Ограничението от една мисъл на “такт изглежда е кодирано в

Ограничението от една мисъл на “такт ” наподобява е кодирано в архитектурата на мозъка
(снимка: CC0 Public Domain)

Изследователи от Калифорнийския софтуерен институт (Caltech) съумяха да измерят скоростта на човешката мисъл. Оказва се, че тя е единствено 10 бита в секунда – даже процесорите преди 50 години работеха по-бързо.

Човешките сензорни системи събират данни за околната среда със скорост от милиард бита в секунда, което е 100 милиона пъти по-бързо от скоростта на мисловните процеси. В проучването, за което оповестява Technology Networks, учените са разчитали на способи от доктрина на информацията и данни за човешкото държание: четене, писане, видеоигри и решение на кубчето на Рубик.

„ Това е извънредно невисок брой. Във всеки миг ние извличаме единствено 10 бита от един трилион, които сетивата ни възприемат, и използваме тези 10 бита, с цел да възприемаме света към нас и да вземаме решения. Това основава абсурд: какво прави мозъкът, с цел да филтрира цялата тази информация? ”, споделя ръководителят на проучването проф. Маркус Майстер.

Човешкият мозък съдържа повече от 85 милиарда неврони, една трета от които са ситуирани в мозъчната кора и вземат участие в мисленето на високо равнище. Отделните неврони съставляват мощни осведомителни процесори и могат елементарно да предават повече от 10 бита информация в секунда, само че по някаква причина не го вършат. Майстер има вяра, че невролозите би трябвало да обяснят тези парадокси в бъдещи проучвания.

Друг въпрос, който новото проучване повдига, е за какво мозъкът обработва една мисъл едновременно, а не няколко редом, както вършат нашите сензорни системи. Например, шахматист, който обмисля идващия си ход, може да изследва единствено една допустима поредност в даден миг, а не няколко едновременно. Изследователите допускат, че това може да има нещо общо с метода, по който са се развили нашите мозъци.

Най-ранните същества с примитивна нервна система са употребявали мозъка си най-вече за навигация, за намиране на храна и за скриване от хищници. Ако човешкият мозък е еволюирал от тези елементарни системи, това изяснява за какво той може да следва единствено един “път ” на мисълта в даден миг.

„ Човешкото мислене може да се преглежда като форма на навигация в пространството на нереалните понятия ”, споделят откривателите. Те имат вяра, че това ограничаване – една мисъл на “такт ” – е кодирано в архитектурата на мозъка.

„ Нашите предшественици са избрали екологична ниша, където светът е бил задоволително муден, с цел да направи оцеляването допустимо ”, считат учените. „ В реалност 10 бита в секунда са нужни единствено в най-лошите обстановки и през множеството време нашата среда се трансформира с доста по-бавни темпове ”.

Новата оценка на скоростта на човешкото мислене може да опровергае някои футуристични сюжети. Изглежда, че директният високоскоростен интерфейс сред човешкия мозък и компютъра ще си остане фантазия, защото мозъкът ни комуникира прекомерно постепенно посредством своя невронен интерфейс с 10 бита в секунда.