Огромни масиви от соларни панели, плаващи в спокойни морета близо

Огромни масиви от слънчеви панели, плаващи в спокойни морета покрай екватора, биха могли да обезпечат на процедура неограничена слънчева сила за гъсто обитаемоте страни в Югоизточна Азия и Западна Африка.

Ново проучване демонстрира, че единствено в Индонезия офшорните слънчеви панели могат да генерират към 35 000 тераватчаса (TWh) слънчева сила годишно, което е сходно с актуалното международно произвеждане на електрическа енергия (30 000 TWh годишно), оповестява „ Стъди Файндс “.

И до момента в който в по-голямата част от международния океан се следят стихии, някои райони на екватора са релативно тихи и спокойни. Така че относително евтините инженерни структури биха могли да бъдат задоволителни за отбрана на плаващите слънчеви панели в морето.

Глобални топлинни карти с висока разграничителна дарба демонстрират, че Индонезийският архипелаг и екваториална Западна Африка наоколо до Нигерия имат максимален капацитет за офшорни плаващи слънчеви панели.

При сегашните трендове международната стопанска система ще бъде значително декарбонизирана и електрифицирана до 2050 година, като за това ще допринесат големи количества слънчева и вятърна сила.

Около 70 квадратни километра слънчеви панели могат да обезпечат всички енергийни потребности на един милион души в една стопанска система с нулеви въглеродни излъчвания. Панелите могат да бъдат ситуирани на покриви, в сухи региони, наоколо до селското стопанство или във водни басейни. Но страните с висока плътност на популацията, като Нигерия и Индонезия, ще разполагат с лимитирано пространство за събиране на слънчева сила. Тяхното тропическо разположение значи, че вятърните запаси са слаби. За благополучие, тези страни - и техните съседи - могат да събират дейно неограничена сила от слънчеви панели, плаващи в спокойни екваториални морета. Плаващите слънчеви панели могат да бъдат сложени и във вътрешни езера и водоеми. Плаващите слънчеви имат огромен капацитет и към този момент се развиват бързо.

Наскоро оповестен документ изследва международния океан, с цел да откри райони, в които през последните 40 години не е имало огромни талази или мощни ветрове. Плаващите слънчеви панели в такива райони не изискват мощни и скъпи инженерни отбрани.

Регионите, в които не се следят талази, по-големи от 6 метра, нито ветрове, по-силни от 15 метра в секунда, биха могли да генерират до един милион TWh годишно. Това е към пет пъти повече сила годишно, в сравнение с е нужна за изцяло декарбонизирана международна стопанска система, поддържаща 10 милиарда души.

Повечето от положителните места се намират наоколо до екватора, във и към Индонезия и екваториална Западна Африка. Това са райони с висок растеж на популацията и високи екологични стойности. Морските плаващи слънчеви панели могат да оказват помощ за разрешаване на споровете, свързани с потреблението на земята.

Индонезия е гъсто обитаема страна, изключително на островите Ява, Бали и Суматра. До средата на века популацията на Индонезия може да надвиши 315 милиона души. За благополучие, Индонезия разполага с голям капацитет за слънчева сила, както и с голям капацитет за предпазване на сила от помпени водни централи, които да съхраняват слънчевата сила през нощта. Около 25 000 квадратни километра слънчеви панели ще са нужни за поддържането на богата Индонезия след цялостната декарбонизация на стопанската система благодарение на слънчева сила.

Индонезия има опция за голям брой плаващи слънчеви панели в спокойните си вътрешни морета. Регионът разполага с към 140 000 кв. км морски пейзаж, в който през последните 40 години не е имало талази, по-големи от 4 м, нито ветрове, по-силни от 10 м в секунда. Морската зона на Индонезия от 6,4 млн. кв. км е 200 пъти по-голяма от нужната, в случай че всички бъдещи енергийни потребности на Индонезия се задоволяват от плаващи слънчеви панели в морето.

Бъдещето на плаващите слънчеви панели в морето

В по-голямата част от международния морски пейзаж се следят талази, по-големи от 10 м, и ветрове, по-силни от 20 м в секунда. Няколко компании работят за създаване на инженерни отбрани, тъй че плаващите панели в морето да могат да устоят на стихии. За разлика от тях, удобната морска среда по екватора изисква доста по-малко здрави и скъпи отбрани.

Най-подходящите райони се групират в границите на 5-12 градуса географска широчина от екватора, основно в Индонезийския архипелаг и към него и в Гвинейския залив покрай Нигерия. Тези райони имат невисок капацитет за произвеждане на сила от вятър, висока плътност на популацията, бърз напредък (както на популацията, по този начин и на потреблението на енергия) и обилни непокътнати екосистеми, които не трябва да бъдат изкоренявани за създаване на слънчеви паркове. Тропическите стихии рядко засягат екваториалните райони.

Индустрията на плаващите слънчеви съоръжения в намерено море е в начален етап. Морските слънчеви панели имат дефекти спрямо бреговите панели, като солна разяждане и замърсяване на морето. За закрепването на панелите към морското дъно се избират плитки морета. Освен това би трябвало да се обърне особено внимание на минимизирането на вредите върху морската среда и риболова. Глобалното стопляне също може да промени моделите напразно и вълните. Въпреки тези провокации, учените имат вяра, че плаващите панели в морето ще обезпечат огромен съставен елемент от енергийния микс за страните с достъп до спокойни екваториални морета.

До средата на века към един милиард души в тези страни ще разчитат най-вече на слънчева сила, което води до най-бързата енергийна смяна в историята. /БГНЕС