75% от българите не искат ГМО в храните
Огромната част от българите не желаят да ядат храни, в които има ГМО. Това излиза наяве от данните от национално представително изследване за настройките на жителите към етикетирането на ГМО, осъществено от " Маркет линкс " по поръчка на съдружие " За Земята ", написа Inews.
То демонстрира необятна поддръжка измежду жителите за въвеждането на непринуден за бизнеса стандарт, който да подсигурява, че в продуктите няма съществуване на генномодифицирани организми и под законовия предел за етикетиране като 74.9% от интервюираните желаят подобен. Процентът на българите, които желаят стандартът да подсигурява, че и животинските артикули са създадени без приложимост на ГМО във фуражите, е още по-висок - 78.4%.
Изследването идва в миг, когато обсъжданият повече от година Законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене. А в него се планува основаването на правила за етикетиране на артикули " Без ГМО ". В първичният вид на законопроекта е било планувано, че подобен стандарт ще бъде организиран с разпоредба на МЗХГ. В следствие обаче, без ясни претекстове за това, законопроектът се променя и не включва основаването на народен стандарт за артикули " Без ГМО " (обхващащ цялата верига от фермер до потребител). А се предлага въвеждането на положителни индустриални практики за, които да се създават от браншовите организации и съюзи и да се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите.
След реакция и изпратено Становище на Коалиция " България – зона, свободна от ГМО ", законопроектът още веднъж е променен и признат от Народното събрание на първо четене, само че без да се съблюдава главното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт " Без ГМО " да бъде с разпоредба, направена с необятно публично присъединяване. Публикуваното през днешния ден проучване демонстрира, че настройките на жителите поддържат настояването на обединението – 82,6% желаят стандартът да се създаде от всички заинтригувани страни, в това число цивилен организации, научни институти и други А едвам 5,8% считат, че той следва да бъде квалифициран единствено от браншовите организации.
" Управляващите са на път да опорочат една добра концепция и потребителите да могат в действителност да купуват артикули без ГМО, като го подсигуряват с народен стандарт. Вместо това се предлага браншови организации да създават положителни индустриални практики. Не излиза наяве кои са тези браншови организации, а измежду тях има даже такива с противоположни ползи във връзка с ГМО. Не виждаме и по какъв начин ще ги задължат да ги изработят и в какъв период. Ами в случай че те не желаят?! Вместо да следваме образеца на редица страни от Европейски Съюз, които са развили положителни модели, даващи опция на потребителите да се хранят без ГМО, ние в този момент ще измисляме топлата вода ", разяснява Ивайло Попов от " За Земята ". Той дава образец, че в Германия доброволният стандарт е организиран със закон, в Австрия и Франция - с наредби. " Оставаме с чувството, че още веднъж не се пази публичния интерес, а нечий частен подобен. С това и няма да се даде късмет за развиване на една мощна бизнес ниша: единствено в Германия 4000 продукта носят знака " Без ГМО ", което генерира продажби за над 4 млрд евро ", споделя още Попов.
При провежданият формален надзор от БАБХ регистрират, че за интервала от 2012 година до 2016 година 4% от изследваните за наличие на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 година те са към 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува обвързване за етикетиране за наличие на ГМО. За същия интервал в 50% от тестваните фуражи се открива наличие на ГМО над 0.9% (средно наличие към 5% за продукт), а при 4% от тестванията се открива наличие на ГМО под 0.9%.
Това значи, че на процедура българските консуматори употребяват непосредствено (в случаите с храните) или " косвено " (в случаите с фуражите) ГМО, без да са осведомени за това. Предвид, че законодателство на Европейски Съюз не разрешава други ограничения за смяна на този факт посредством въвеждане на по-строги правила за наложително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, създадени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от главните разновидности за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на артикули, които обезпечено са създадени, без използването на ГМО по цялата верига. Това се потвърждава и от практиката на редица европейски страни, които са въвели подобен стандарт.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
То демонстрира необятна поддръжка измежду жителите за въвеждането на непринуден за бизнеса стандарт, който да подсигурява, че в продуктите няма съществуване на генномодифицирани организми и под законовия предел за етикетиране като 74.9% от интервюираните желаят подобен. Процентът на българите, които желаят стандартът да подсигурява, че и животинските артикули са създадени без приложимост на ГМО във фуражите, е още по-висок - 78.4%.
Изследването идва в миг, когато обсъжданият повече от година Законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене. А в него се планува основаването на правила за етикетиране на артикули " Без ГМО ". В първичният вид на законопроекта е било планувано, че подобен стандарт ще бъде организиран с разпоредба на МЗХГ. В следствие обаче, без ясни претекстове за това, законопроектът се променя и не включва основаването на народен стандарт за артикули " Без ГМО " (обхващащ цялата верига от фермер до потребител). А се предлага въвеждането на положителни индустриални практики за, които да се създават от браншовите организации и съюзи и да се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите.
След реакция и изпратено Становище на Коалиция " България – зона, свободна от ГМО ", законопроектът още веднъж е променен и признат от Народното събрание на първо четене, само че без да се съблюдава главното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт " Без ГМО " да бъде с разпоредба, направена с необятно публично присъединяване. Публикуваното през днешния ден проучване демонстрира, че настройките на жителите поддържат настояването на обединението – 82,6% желаят стандартът да се създаде от всички заинтригувани страни, в това число цивилен организации, научни институти и други А едвам 5,8% считат, че той следва да бъде квалифициран единствено от браншовите организации.
" Управляващите са на път да опорочат една добра концепция и потребителите да могат в действителност да купуват артикули без ГМО, като го подсигуряват с народен стандарт. Вместо това се предлага браншови организации да създават положителни индустриални практики. Не излиза наяве кои са тези браншови организации, а измежду тях има даже такива с противоположни ползи във връзка с ГМО. Не виждаме и по какъв начин ще ги задължат да ги изработят и в какъв период. Ами в случай че те не желаят?! Вместо да следваме образеца на редица страни от Европейски Съюз, които са развили положителни модели, даващи опция на потребителите да се хранят без ГМО, ние в този момент ще измисляме топлата вода ", разяснява Ивайло Попов от " За Земята ". Той дава образец, че в Германия доброволният стандарт е организиран със закон, в Австрия и Франция - с наредби. " Оставаме с чувството, че още веднъж не се пази публичния интерес, а нечий частен подобен. С това и няма да се даде късмет за развиване на една мощна бизнес ниша: единствено в Германия 4000 продукта носят знака " Без ГМО ", което генерира продажби за над 4 млрд евро ", споделя още Попов.
При провежданият формален надзор от БАБХ регистрират, че за интервала от 2012 година до 2016 година 4% от изследваните за наличие на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 година те са към 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува обвързване за етикетиране за наличие на ГМО. За същия интервал в 50% от тестваните фуражи се открива наличие на ГМО над 0.9% (средно наличие към 5% за продукт), а при 4% от тестванията се открива наличие на ГМО под 0.9%.
Това значи, че на процедура българските консуматори употребяват непосредствено (в случаите с храните) или " косвено " (в случаите с фуражите) ГМО, без да са осведомени за това. Предвид, че законодателство на Европейски Съюз не разрешава други ограничения за смяна на този факт посредством въвеждане на по-строги правила за наложително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, създадени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от главните разновидности за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на артикули, които обезпечено са създадени, без използването на ГМО по цялата верига. Това се потвърждава и от практиката на редица европейски страни, които са въвели подобен стандарт.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ