Огромната заслуга на Трифонов е, че събра гласоподавателите, които не

Огромната заслуга на Трифонов е, че събра гласоподавателите, които не бяха подготвени да отидат при Демократична България или ИСМВ. Но пристигна времето на голямата отговорност. Все още има време, с цел да не разпилее Слави тази последна вяра.

Често предизвестявам студентите си да имат поради, че България е мудна и половинчата страна. Колебае се прекомерно дълго преди да вземе рационалното решение; а един път вземе ли го, прави това по неуверен и колеблив метод от боязън да „ не се мине ”. Резултатите от тези избори, както и първите събития след тях удостоверяват горното. Иде тирада за непълен опит за промяна на метода на живеене който, на всичкото от горната страна, е на път да бъде провален.

Поне от 2013 година е ясно, че българското общество се пробва да скъса с модела на 1990-те години - с ръководството на силата, с наглостта, с крадливостта, с простащината и политическата чалга. Иска, в резюме, да стане цивилизовано общество, чувстващо се комфортно в 21-ви век. Тогава, обаче, този опит остана заключен в София. Останалата част от страната схващаше ръководството на силата като мощно ръководство, наглостта - като неустрашимост, а простащината - като народняшка непридирчивост. Накрая всички отново заедно гласоподаваха за Борисов: софиянци - с цел да ги „ пази от комунистите ”; в провинцията - тъй като „ Бойко е наше момче, национално ”.

Как се стигна дотук

Към пролетта на 2019-та година в София цареше мъртвило след огромното зимно мръзнене по зелените митинги. В провинцията, обаче, поддръжката за Борисов се пропукваше. Хората, смятащи себе си за „ елементарни ”, се обръщаха против Борисов, чувствайки се афектирани от неговата все по-очевидна нецензурност. Средният българин е, въпреки всичко, порядъчен човек и, въпреки толерантен, в последна сметка осъжда минаването на границите на приличието.

През 2020 година София още веднъж се разпалва, този път (и за пръв път от 1997 година насам) подкрепена от цялата страна. Доста бързо се разбра какво желаят хората. А то беше повтаряне на 1990-та: цялостна промяна на метода на живот, преосноваването на обществото върху нови ценностни и кардинални основи, подобаващи на европейска страна, достигнала 21-ви век. Искането на софиянци от 2013-та беше станало настояването на най-малко половината от народа.

Мнозинството, обаче, не беше готово (България е мудна страна) да последва политическите носители на това искане, т.е. Демократична България и „ Изправи се! Мутри вън! “. Те към момента изглеждаха прекомерно софийски, някак префърцунени. В пролуката сред настояването за цялостна смяна и поддръжката за нейните явни носители се появи поддръжката за „ ИТН “. Промяна - да; но да гласуваме за момчето от народа, а не за юристите от София.

Заслугата на Трифонов

Това е голямата заслуга на партията на Трифонов: да събере и насочи против ГЕРБ тези анти-ГЕРБ гласоподаватели, които не бяха подготвени да отидат при Демократична България или ИСМВ. Все отново посланието „ Ще върша, каквото желаят хората ” звучи по-разбираемо и по-привлекателно за хората без искания, от „ Ще възстановя законността и парламентарната народна власт ”. А „ хората ”, гласоподавателите на Слави, желаеха да няма повече ГЕРБ. В случая Тошко Йорданов е прав: „ тиквата ” (по неговия израз) беше свалена от власт от Има Такъв Народ.

След голямата заслуга, обаче, пристигна времето да се носи и голямата отговорност. И тук лъсна политическата беззащитност на Слави Трифонов. Той се оказа изцяло некадърен да преодолее естествения си популизъм. Пояснявам. Популизъм е, когато кажеш, че „ в случай че народът реши всички да вървим със зелени гащи - ще вървим със зелени гащи ”. Конституционен либерализъм е, когато кажеш: „ Който и да реши, че аз би трябвало да вървя със зелени гащи, няма да го направя, защото Конституцията ме пази както от тиранията на страната, по този начин и от тиранията на болшинството ”.

Когато си популист, „ даваш ” на „ народа ” това, което си представяш, че той желае да получи. А „ народът ” е кадърен да формулира най-вече околичествяеми неща: повече детски градини, повече пътища, повече хеликоптери, повече космонавти - тъкмо това, което Трифонов разгласи като цели на предлаганото държавно управление. Когато си парламентарен демократ, не „ даваш ”. Обясняваш, че с цел да има „ повече ”, първо системата на държавното ръководство би трябвало да бъде приведена в избрана форма, по този начин щото тези неща да стартират да се случват рутинно, без героическо напрягане.

Кой може да " смени " модела?

Ако си парламентарен демократ, в резюме, обясняваш на „ народа ” по какъв начин тъкмо би трябвало да стане това, което той декларира като „ не желая към този момент това, желая друго ”. Разясняваш, убеждаваш, просвещаваш. Все отново политическите партии са, с изключение на всичко друго, и педагогичен организации: те образоват своите членове, гласоподаватели и обществото като цяло. По този симптом Има Такъв Народ не е политическа партия, а едноличен популистки план.

Само конституционните („ демократични ”) демократи могат да „ сменят модела ”, защото те могат да си показват стремежи модел и да разчертаят пътя от единия към другия. Популистът такива неща не умее да си показа. Затова конституционните демократи могат да оферират политики на цялостна смяна на метода на живеене, до момента в който популистите могат да оферират допълнения към към този момент съществуващото - да вземем за пример, още автомагистрали.

Теглим чертата и виждаме, че Има Такъв Народ, заради своята популистка природа и съответните липса на знание и въображение, не може да запълни със систематични политики своето заричане за „ друго ”. Не може да „ даде на народа ” това „ друго ”, а единствено - допълнения към „ същото ”. Не може, до момента в който е на настоящия си ум, да извърши голямата историческа задача, с която е натоварена.

Обещание, което се оказа без наличие

Това е съществения проблем на предлагането на Слави Трифонов, а не - кой какъв е в проектокабинета му (повечето са прилични и качествени хора) или кой му го бил „ редил ”. Имаше заричане, което се оказва без наличие. Тази празнина може да се запълни само след консултация и договаряния с конституционни демократи, каквито са и Демократична България и ИСМВ.

Все още има време за това, стига да е налице онази воля за разговаряне и научаване, която идва от скромността на приличния човек, посветил се на общото богатство. Такъв човек знае, че демократичното ръководство е екипно, а не единолично занятие. Много глави, които са в непрекъснато общение между тях, постоянно мислят по-добре от една настрана взета такава.

Бавна страна е България. И въпреки всичко има прогрес. Предишния път, през 1990-та, когато хората желаеха промяна на системата, болшинството въпреки всичко гласоподава на Българска социалистическа партия доверието да стори това. Днес настояването за смяна не е, за наслада, ориентирано към ГЕРБ. Основният притежател на вярата е Има Такъв Народ и в случай че Има Такъв Народ разпилее тази вяра, това в допълнение ще разбие към този момент разтърсените основи на конституционната народна власт у нас. Обещаното „ друго ” ще се окаже някъде доста, доста надалеч.

Автор: Проф. Евгений Данов

Изтчник: