички ние всекидневно губим нервите си, здравето си и живота си от дейностите на хора, които би трябвало да бъдат най-малко национални първенци, само че постоянно се оказват инцидентно извикани от аварийна пейка на Б група. Притеснявайте се от това, че малко на брой измежду нас живеят с упоритостта да са първенци, а мнозина се задоволяват с това да бъдат дребни тарикати. Искайте първо от себе си, с цел да имате мяра на претенциите си към другите ".
Не остана апатичен към спортната демонстрация и Йонко Мермерски, професор по химия, преводач, бежанец:
"Кубрате, горделив съм с теб!
Скъпи мои Facebook другари,
Моля тези от вас, които не смятат, че Кубрат Пулев е горделивост за България, да ме изключат от листата на приятелите си!!! "
Евродепутатът, публицист също разяснява:
"Пулев заслужава почитание поради усърдието и характера, с които си проби път до върха в профи бокса. Беше стимулиран, измършавял, съдбоносен, само че е надалеч от равнището на Джошуа и Кличко. Като боксьор наложи името си, само че не мисля, че бабаитлъкът му беше добра реклама за България. Кубрат е доста издръжлив на удари, само че, уви, стилът му е монотонен, предвидим, по тази причина и няма запас да вземе купата
Джошуа даде и урок по държание. Овладян и оправдателен на кантара, след нокаута заряза развенчания аслан на кръга и отиде да поздрави Мейуедър в побликата. Без пози, само че красноречиво сподели кой кой е. "
Студентката Румяна Петрова пък написа:
"Позорно държание на състезател. Всъщност, той е "професионалист ", а не състезател. По никакъв метод не бих го поставила на стълбицата на спечелилите, паралелно с Йордан Йовчев, Ивет Лалова, Йорданка Благоева и дългата редица от достойните български спортисти, които си извоюваха моралното право да развеят българския трикольор. "
Парапланеристът Петьо Кюрдчийски е безапелационен, че: "Поредната тематика, която вби чеп в общество.
Аз почитам напъните и достиженията на индивида, само че един огромен състезател би трябвало да бъде и спортсмен.
Трябва, с изключение на да знае по какъв начин да печели съревнованията, и да губи, запазвайки достоинствто си, несъмнено, в случай че го има.
Иначе с изключение на себе си, излага и народа си. "
И последното, което ще изтъквам от голямото коментаторско голям брой в мрежата, е мнението на редакторката Светла Бъчварова:
"Защо все някой Пулев ни е необходим, с цел да се видела дребната България на картата?
Мелания Тръмп
Мелания Кнаус е родена на 26 април 1970 година в заможно семейство в Севница, Словения. Баща й е бил ли постави дребната Словения на европейската карта? Не е ли високият й БВП, бърз растеж на стопанската система и положителното качество на живота? Мелания е черешката на словенската торта. Пулев е лютата чушка в чорбата ни - единствено ние си я ядем, бършем сълзи и викаме - абе, популярен е, тури ни на картата. За малко. "
Ще спра дотук с цитирането на отзиви, тъй като считам, че и тези са предостатъчни да ни покажат същинската разрушителна мощ на някои страсти. И ми е тъжно, че спортът, който на всички места би трябвало да сплотява и сплотява народи, у нас към този момент не е това, което беше. Пример ли? Световното състезание по футбол 1994 година и това, което реализираха тогава за нас всички "златните момчета на българския футбол ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ