Политическа криза във Франция застрашава еврозоната
Огромният държавен дълг и обществени права слагат под въпрос стабилността на втората най-голяма стопанска система в Европейски Съюз
Франция изпада в сериозна политическа рецесия с капацитет да раздруса цяла Европа. Страната остана без държавно управление и е залята от митинги, до момента в който данните за финансовото ѝ положение стават все по-тревожни - 114% дълг към Брутният вътрешен продукт и съвсем 6% бюджетен недостиг, заяви bTV.
Най-социалната страна в света се постанова да премисли своята политика, в случай че не желае да банкрутира. Държавните разноски съставляват 58% от стопанската система на Франция, а цели групи от обществото са привикнали да бъдат консуматори на големи обществени придобивки.
" Основно става дума за цената на живота... намаляването на покупателна дарба, несигурността основават крайни настроения. И по тази причина във френското общество се появяват разграничителни линии ", споделя Стефан Далайе, французин, живеещ в България.
Френското общество е разграничено на извънредно леви и извънредно десни, до момента в който центърът се свива. Всяко значимо решение за промени се блокира, което слага под въпрос устойчивостта на системата.
Социална система напрегнат
Франция има най-дългите платени отпуски и цели 11 празнични дни - общо 37 платени неработни дни в годината, без уикендите. Поводът за последните митинги беше предложение два от тях да отпаднат.
Системата разрешава на хора, работили единствено 6 месеца, да получават 75% от брутната си заплата като помощ за безработица в продължение на една година до година и половина. За незает с предходна заплата от 1900 евро, това значи обществена помощ от 1425 евро месечно без налози.
" Имаме доста великодушни ограничения — изключително за младежите, които остават без работа. Дава им се време да намерят нова. Проблемът е, че това слага хората в прекомерно комфортна позиция ", споделя Стефан Далайе.
Възможни последствия за България
Месеци преди присъединението на България към еврозоната, икономисти проучват вероятните последствия от френската рецесия.
" Падането на кредитния рейтинг на Франция ще докара до това, че де факто всички разноски за лихви ще се усилят във Франция. Илюзиите корабокрушираха и ние се върнахме към действителността – че в една система, в която има прекомерно огромни разноски, в действителност Франция има най-големият консолидиран бюджет в Европейски Съюз, сред 56-58% дял на разходната част от Брутният вътрешен продукт ", споделя Любомир Дацов, икономист и член на фискалния съвет.
Дацов е безапелационен, че крайните прогнози за икономическа рецесия във Франция не са основателни и гръцки сюжет не е вероятен.
Младите привлечени от крайни хрумвания
Социалната страна във Франция е пред тестване. Младите все по-често гласоподават за крайни партии, привлечени от елементарни и бързи обещания.
" Крайната десница употребява измама, приказва просто за несигурността и мигрантите. А страхът на хора като мен е, че крайната десница може да вземе властта ", споделя Стефан Далайе.
Въпреки рецесията, Стефан има вяра, че мощната демократична традиция ще избави страната и популизмът няма да унищожи правовия ред.
" Имаме мощни институции – парламент, сенат. Така че даже в случай че крайната десница пристигна на власт, те не могат да разрушат институциите. Най-важното е страната да се реформира ", счита той.
Франция изпада в сериозна политическа рецесия с капацитет да раздруса цяла Европа. Страната остана без държавно управление и е залята от митинги, до момента в който данните за финансовото ѝ положение стават все по-тревожни - 114% дълг към Брутният вътрешен продукт и съвсем 6% бюджетен недостиг, заяви bTV.
Най-социалната страна в света се постанова да премисли своята политика, в случай че не желае да банкрутира. Държавните разноски съставляват 58% от стопанската система на Франция, а цели групи от обществото са привикнали да бъдат консуматори на големи обществени придобивки.
" Основно става дума за цената на живота... намаляването на покупателна дарба, несигурността основават крайни настроения. И по тази причина във френското общество се появяват разграничителни линии ", споделя Стефан Далайе, французин, живеещ в България.
Френското общество е разграничено на извънредно леви и извънредно десни, до момента в който центърът се свива. Всяко значимо решение за промени се блокира, което слага под въпрос устойчивостта на системата.
Социална система напрегнат
Франция има най-дългите платени отпуски и цели 11 празнични дни - общо 37 платени неработни дни в годината, без уикендите. Поводът за последните митинги беше предложение два от тях да отпаднат.
Системата разрешава на хора, работили единствено 6 месеца, да получават 75% от брутната си заплата като помощ за безработица в продължение на една година до година и половина. За незает с предходна заплата от 1900 евро, това значи обществена помощ от 1425 евро месечно без налози.
" Имаме доста великодушни ограничения — изключително за младежите, които остават без работа. Дава им се време да намерят нова. Проблемът е, че това слага хората в прекомерно комфортна позиция ", споделя Стефан Далайе.
Възможни последствия за България
Месеци преди присъединението на България към еврозоната, икономисти проучват вероятните последствия от френската рецесия.
" Падането на кредитния рейтинг на Франция ще докара до това, че де факто всички разноски за лихви ще се усилят във Франция. Илюзиите корабокрушираха и ние се върнахме към действителността – че в една система, в която има прекомерно огромни разноски, в действителност Франция има най-големият консолидиран бюджет в Европейски Съюз, сред 56-58% дял на разходната част от Брутният вътрешен продукт ", споделя Любомир Дацов, икономист и член на фискалния съвет.
Дацов е безапелационен, че крайните прогнози за икономическа рецесия във Франция не са основателни и гръцки сюжет не е вероятен.
Младите привлечени от крайни хрумвания
Социалната страна във Франция е пред тестване. Младите все по-често гласоподават за крайни партии, привлечени от елементарни и бързи обещания.
" Крайната десница употребява измама, приказва просто за несигурността и мигрантите. А страхът на хора като мен е, че крайната десница може да вземе властта ", споделя Стефан Далайе.
Въпреки рецесията, Стефан има вяра, че мощната демократична традиция ще избави страната и популизмът няма да унищожи правовия ред.
" Имаме мощни институции – парламент, сенат. Така че даже в случай че крайната десница пристигна на власт, те не могат да разрушат институциите. Най-важното е страната да се реформира ", счита той.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ