Гигантска котва от XIX век открита до Царево: Спорове за съхранението ѝ
Огромна котва от XIX век е открита в залива на Царево. Тя е извадена от водолази и провокира яростни диспути. Според специалисти, находката е една от най-големите в Черноморието и Средиземноморието. Местната община възнамерява реституция и експониране на пристанището. Подводни археолози обаче предизвестяват за риск от разрушение.
Водолазът Емил Бачев прави необикновеното изобретение измежду изхвърлени гуми. Той незабавно осъзнава значимостта му.
Аз, още като я видях, реших, че е доста по-добре тази котва да се извади и да стане притежание на Царево, на градчето, на хората,
споделя Бачев. Той осведоми локалния музей и общината. Изваждането от 9 метра дълбочина се оказва предизвикателство. Първоначалните оценки за тежестта ѝ са към 3 тона. Други сходни открития също изискват прецизна работа.
Експерти датират котвата от XIX век, по времето на Кримската война. Тогава голям брой британски кораби плават в Черно море. Тя е от вида „ Паркър “ и не е съветска.
Почти съм сигурен, че е най-голямата откривана в Черно море, а и в Средиземно море …Идеална форма, доста положително желязо, до момента в който съветското желязо е малко по-инакво…,
изяснява доктор Атанас Орачев, организатор на Музея на котвата в Ахтопол. Вероятно британски търговски транспортен съд е търсил леговище от стихия. Той е пуснал котва в единственото умерено заливче по странджанското крайбрежие. Внезапна стихия е скъсала котвената верига.
Котвата е престояла на дъното съвсем 200 години, непокътната от тинята. Община Царево се ангажира с нейната реституция. Заместник-кметът Дениз Диханов декларира, че ще преценяват технологията. Котвата е с дължина към 5 метра и тегло 3-4 тона. Засега няма публични известия от общината за съответни стъпки по реставрацията.
Подводните археолози обаче показват съществени опасения. Според гл. ас. доктор Найден Прахов от Центъра за подводна археология, ваденето е преждевременно. Реставрацията е трябвало да стартира неотложно.
Инак тя ще стартира напълно скоро да се разпада, да деградира. Тъй като в нея има всмукани соли, при изсъхването те кристализират, което води до окончателно разрушение на тази котва,
предизвестява доктор Прахов. Всеки обект, прокиснал над 100 години на дъното, е културна полезност. Според конвенцията на ЮНЕСКО, изваждането му изисква координиране. Необходимо е и археологическо изследване. Липсата на подобен протокол води до загуба на скъпа научна информация.
В момента, в който тя е извадена, като е изгубен подтекста на намирането и на това къде е лежала на дъното, тъй че това е изгубена информация,
добавя доктор Прахов. Международните практики предлагат такива обекти да останат на дъното. Това е най-хубавият метод за предпазване на техния подтекст. Липсата на публично изследване може да докара до правни проблеми. Няма обществени реакции от Министерството на културата по проблема. Експерти предизвестяват за риск от бърза разяждане при неуместно предпазване.
