Огромен елемент във формата на сърце на повърхността на Плутон

Огромен детайл във формата на сърце на повърхността на Плутон заинтригува астрономите през 2015 година, откакто галактическият транспортен съд New Horizons на НАСА го улови в собствен кадър.

Сега откривателите считат, че са разрешили мистерията по какъв начин се е появило отличителното сърце, а това може да докара и до нови данни за произхода на планетата джудже.

Учени планетолози са възпроизвели оптимално тъкмо образуването на „ сърцето “ на Плутон. Според тях то е зародило вследствие на конфликта на планетата с огромно небесно тяло, оповестяват от пресслужбата на университета в Берн.

Диаметърът на този обект е бил към 730 км - почти два пъти по-голям от размера на Швейцария от изток на запад, и евентуално се е сблъскал с Плутон при започване на историята на планетата джудже.

Проучването за Плутон и за неговата вътрешна конструкция е оповестено в списание Nature Astronomy.

Елементът във формата на сърце е наименуван Tombaugh Regio - в чест на американския астроном Клайд Томбо, който открива планетата Плутон през 1930 година.

Но сърцето не е просто форма. В продължение на десетилетия елементи към Tombaugh Regiо не могат да бъдат обяснени - като по-различната му надморската височина, геоложкия състав и мощно отразяващата повърхнина, която е по-ярко бяла от останалата част на Плутон, разяснява Си Ен Ен.

А огромна част от азотния лед на Плутон се намира в бездънен басейн, наименуван Sputnik Planitia – той е ситуиран в „ левия дял “ на сърцето. Басейнът обгръща повърхност от 1200 километра на 2000 километра. Това е еквивалент на към една четвърт от Съединените щати, само че също по този начин е с 3 до 4 километра по-ниска надморска височина от по-голямата част от повърхността на планетата.

Междувременно дясната страна на сърцето също има пласт азотен лед, само че той е доста по-тънък.

Учените основават числени симулации, употребявайки специфичен програмен продукт за проучвания на планетарни конфликти, с цел да моделират разнообразни сюжети за евентуални въздействия, скорости, ъгли и сформира на евентуален конфликт на планетарното тяло с Плутон.

Резултатите демонстрират, че то евентуално се е блъснало в Плутон под накривен ъгъл, а не челно.

„ Ядрото на Плутон е толкоз студено, че скалистото тяло, което се сблъсква с планетата джудже, остава доста твърдо и не се стопи макар топлината от удара. Благодарение на ъгъла и ниската скорост, удрящото се тяло „ не потъва в Плутон, а остава като леке ​​върху него “, разяснява водещият създател на проучването доктор. Хари Балантайн, теоретичен помощник в университета в Берн, Швейцария.

„ Някъде под Sputnik Planitia се намира остатъчното ядро ​​на другото солидно тяло, което Плутон в никакъв случай не усвоява изцяло “, разяснява Ерик Асфауг, съавтор на проучването и професор в Лунната и планетарна лаборатория на Университета на Аризона.

„ Свикнали сме да мислим за конфликти на планети като за необикновено интензивни събития, при които можем да пренебрегнем детайлите, като се изключи неща като сила, подтик и компактност. Но в далечната Слънчева система скоростите са доста по-бавни, а твърдият лед е здрав, тъй че би трябвало да сме доста по-прецизни в изчисленията си “, споделя Асфауг.