"Нормандски" преговори за Украйна са първата среща на Путин и Зеленски
Ограничения в украинската политика, неотстъпчивост в съветската - разломите сред Киев и Москва са същинска опасност за днешната среща в " нормандски формат " сред водачите на четири страни, първата сходна от три години. И въпреки всичко тя е събитие - на нея президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски ще се изправят един против различен за първи път. Представители на Москва и Киев не изключват и двустранна среща в коридорите.
В париж двамата, дружно с водачите на Германия и Франция, Ангела Меркел и Еманюел Макрон, ще приказват в Париж за вероятните решения на спора в Украйна съвсем пет години след съглашението от Минск през февруари 2015 година, което бе и първият по-сериозен опит за преустановяване на огъня. По публични данни жертвите, откогато (дни след анексията на Крим през март 2014 г.) проруски сепаратисти завзеха позиции в Донецк и Луганск и оповестиха така наречен национални републики, са минимум 13 хиляди
Към въпросите за триумфа на срещата се прибавят терзанията, че Зеленски, който до избора си тази година бе известен комедиант, е прекомерно некомпетентен в огромната политика. Два дни преди срещата той посети зона на бойни дейности в Донецка област, където даде обещание армията да се доближава към стандартите на НАТО. От седмици той е под напън от опозицията, че в желанието си да постави завършек на спора, както даде обещание на изборите, може да е подготвен да направи прекалено много отстъпки, или даже да " капитулира ".
Предупреждение да не се отстъпва прекалено много пристигна и от предшественика на Зеленски, Петро Порошенко, на протест, призован от опозицията през вчерашния ден в Киев. Участниците желаеха от Зеленски да не бъдат пресичани " червени линии ", които ще навредят на украинците (макар някои от присъстващите да реагираха яростно и на самия Порошенко, който бе замерян с яйца). Демонстранти даже заплашиха президента с " полет от Париж не до Киев, а до Ростов " или със орис като на Виктор Янукович, избягал в съветския град след митингите, почнали преди 6 години.
© Reuters
Защо форматът е " нормандски "
Форматът бе препоръчан след началото на събитията в Източна Украйна, с които Русия отхвърляше да има каквато и да било връзка, от тогавашния френски президент Франсоа Оланд. Идеята получи поддръжка от Меркел. В резултат двамата се срещнаха за 15 минути с Путин и с тогавашния му украински сътрудник Петро Порошенко в Бенувил, Нормандия, на 6 юни същата година.
Осем месеца по-късно четиримата работиха 17 часа и одобриха така наречен Второ минско съглашение, предвиждащо ограничения като цялостно преустановяване на огъня, евакуиране на всички тежки оръжия, извеждане на всички непознати бойци от Украйна, замяна на заложници и разговор за локални избори. Малко по-късно, през октомври 2015 година в Париж, се появи и така наречен " формула на Щайнмайер " (по името на тогавашния немски външен министър), според която в Донбас ще работи необикновен статут от деня, в който локални избори се проведат по конституцията на Украйна (обещанието, че Киев ще следва формулата, бе наложително изискване на Москва, с цел да взе участие в днешната среща, и Украйна и сепаратистите подписаха документ с такова увещание в Минск по-рано тази година).
Година по-късно договарянията навлязоха в застой, с чести нарушавания на примирието. Русия обвиняваше заемалия допреди седем месеца поста президент на Украйна Порошенко, че употребява напрежението с Москва за вътрешнополитически цели. Зеленски, назад, бе обсъждан от Москва като компромисен вид макар безапелационната позиция за връщане на Крим и завършек на спора в Донбас. Сега обаче той е нападан от опозицията, че е подготвен да отстъпи на Русия прекалено много.
© Associated Press
Четиримата водачи в Париж, 2 октомври 2015 година Четири години по-късно единствено двама от тях - немският канцлер Ангела Меркел и съветският президент Владимир Путин - към момента са на власт.
Малка подготвеност за отстъпки
За " Ройтерс " почитан френски посланик декларира: " Ако стартираме да обсъждаме същинските политически, военни и свързани със сигурността проблеми, а точно евакуиране на бойци на линията на контакт, въпроса за локалните избори и статута на Донбас, ще видите, че двамата водачи нямат доста огромно поле за маневри. " Законът за специфичния статут на Донбас, признат по време на Порошенко, изтича в края на месеца, само че на процедура не се извършва, а Зеленски твърди, че или ще бъде продължен, или ще бъде направен нов. И тук сред Киев и Москва има разминавания - Русия желае автономност за Донбас, а Киев е подготвен единствено на децентрализация, която да се отнася за всички райони.
Изборите са главен миг в решаването на спора. Според Зеленски обаче те ще са вероятни тогава, когато Киев си върне контрола върху границата с Русия и се изтеглят оръжията от зоната на спора. Според някои издания той желае да стартира и директни договаряния с представители на обособени региони в Донецка и Луганска област, а РБК написа, че е подготвен и на компромис, с цел да свика изборите - краткотрайно границата да е под интернационален надзор, да вземем за пример на Организацията за сигурност и съдействие в Европа.
Страните подвигнаха залога в дните преди срещата. Съветникът на Зеленски Андрий Ермак съобщи в Лондон, че в случай че няма съглашение с Русия, " ще построим стена и животът ще продължи " в " изискванията на замразен спор ". Ермак, наподобява, има поради стена към Донбас. Украинският външен министър Вадим Пристайко написа в " Туитър ", че Киев чака от срещата същото като във всеки различен формат - " Рукзит " или съветските сили да изоставен Украйна.
Руският министър председател Дмитрий Медведев в същото време съобщи, че " няма смисъл да се дават характерности " на Зеленски, доколкото " това е човек, определен от народа на Украйна и с висока поддръжка ". Според Медведев Зеленски, със мощен дух и геройство, може да противостои на " ред деструктивни трендове " в Украйна и желае да усъвършенства връзките с Русия, само че в политическите среди в Киев има опити да му се оказва " напън ".
" Съпротива против унизителни взаимни отстъпки "
Медведев евентуално има поради настояването на опозиционните партии, в това число тези на предходния президент Петро Порошенко, някогашния министър председател Юлия Тимошенко и музиканта Святослав Вакарчук, за протест на 8 декември. Целта е да се подсети на Зеленски за условията да не се позволяват взаимни отстъпки за евроатлантическата интеграция и " деокупацията " на Крим.
И някогашният съветски посланик Владимир Фролов споделя, че шансът за пробив е малък; Зеленски ще се изправи против две стени, тази на съветската непреклонност в Париж и тази на публичната опозиция против " унизителни взаимни отстъпки " по-късно, изяснява той. Според него Москва не би отстъпила от концепцията за " конфедеративна страна, която Киев не управлява напълно. " Кремъл също не чака прекалено много, най-малко по думите на прессекретаря на Путин Дмитрий Песков. Макар телефонният разговор сред Путин и Зеленски към този момент да е " изцяло градивен ", настройката на съветското президентство по думите му може да се заключи като " въздържан оптимизъм ".
Все отново Зеленски приготви почвата преди срещата с отстъпки както на думи, по този начин и на каузи. Русия и Украйна размениха арестувани и поддържаха раздалечаване на силите на Киев и сепаратистите в три точки (договорени на " нормандската " среща от 2016 г.), Москва върна кораби, пленени при спора в Керченския пролив.
Основната цел на срещата евентуално е по-скоро реализиране на договореност за още отстъпки, които да доведат до обществена, филантропична и военна " деблокада " на Донбас, споделя за ТАСС шефът на Украинския институт за разбор и мениджмънт на политиката Руслан Бортник. Целта е да се възстановят транспортните връзки и заплащанията, да продължи раздалечаването на силите и въобще да се създадат стъпки към възстановяване на живота там.
Колко надалеч ще стигнат обаче, може да зависи и от подтекста на връзките на Европа с Русия. Френският президент Еманюел Макрон, който е един от участниците в срещата, желае рестарт във връзките с Москва - нещо, за което други на континента, в това число Германия, се двоумят. Срещата съответствува и със застоя в договарянията сред Русия и Украйна за преноса на газ. Договорът изтича в края на годината и до момента в който Киев желае той да бъде удължен с десетилетие, Москва желае по-малък период и цитира както проектите си за заобикалящи газопроводи ( " Северен поток 2 " и " Турски поток " ), по този начин и претенциите на " Нафтогаз " към " Газпром ".
От това дали ще има прогрес за решението на украинския спор зависят и бъдещите връзки на Русия и Европа, сподели още Макрон.
В париж двамата, дружно с водачите на Германия и Франция, Ангела Меркел и Еманюел Макрон, ще приказват в Париж за вероятните решения на спора в Украйна съвсем пет години след съглашението от Минск през февруари 2015 година, което бе и първият по-сериозен опит за преустановяване на огъня. По публични данни жертвите, откогато (дни след анексията на Крим през март 2014 г.) проруски сепаратисти завзеха позиции в Донецк и Луганск и оповестиха така наречен национални републики, са минимум 13 хиляди
Към въпросите за триумфа на срещата се прибавят терзанията, че Зеленски, който до избора си тази година бе известен комедиант, е прекомерно некомпетентен в огромната политика. Два дни преди срещата той посети зона на бойни дейности в Донецка област, където даде обещание армията да се доближава към стандартите на НАТО. От седмици той е под напън от опозицията, че в желанието си да постави завършек на спора, както даде обещание на изборите, може да е подготвен да направи прекалено много отстъпки, или даже да " капитулира ".
Предупреждение да не се отстъпва прекалено много пристигна и от предшественика на Зеленски, Петро Порошенко, на протест, призован от опозицията през вчерашния ден в Киев. Участниците желаеха от Зеленски да не бъдат пресичани " червени линии ", които ще навредят на украинците (макар някои от присъстващите да реагираха яростно и на самия Порошенко, който бе замерян с яйца). Демонстранти даже заплашиха президента с " полет от Париж не до Киев, а до Ростов " или със орис като на Виктор Янукович, избягал в съветския град след митингите, почнали преди 6 години.
© Reuters
Защо форматът е " нормандски "
Форматът бе препоръчан след началото на събитията в Източна Украйна, с които Русия отхвърляше да има каквато и да било връзка, от тогавашния френски президент Франсоа Оланд. Идеята получи поддръжка от Меркел. В резултат двамата се срещнаха за 15 минути с Путин и с тогавашния му украински сътрудник Петро Порошенко в Бенувил, Нормандия, на 6 юни същата година.
Осем месеца по-късно четиримата работиха 17 часа и одобриха така наречен Второ минско съглашение, предвиждащо ограничения като цялостно преустановяване на огъня, евакуиране на всички тежки оръжия, извеждане на всички непознати бойци от Украйна, замяна на заложници и разговор за локални избори. Малко по-късно, през октомври 2015 година в Париж, се появи и така наречен " формула на Щайнмайер " (по името на тогавашния немски външен министър), според която в Донбас ще работи необикновен статут от деня, в който локални избори се проведат по конституцията на Украйна (обещанието, че Киев ще следва формулата, бе наложително изискване на Москва, с цел да взе участие в днешната среща, и Украйна и сепаратистите подписаха документ с такова увещание в Минск по-рано тази година).
Година по-късно договарянията навлязоха в застой, с чести нарушавания на примирието. Русия обвиняваше заемалия допреди седем месеца поста президент на Украйна Порошенко, че употребява напрежението с Москва за вътрешнополитически цели. Зеленски, назад, бе обсъждан от Москва като компромисен вид макар безапелационната позиция за връщане на Крим и завършек на спора в Донбас. Сега обаче той е нападан от опозицията, че е подготвен да отстъпи на Русия прекалено много.
© Associated Press
Четиримата водачи в Париж, 2 октомври 2015 година Четири години по-късно единствено двама от тях - немският канцлер Ангела Меркел и съветският президент Владимир Путин - към момента са на власт.
Малка подготвеност за отстъпки
За " Ройтерс " почитан френски посланик декларира: " Ако стартираме да обсъждаме същинските политически, военни и свързани със сигурността проблеми, а точно евакуиране на бойци на линията на контакт, въпроса за локалните избори и статута на Донбас, ще видите, че двамата водачи нямат доста огромно поле за маневри. " Законът за специфичния статут на Донбас, признат по време на Порошенко, изтича в края на месеца, само че на процедура не се извършва, а Зеленски твърди, че или ще бъде продължен, или ще бъде направен нов. И тук сред Киев и Москва има разминавания - Русия желае автономност за Донбас, а Киев е подготвен единствено на децентрализация, която да се отнася за всички райони.
Изборите са главен миг в решаването на спора. Според Зеленски обаче те ще са вероятни тогава, когато Киев си върне контрола върху границата с Русия и се изтеглят оръжията от зоната на спора. Според някои издания той желае да стартира и директни договаряния с представители на обособени региони в Донецка и Луганска област, а РБК написа, че е подготвен и на компромис, с цел да свика изборите - краткотрайно границата да е под интернационален надзор, да вземем за пример на Организацията за сигурност и съдействие в Европа.
Страните подвигнаха залога в дните преди срещата. Съветникът на Зеленски Андрий Ермак съобщи в Лондон, че в случай че няма съглашение с Русия, " ще построим стена и животът ще продължи " в " изискванията на замразен спор ". Ермак, наподобява, има поради стена към Донбас. Украинският външен министър Вадим Пристайко написа в " Туитър ", че Киев чака от срещата същото като във всеки различен формат - " Рукзит " или съветските сили да изоставен Украйна.
Руският министър председател Дмитрий Медведев в същото време съобщи, че " няма смисъл да се дават характерности " на Зеленски, доколкото " това е човек, определен от народа на Украйна и с висока поддръжка ". Според Медведев Зеленски, със мощен дух и геройство, може да противостои на " ред деструктивни трендове " в Украйна и желае да усъвършенства връзките с Русия, само че в политическите среди в Киев има опити да му се оказва " напън ".
" Съпротива против унизителни взаимни отстъпки "
Медведев евентуално има поради настояването на опозиционните партии, в това число тези на предходния президент Петро Порошенко, някогашния министър председател Юлия Тимошенко и музиканта Святослав Вакарчук, за протест на 8 декември. Целта е да се подсети на Зеленски за условията да не се позволяват взаимни отстъпки за евроатлантическата интеграция и " деокупацията " на Крим.
И някогашният съветски посланик Владимир Фролов споделя, че шансът за пробив е малък; Зеленски ще се изправи против две стени, тази на съветската непреклонност в Париж и тази на публичната опозиция против " унизителни взаимни отстъпки " по-късно, изяснява той. Според него Москва не би отстъпила от концепцията за " конфедеративна страна, която Киев не управлява напълно. " Кремъл също не чака прекалено много, най-малко по думите на прессекретаря на Путин Дмитрий Песков. Макар телефонният разговор сред Путин и Зеленски към този момент да е " изцяло градивен ", настройката на съветското президентство по думите му може да се заключи като " въздържан оптимизъм ".
Все отново Зеленски приготви почвата преди срещата с отстъпки както на думи, по този начин и на каузи. Русия и Украйна размениха арестувани и поддържаха раздалечаване на силите на Киев и сепаратистите в три точки (договорени на " нормандската " среща от 2016 г.), Москва върна кораби, пленени при спора в Керченския пролив.
Основната цел на срещата евентуално е по-скоро реализиране на договореност за още отстъпки, които да доведат до обществена, филантропична и военна " деблокада " на Донбас, споделя за ТАСС шефът на Украинския институт за разбор и мениджмънт на политиката Руслан Бортник. Целта е да се възстановят транспортните връзки и заплащанията, да продължи раздалечаването на силите и въобще да се създадат стъпки към възстановяване на живота там.
Колко надалеч ще стигнат обаче, може да зависи и от подтекста на връзките на Европа с Русия. Френският президент Еманюел Макрон, който е един от участниците в срещата, желае рестарт във връзките с Москва - нещо, за което други на континента, в това число Германия, се двоумят. Срещата съответствува и със застоя в договарянията сред Русия и Украйна за преноса на газ. Договорът изтича в края на годината и до момента в който Киев желае той да бъде удължен с десетилетие, Москва желае по-малък период и цитира както проектите си за заобикалящи газопроводи ( " Северен поток 2 " и " Турски поток " ), по този начин и претенциите на " Нафтогаз " към " Газпром ".
От това дали ще има прогрес за решението на украинския спор зависят и бъдещите връзки на Русия и Европа, сподели още Макрон.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ