Венцислав Спирдонов, председател на Общинския съвет във Велико Търново пред „Труд“: Общинските съветници са местните омбудсмани
Огромните тапи по време на празници са огромен проблем за града
С ръководителя на локалния парламент в остарялата столица беседваме за ролята на общинските съветници като локални омбудсмани, за устрема му в работата на Общинския съвет да има политика, а не и политиканстване, за апела му към жителите да бъдат по-активни и по-критични. Венцислав Спирдонов разсъждава пред “Труд ” за внедряването на високите технологии в услуга на хората и построяването на “Умен град ”.
– Господин Спирдонов, по какви наболели въпроси на общините у нас работи Асоциацията на шефовете на общински препоръки – вие към този момент трета година сте в нейното управление?
– Асоциацията на ръководителите на Общински препоръки (НАПОС) е групов орган и е доста значима част от локалното самоуправление. Член съм на УС от началото на мандата ми като ръководител на локалния парламент във Велико Търново. Обсъждаме както синдикални, по този начин и по-глобални тематики, свързани с локалното самоуправление. Участваме в изработването на проектозакони. Асоциацията бележи все по-сериозно развиване. Не мога да не отбележа приноса на нейния ръководител Красимира Германова и на заместника й Емил Христов, който към този момент е и зам.-председател на Народното събрание. В негово лице имаме лоби в Народното събрание и чуваемост на нашите проблеми.
– Какви са главните компликации в работата на Общинските препоръки?
– Проблемите са разностранни по места. Съветниците ежедневно поддържат връзка с гласоподавателите си. Често пъти ръководителите на локални парламенти влизат в спорове с общинските администрации. Но нашата Асоциация и Сдружението на общините работят за това да няма напрежение, а да се работи в съгласие. На всяко съвещание на Асоциацията членовете споделят проблемите по места, въпросите се разискват и се подхващат ограничения за решаването им. Има страни, в които въобще не съществуват общински препоръки, само че има и страни, в които този орган е на доста високо равнище и с огромни пълномощия. Общинският съвет е доста значимо звено в локалното самоуправление. Чрез съветниците жителите могат директно да слагат своите проблеми и оферти, които пък да бъдат сложени пред общинския кмет. За мен общинските съветници са локалните омбудсмани.
– С какви значими решения на локалния парламент в остарялата столица, взети под ваше управление, се гордеете?
– От началото на мандата ми досега от Общинския съвет във Велико Търново са признати над 1000 решения. Моето предпочитание е да има по-голяма гласност на работата на локалния парламент. Първото нещо, което започнах, е да трансформира правилника и като ръководител регулярно да организирам приемни. Освен ежемесечните, по този начин и по места – в квартали, в по-малките селища. Така с сътрудниците чуваме проблемите на повече хора и ги слагаме пред общинското управление за решение. Основното, към което се стремя, е в Общинския съвет да има политика, само че не и политиканстване. Често влизам в спор с опозицията кое е политика и кое политиканстване, тъй като жителите са ни избрали да вършим работа посредством политика, само че не и посредством политиканстване. Още от първите месеци вкарах непосредствено видеоизлъчване на сесиите и потребление на системата за електронно гласоподаване.
– Търновци имат опция да се изричат на съвещанията. Как стана допустимо това?
– Наложен бе принцип на работа, който разрешава жителите последни да се запишат да вземат участие в сесиите, откакто се срещнат с материалите по обособените точки за разискване. Те се дават на съветниците в избран период и една седмица преди съвещанието се оповестяват обществено, разгласяват се и във фейсбук. Целта е локалните поданици да се осведомят и да упълномощят консултант, който да вземе отношение по даден въпрос или пък самите те да се изкажат и да бъдат чути. За страдание, обаче жителите не са доста дейни, а бих желал да са и по-критични. Като образец мога да дам публичното разискване на бюджета. След остри рецензии, че тази процедура се прави в работно време, обявихме бюджетната рамка във всички медии и обществени мрежи, предвидихме задоволително време, с цел да може всеки търновец да се запознае с данните и в последна сметка на разискването в залата участваха единствено четирима души.
– Често гневни жители винят за неуредиците в града общинската администрация. Какви старания полагате тези упреци да стават все по-малко?
– Наскоро направих среща с членовете на публичната група „ Дивотия до шия ” във фейсбук, които са най-големите критикари във Велико Търново. Исках да чуя техните претенции. Оказа се, че измежду тях има доста интелигентни и мислещи хора и дадоха извънредно забавни хрумвания. Част от тях са действителни и могат да се реализиран, други могат да се осъществят с дейното им подпомагане, а трети не могат да се случат, тъй като законовите разпореждания не разрешават. Исканията им касаят най-вече инфраструктурни проблеми, незадоволителни места за паркиране, преорганизиране на превоза на града. Големият проблем на Велико Търново е, че изключително по време на празници стават големи тапи, струпват се доста български и непознати туристи. Спират погрешно, репатриращият автомобил ги подвига, те се сърдят, уронва се престижа на града…
– Гражданите какво оферират?
– Самите участници в групата предложиха в такива дни да влизат в ролята на доброволци и да се включват в организацията на придвижването като ориентират гостите на остарялата столица къде могат да оставят колите си. Тези обществени групи са част от актуалното гражданско общество. В Москва се употребяват по доста остроумен метод. Участниците в тези групи са като инспектори, които фиксират казуса, сигнализират администрацията със фотография, а управата би трябвало доста бързо да реагира. Така се икономисва административен потенциал, а жителите са удовлетворени, тъй като на техния сигнал е последвала ответно деяние.
– Как работите с кмета на Търново?
– С кмета Даниел Панов обсъждаме нещо забавно – по какъв начин да се създаде интерактивна карта, на която жителите да показват къде в града липсва осветяване, на коя улица има разрушен сектор. На картата ще има легенда и с разнообразни цветове ще се осведоми по електронен път – в случай че свети алено, ще значи съществуване на проблем, в случай че е жълто – значи тече ремонт, а в случай че е зелено – всичко е в безупречност. Това е моя остаряла концепция и мисля, че скоро ще бъде осъществена. И когато се впрегне цялата тази гражданска интензивност, градът ще стане още по-добро място за живеене. Важното е локалните поданици да са щастливи. Щастието е здраве, усмихнати хора, по-малко звук, непорочност, експедитивни административни услуги.
– Стигат ли пълномощията на локалната власт, с цел да реагира на всички сигнали и да се оправи с зародилите проблеми?
– Не мога да не призная, че има проблеми с децентрализацията. Кметовете мъчно могат да реагират да вземем за пример при звук. Ако има недоволство от жители, че им се нарушава спокойствието, с цел да се въдвори ред, би трябвало да се извикат инспектори от здравната ревизия, които да замерят равнището на шума. Но с цел да стане това пък би трябвало да се яви и служител на реда, с цел да може да изиска документите на нарушителите и се получава ужасно комплицирана и тромава процедура. Това значи, че общинските управляващи би трябвало да са с повече пълномощия, тъй като са най-близо до хората. Действията и решенията на Общинските препоръки се съблюдават прецизно и в последно време са обект на надзор и от прокуратурата по Закона за надзора. И съм доста удовлетворен от това.
– Вие персонално активирате търновската общност с разнообразни начинания. Споделете някои от тях.
– За следващ път се убедих, че в България две неща са доста едва показани – добротворството и доброволчеството. Доброволството е значима част в едно модерно гражданско общество. Сигурен съм, че във Велико Търново има доста доброволци и ние би трябвало да сме по-активни по отношение на тях, да работим взаимно и да реализираме по-добри резултати. Същото се отнася и за добротворчеството. В края на предходната година организирахме концерт на деца и младежи в помощ на три заболели деца от града, а от проявата се събраха към 9000 лв..
– Какво е съгласно вас „ Умен град ” и Велико Търново има ли капацитет да стане подобен?
– „ Умен град ” е подвижност, стопанска система, околна среда, ръководство на метода живот и хора. Има градове, в които са раздадени чипове на възрастни лица и инвалиди и когато стигнат до светофара, той светва зелено. В София към този момент има кръстовища, които регистрират четири коли и на петия автомобил устройството стартира да отброява една минута, с цел да не стават тапи и по-късно светва зелено. В Израел пък, да вземем за пример в парковете има камери и в случай че пакостник стартира да троши, се чува глас: „ Не чупи! Ние идваме! ”. Първо се получава почит от това предизвестие, а незабавно по-късно идват и органите на реда. Така новите технологии би трябвало да всеобщо да бъдат внедрявани и да работят в полза на жителите.
– Има ли инвеститорски апетити към община Велико Търново?
– Със строителството на Автомагистрала „ Хемус ” и на високоскоростния път „ Русе – Велико Търново ”, остарялата столица ще се трансформира в център на Северна България. Инвеститорите ги интересуват две неща – добра инфраструктура и работна ръка. Ако решим въпроса с двете значими трасета и при изискване, че Велико Търново е единствено на 140 км от Букурещ, на по 220 км от София и от Варна, това е голямо преимущество. Имаме най-голямата интернационална жп гара отвън София, интернационално летище в Горна Оряховица, речен превоз и ферибот по Дунав и това са изключителни дадености. Освен това готови фрагменти излизат от трите висши образователни заведения във Великотърновска област – ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий ”, Военния университет и Стопанската академия в Свищов, а също и от колежите. Ако дойдат повече вложители, конкуренцията сред тях ще се усили. Това ще притегли повече висококвалифицирани фрагменти освен от района, само че и от други градове. Гурбетчии ще стартират да се завръщат вкъщи си. А щом има по-високи заплати, стартира да се развива културата, да се пълнят театрите, да живва частното опазване на здравето. Това води до повишение на стандарта и до качествени промени в живота на хората. Затова и ние като общинска власт имаме виновната роля да сме оптимално отворени към вложителите и да им осигурим нужните условия за активност, само че не за сметка на жителите. Най-важно е здравето на хората, тъй като и моите деца и другари живеят в този град и не бих желал да подложа и тях, и цялото население на риск.
– Кой е най-големият вложител в района в този момент?
– Най-големият вложител все още във Велико Търново е „ Кроношпан ”, който строи огромен дървообработващ цех. Това ще докара до отваряне на друго огромно мебелно дружество. Ще бъдат разкрити и съпътстващи действия. Но съм предизвестил бизнесмените да изградят защитни филтри, които да подсигуряват екологично чисто произвеждане. В противоположен случай търновци и аз самият ще се надигнем пред портала на завода и ще се опълчим против нездравословното произвеждане. Бизнесът би трябвало да е наясно, че жителите ще стават все по-активни и взискателни.
– Как работите с младежите от общината?
– Заедно работим чудесно. Самият аз съм докторант и съм се убедил, че те генерират доста свежи хрумвания. Наскоро с кмета Даниел Панов имахме среща с основатели за основаване на музей на Колю Фичето в старопрестолнината. Прегърнахме тази концепция, тъй като фамозният занаятчия има право на самопризнание от цялата търновска общност. Негово завещание от обекти с изключение на в остарялата столица има в Дряново, в Ловеч. За мен този популярен българин е подценен. Обсъжда се къде ще се обитава музея, а запалянковците твърдят, че до есента ще го има.
– Какво е необходимо да се направи за възстановяване образа на Велико Търново?
– Много е значимо да се осъществя плана с крайбрежната зона на Янтра, както и да се ремонтира пътя до древноримския град Никополис пъкъл Иструм. В момента туристите мъчно стигат до археологическия резерват, прочут още като Българския Помпей, тъй като пътното трасе прилича лунен пейзаж. Ако се развие тази дестинация, тя би привлякла доста румънски туристи, както и американци, които идват у нас с круизни кораби по Дунав. Като има повече обекти за разглеждане, това подсигурява, че посетителите ще остават по-дълго време на територията на Община Велико Търново, а приходите от това ще доведат до стопански растеж.
Важно е да бъде облагородена крайбрежната линия на Янтра и това ще е забавно място, както за външни гости, по този начин и за отдих на търновци. Районът ще е още една перла на града с пешеходни и велоалеи, реката ще е плавателна, ще има разнообразни атракции, художници ще творят навън. За мен е болна тематика, тъй като съм велосипедист и в града няма къде да карам колело, тъй като ландшафта не го разрешава. Освен това предприемчив комитет се е захванал да осъществя план за създаване на закрит мост над реката, който да свързва живописната улица „ Гурко ” с местността Боруна с Градската художествена изложба „ Борис Денев ”. Това пък е методът към парка на хълма „ Света гора ”, който се трансформира в обичано място за почивка на великотърновци.
Нашият посетител
Венцислав Спирдонов има приключени магистратури по история, финанси и право във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ”. Професионалната му кариера стартира в частния бизнес, след това става юрист. Бил е шеф на Регионалната дирекция на Агенцията по вписванията в остарялата столица, а по-късно и изпълнителен шеф на Агенцията по вписванията към Министерството на правораздаването. Член е на УС на Националната асоциация на ръководителите на общински препоръки (НАПОС). Докторант е по обществено ръководство.
С ръководителя на локалния парламент в остарялата столица беседваме за ролята на общинските съветници като локални омбудсмани, за устрема му в работата на Общинския съвет да има политика, а не и политиканстване, за апела му към жителите да бъдат по-активни и по-критични. Венцислав Спирдонов разсъждава пред “Труд ” за внедряването на високите технологии в услуга на хората и построяването на “Умен град ”.
– Господин Спирдонов, по какви наболели въпроси на общините у нас работи Асоциацията на шефовете на общински препоръки – вие към този момент трета година сте в нейното управление?
– Асоциацията на ръководителите на Общински препоръки (НАПОС) е групов орган и е доста значима част от локалното самоуправление. Член съм на УС от началото на мандата ми като ръководител на локалния парламент във Велико Търново. Обсъждаме както синдикални, по този начин и по-глобални тематики, свързани с локалното самоуправление. Участваме в изработването на проектозакони. Асоциацията бележи все по-сериозно развиване. Не мога да не отбележа приноса на нейния ръководител Красимира Германова и на заместника й Емил Христов, който към този момент е и зам.-председател на Народното събрание. В негово лице имаме лоби в Народното събрание и чуваемост на нашите проблеми.
– Какви са главните компликации в работата на Общинските препоръки?
– Проблемите са разностранни по места. Съветниците ежедневно поддържат връзка с гласоподавателите си. Често пъти ръководителите на локални парламенти влизат в спорове с общинските администрации. Но нашата Асоциация и Сдружението на общините работят за това да няма напрежение, а да се работи в съгласие. На всяко съвещание на Асоциацията членовете споделят проблемите по места, въпросите се разискват и се подхващат ограничения за решаването им. Има страни, в които въобще не съществуват общински препоръки, само че има и страни, в които този орган е на доста високо равнище и с огромни пълномощия. Общинският съвет е доста значимо звено в локалното самоуправление. Чрез съветниците жителите могат директно да слагат своите проблеми и оферти, които пък да бъдат сложени пред общинския кмет. За мен общинските съветници са локалните омбудсмани.
– С какви значими решения на локалния парламент в остарялата столица, взети под ваше управление, се гордеете?
– От началото на мандата ми досега от Общинския съвет във Велико Търново са признати над 1000 решения. Моето предпочитание е да има по-голяма гласност на работата на локалния парламент. Първото нещо, което започнах, е да трансформира правилника и като ръководител регулярно да организирам приемни. Освен ежемесечните, по този начин и по места – в квартали, в по-малките селища. Така с сътрудниците чуваме проблемите на повече хора и ги слагаме пред общинското управление за решение. Основното, към което се стремя, е в Общинския съвет да има политика, само че не и политиканстване. Често влизам в спор с опозицията кое е политика и кое политиканстване, тъй като жителите са ни избрали да вършим работа посредством политика, само че не и посредством политиканстване. Още от първите месеци вкарах непосредствено видеоизлъчване на сесиите и потребление на системата за електронно гласоподаване.
– Търновци имат опция да се изричат на съвещанията. Как стана допустимо това?
– Наложен бе принцип на работа, който разрешава жителите последни да се запишат да вземат участие в сесиите, откакто се срещнат с материалите по обособените точки за разискване. Те се дават на съветниците в избран период и една седмица преди съвещанието се оповестяват обществено, разгласяват се и във фейсбук. Целта е локалните поданици да се осведомят и да упълномощят консултант, който да вземе отношение по даден въпрос или пък самите те да се изкажат и да бъдат чути. За страдание, обаче жителите не са доста дейни, а бих желал да са и по-критични. Като образец мога да дам публичното разискване на бюджета. След остри рецензии, че тази процедура се прави в работно време, обявихме бюджетната рамка във всички медии и обществени мрежи, предвидихме задоволително време, с цел да може всеки търновец да се запознае с данните и в последна сметка на разискването в залата участваха единствено четирима души.
– Често гневни жители винят за неуредиците в града общинската администрация. Какви старания полагате тези упреци да стават все по-малко?
– Наскоро направих среща с членовете на публичната група „ Дивотия до шия ” във фейсбук, които са най-големите критикари във Велико Търново. Исках да чуя техните претенции. Оказа се, че измежду тях има доста интелигентни и мислещи хора и дадоха извънредно забавни хрумвания. Част от тях са действителни и могат да се реализиран, други могат да се осъществят с дейното им подпомагане, а трети не могат да се случат, тъй като законовите разпореждания не разрешават. Исканията им касаят най-вече инфраструктурни проблеми, незадоволителни места за паркиране, преорганизиране на превоза на града. Големият проблем на Велико Търново е, че изключително по време на празници стават големи тапи, струпват се доста български и непознати туристи. Спират погрешно, репатриращият автомобил ги подвига, те се сърдят, уронва се престижа на града…
– Гражданите какво оферират?
– Самите участници в групата предложиха в такива дни да влизат в ролята на доброволци и да се включват в организацията на придвижването като ориентират гостите на остарялата столица къде могат да оставят колите си. Тези обществени групи са част от актуалното гражданско общество. В Москва се употребяват по доста остроумен метод. Участниците в тези групи са като инспектори, които фиксират казуса, сигнализират администрацията със фотография, а управата би трябвало доста бързо да реагира. Така се икономисва административен потенциал, а жителите са удовлетворени, тъй като на техния сигнал е последвала ответно деяние.
– Как работите с кмета на Търново?
– С кмета Даниел Панов обсъждаме нещо забавно – по какъв начин да се създаде интерактивна карта, на която жителите да показват къде в града липсва осветяване, на коя улица има разрушен сектор. На картата ще има легенда и с разнообразни цветове ще се осведоми по електронен път – в случай че свети алено, ще значи съществуване на проблем, в случай че е жълто – значи тече ремонт, а в случай че е зелено – всичко е в безупречност. Това е моя остаряла концепция и мисля, че скоро ще бъде осъществена. И когато се впрегне цялата тази гражданска интензивност, градът ще стане още по-добро място за живеене. Важното е локалните поданици да са щастливи. Щастието е здраве, усмихнати хора, по-малко звук, непорочност, експедитивни административни услуги.
– Стигат ли пълномощията на локалната власт, с цел да реагира на всички сигнали и да се оправи с зародилите проблеми?
– Не мога да не призная, че има проблеми с децентрализацията. Кметовете мъчно могат да реагират да вземем за пример при звук. Ако има недоволство от жители, че им се нарушава спокойствието, с цел да се въдвори ред, би трябвало да се извикат инспектори от здравната ревизия, които да замерят равнището на шума. Но с цел да стане това пък би трябвало да се яви и служител на реда, с цел да може да изиска документите на нарушителите и се получава ужасно комплицирана и тромава процедура. Това значи, че общинските управляващи би трябвало да са с повече пълномощия, тъй като са най-близо до хората. Действията и решенията на Общинските препоръки се съблюдават прецизно и в последно време са обект на надзор и от прокуратурата по Закона за надзора. И съм доста удовлетворен от това.
– Вие персонално активирате търновската общност с разнообразни начинания. Споделете някои от тях.
– За следващ път се убедих, че в България две неща са доста едва показани – добротворството и доброволчеството. Доброволството е значима част в едно модерно гражданско общество. Сигурен съм, че във Велико Търново има доста доброволци и ние би трябвало да сме по-активни по отношение на тях, да работим взаимно и да реализираме по-добри резултати. Същото се отнася и за добротворчеството. В края на предходната година организирахме концерт на деца и младежи в помощ на три заболели деца от града, а от проявата се събраха към 9000 лв..
– Какво е съгласно вас „ Умен град ” и Велико Търново има ли капацитет да стане подобен?
– „ Умен град ” е подвижност, стопанска система, околна среда, ръководство на метода живот и хора. Има градове, в които са раздадени чипове на възрастни лица и инвалиди и когато стигнат до светофара, той светва зелено. В София към този момент има кръстовища, които регистрират четири коли и на петия автомобил устройството стартира да отброява една минута, с цел да не стават тапи и по-късно светва зелено. В Израел пък, да вземем за пример в парковете има камери и в случай че пакостник стартира да троши, се чува глас: „ Не чупи! Ние идваме! ”. Първо се получава почит от това предизвестие, а незабавно по-късно идват и органите на реда. Така новите технологии би трябвало да всеобщо да бъдат внедрявани и да работят в полза на жителите.
– Има ли инвеститорски апетити към община Велико Търново?
– Със строителството на Автомагистрала „ Хемус ” и на високоскоростния път „ Русе – Велико Търново ”, остарялата столица ще се трансформира в център на Северна България. Инвеститорите ги интересуват две неща – добра инфраструктура и работна ръка. Ако решим въпроса с двете значими трасета и при изискване, че Велико Търново е единствено на 140 км от Букурещ, на по 220 км от София и от Варна, това е голямо преимущество. Имаме най-голямата интернационална жп гара отвън София, интернационално летище в Горна Оряховица, речен превоз и ферибот по Дунав и това са изключителни дадености. Освен това готови фрагменти излизат от трите висши образователни заведения във Великотърновска област – ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий ”, Военния университет и Стопанската академия в Свищов, а също и от колежите. Ако дойдат повече вложители, конкуренцията сред тях ще се усили. Това ще притегли повече висококвалифицирани фрагменти освен от района, само че и от други градове. Гурбетчии ще стартират да се завръщат вкъщи си. А щом има по-високи заплати, стартира да се развива културата, да се пълнят театрите, да живва частното опазване на здравето. Това води до повишение на стандарта и до качествени промени в живота на хората. Затова и ние като общинска власт имаме виновната роля да сме оптимално отворени към вложителите и да им осигурим нужните условия за активност, само че не за сметка на жителите. Най-важно е здравето на хората, тъй като и моите деца и другари живеят в този град и не бих желал да подложа и тях, и цялото население на риск.
– Кой е най-големият вложител в района в този момент?
– Най-големият вложител все още във Велико Търново е „ Кроношпан ”, който строи огромен дървообработващ цех. Това ще докара до отваряне на друго огромно мебелно дружество. Ще бъдат разкрити и съпътстващи действия. Но съм предизвестил бизнесмените да изградят защитни филтри, които да подсигуряват екологично чисто произвеждане. В противоположен случай търновци и аз самият ще се надигнем пред портала на завода и ще се опълчим против нездравословното произвеждане. Бизнесът би трябвало да е наясно, че жителите ще стават все по-активни и взискателни.
– Как работите с младежите от общината?
– Заедно работим чудесно. Самият аз съм докторант и съм се убедил, че те генерират доста свежи хрумвания. Наскоро с кмета Даниел Панов имахме среща с основатели за основаване на музей на Колю Фичето в старопрестолнината. Прегърнахме тази концепция, тъй като фамозният занаятчия има право на самопризнание от цялата търновска общност. Негово завещание от обекти с изключение на в остарялата столица има в Дряново, в Ловеч. За мен този популярен българин е подценен. Обсъжда се къде ще се обитава музея, а запалянковците твърдят, че до есента ще го има.
– Какво е необходимо да се направи за възстановяване образа на Велико Търново?
– Много е значимо да се осъществя плана с крайбрежната зона на Янтра, както и да се ремонтира пътя до древноримския град Никополис пъкъл Иструм. В момента туристите мъчно стигат до археологическия резерват, прочут още като Българския Помпей, тъй като пътното трасе прилича лунен пейзаж. Ако се развие тази дестинация, тя би привлякла доста румънски туристи, както и американци, които идват у нас с круизни кораби по Дунав. Като има повече обекти за разглеждане, това подсигурява, че посетителите ще остават по-дълго време на територията на Община Велико Търново, а приходите от това ще доведат до стопански растеж.
Важно е да бъде облагородена крайбрежната линия на Янтра и това ще е забавно място, както за външни гости, по този начин и за отдих на търновци. Районът ще е още една перла на града с пешеходни и велоалеи, реката ще е плавателна, ще има разнообразни атракции, художници ще творят навън. За мен е болна тематика, тъй като съм велосипедист и в града няма къде да карам колело, тъй като ландшафта не го разрешава. Освен това предприемчив комитет се е захванал да осъществя план за създаване на закрит мост над реката, който да свързва живописната улица „ Гурко ” с местността Боруна с Градската художествена изложба „ Борис Денев ”. Това пък е методът към парка на хълма „ Света гора ”, който се трансформира в обичано място за почивка на великотърновци.
Нашият посетител
Венцислав Спирдонов има приключени магистратури по история, финанси и право във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ”. Професионалната му кариера стартира в частния бизнес, след това става юрист. Бил е шеф на Регионалната дирекция на Агенцията по вписванията в остарялата столица, а по-късно и изпълнителен шеф на Агенцията по вписванията към Министерството на правораздаването. Член е на УС на Националната асоциация на ръководителите на общински препоръки (НАПОС). Докторант е по обществено ръководство.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ