Огромно множество от близки, приятели и познати на Боян Петров

Огромно голям брой от близки, другари и познати на Боян Петров се насочиха към Копитото в символ на респект към алпиниста, който остана вечно на Шиша Пангма, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Техният образец беше последван и от доста публицисти, алпинисти, деца, даже и от хора, които не познават персонално Петров, както и от редица политици, измежду които някогашният ръководител на Народно събрание Димитър Главчев и някогашният министър на околната среда и водите и народен представител Ивелина Василева.

Сборната точка беше кв. „ Княжево “ откъдето стартира пътеката към Копитото. Това е маршрутът, който Петров е изминавал преди всяка своя експедиция. Сред пристигналите е Никола Калайджиев, който е работил с Боян, а той го е научил да се катери по лед и е влизал с него в морска пещера на Маслен нос.

„ Боян е човек-легенда, чиито достижения се надявам някой да има опцията да ги повтори минимум или да ги усъвършенства. Но човек, който може да служи за образец във всяко отношение. Всеки човек би трябвало да си слага своите дребни върхове, които да катери и да не се отхвърля да преследва задачите си. Още не мога да допускам, че го няма, само че той вечно ще остане в главата и сърцето ми. И образецът, който ни дава ще го последвам всеки ден “, сподели фенът на алпинизма.

Никола прибавя, че преди всяка експедиция Боян си е пишел наследството, което съгласно него демонстрира сериозното му отношение към това, което е правел. Той е уверен, че случаят е вследствие на неприятно стичане на събитията и е убеден, че е направил всичко допустимо, с цел да оцелее, само че не е съумял. Никола прибавя, че Петров е и най-хубавият експерт по прилепи в България.

Безспорно обаче Боян Петров е образец и ентусиазъм за всички пристигнали, с цел да изминат стъпките му към Копитото. Според тях тази самодейност би трябвало да стане годишна, с цел да не забравяме персони като Петров.

„ За Боян съм тук. Той е образец за следване на фантазиите и гонене на задачите. Той е моторът “, сподели Диляна Икономова.

„ Да почетем Боян и да се разходим в планината. От тук до Копитото или до момента в който детето издържи “, показа Михаил, който е с детето си Сияна тук.

„ Той беше един човек за образец и прочут на моите родители от доста време. Дойдох тук, тъй като ми беше забавно да видя какво е трасето, по което е упражнявал, така наречен княжевския метод към върховете, за който той е писал в книгата си. Не знам какво се е случило там горе, само че знам, че той е там, където постоянно е желал да бъде “, сподели Боян Боков.

Пътят до Копитото е дълъг към два километра и половина, като денивелацията е към 650-700 м. и се изкачва за към 2 часа. По маршрута има един сложен сектор по пътя, който е скалист и е предизвикателство, той надали ще откаже пристигналите да стигнат до крайната точка.

Но с това няма да завърши почитта към алпиниста ни Боян Петров. Планинарят Вишан Крайнов има и концепция да засади гора от чинари в Родопите, която да бъде кръстена на алпиниста ни. Идеята му е в два следващи уикенда да се направи засаждане на млади дръвчета край село Козарско, до Брацигово. А ще се засадят тъкмо чинари, тъй като те са обичаните дървета на Петров.

Алпинистът Боян Петров към 2017 година е българският височинен планинар с най-вече, общо 10, изкачени върхове над 8000 метра. Боян Петров е и зоолог, еколог и спелеолог, работи в Националния природонаучен музей при Българска академия на науките в София. Бил е координатор на Центъра за проучване и отбрана на прилепите към Национален природонаучен музей. Работи като оценител на планове в региона на биологичното многообразие, ръководство и изследване на предпазени територии и съветник на държавни институции, неправителствени организации, известни списания и онлайн издания. Взима интензивно присъединяване в акции в поддръжка на опазването на предпазените територии и биологичното многообразие в България.

Боян Петров на два пъти излиза победител от борба с рака. Има инсулинозависим диабет вид 1. През 2008 година при катерене в Алпите пада и чупи крайник. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 година пък пропада в ледникова пролука, откъдето е изваден от група испански алпинисти.

През 2013 година претърпява злополука с мотор и получава ново строшаване на крайник. След слизане от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична рецесия и губи схващане. Успява да се възвърне благодарение на полски алпинисти. Подобна рецесия преодолява и при сполучливото нанагорнище на Нанга Парбат през 2016 година, където авансово инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му оказват помощ бързо да се върне към обикновено положение.

На 23 август 2016 година по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „ Струма “ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна контузия с хематом и е приет в болница във Военномедицинска академия с заплаха за живота. Само няколко месеца по-късно той възобновява подготвителните си изкачвания. От 16 април е последното му шерване във Facebook. Тогава му следва да изкачи Шиша Пангма. "От прозореца ми в Тингри се открива страхотна панорама към колосите Еверест и Чо Ойю, само че първата ми цел е джуджето Шиша Пангма. Тръгваме към базовия лагер на следващия ден рано сутринта", написа той. /БГНЕС