„Ограничаването и затварянето, т. нар. локдаун, е част от противоепидемичните

„ Ограничаването и затварянето, така наречен локдаун, е част от противоепидемичните ограничения при всяка една зараза, изключително при въздушно-капковите, които се популяризират извънредно бързо и засягат огромен брой хора. Според мен са нужни такива ограничения. Ще забележим какъв тъкмо ще бъде резултатът от тях. Очаква се до 2 седмици заболеваемостта да спадне, смъртността - също ".

Това сподели в изявление за БГНЕС проф. Виктория Дойчева, началник на Катедрата по епидемиология и хигиена на Медицинския университет в София.

Като експерт в региона проф. Дойчева счита, че здравните управляващи даже са закъснели с налагането на по-строгите противоепидемични ограничения. „ Може би трябваше по-рано, началото на октомври или даже от септември да влязат в действие такива ограничения. Все отново са взети, ще забележим какво ще стане ", разяснява тя.

За нея е учудващо за какво толкоз доста хора не демонстрират нужната самодисциплина, а някои даже не престават да не имат вяра или даже да отхвърлят епидемията. „ Доста хора не престават да считат, че подобен вирус не съществува, такова заболяване и такава зараза не съществува. Трудно е те да бъдат уверени, само че в този момент огромният брой болни, многото тежки случаи и невъзможността на здравната система да ги поема, сякаш накара хората да повярват малко повече ", счита проф. Дойчева.

Тя отбелязва и най-тревожния факт - България оглави най-негативната статистика в Европа. „ В момента в действителност се оказа, че по смъртност заставаме преди всичко в Европа. Това се дължи на извънредно тежкото положение на нашата здравна система ", безапелационна е тя. Причината е ясна, счита проф. Дойчева - неналичието на фрагменти. „ Липсват инфекционисти, липсват реаниматори и пулмолози, които са директно свързани тъкмо с тази зараза. Това е проблем, който стои от доста години и никой до този миг не го позволи. Сега пристигна тази зараза и казусът с фрагментите излезе нескрито ", разяснява още специалистът.

Проф. Дойчев припомня и различен значим аспект - превръщането на редица вътрешни отделения на многопрофилните лечебни заведения в COVID-отделения. В тях би трябвало да работят лекари с друга компетентност, само че те не са по този начин добре готови както инфекционистите и пулмолозите да лекуват тази зараза, което прави процеса извънредно сложен.

Защо има недостиг навръх такива експерти проф. Виктория Дойчева изяснява по този начин: „ Да бъдеш инфекционист е непривлекателно, тъй като болните от инфекциозни болести са тежко заболели. Това първо и второ - това са заболели, които не носят доходи на здравното заведение. Не е като да се направи една коронарография, да се получи съответната пътека. Тук пътеките са по-слабо платени. Тези лечебни заведения нямат тези доходи като една кардиологична болница да вземем за пример ".

Според нея е доста мъчно и даже невероятно да се откри бързо решение на казуса с дефицита на фрагменти в системата на опазването на здравето, тъй като построяването на един добър доктор или добра здравна сестра изисква доста време и старания. Специализацията на един доктор, след довеждане докрай на здравното обучение, трае сред 4 и 5 години, до момента в който той вземе компетентност и се построи като експерт ", припомня тя.

Наскоро пък проф. Дойчева е имала за жалост и опцията да разбере по какъв начин работи системата и като пациент. „ Сблъсках се с вируса и ми се наложи да бъда призната в Клиниката по инфекциозни заболявания на ВМА. Изказвам своята признателност към екипа там, воден от доцент доктор Георги Попов, един извънредно квалифициран инфекционист и интернист. Там има добър екип, с извънредно теоретична и практическа подготовка. Справят се добре с болните, само че като инфекциозна клиника там също няма задоволително личен състав. Изпитваха усложнения с лекари и сестри, най-много с медицински сестри. Те обаче непрекъснато са там, непрекъснато са на първа линия и оказват помощ на пациентите. Там лежат и много тежко заболели пациенти ", описа още тя.

Като епидемиолог обаче има вяра, че имунизациите си остават главно средство за битка с инфекциозните заболявания, а аргументът за това е елементарен - историята неведнъж го е потвърдила.

„ Няколко огромни фармацевтични компании към този момент оповестиха, че са основали ваксина против COVID-19, като настояват, че успеваемостта и сигурността им е огромна. Ще стартира последователно внасяне на тази ваксини във всички стани от Европа и Европейски Съюз. Ваксината би помогнала за понижаване на заболеваемостта от тази зараза и в последна сметка до нейното цялостно очистване. Това също времето ще го покаже. Първо би трябвало да забележим коя тъкмо ваксина ще бъде импортирана и по какъв начин ще бъде проведено самото ѝ слагане ", разяснява още професорът.

Предпазните средства обаче също са значими, припомня тя. „ При съществуването на зараза от въздушно-капкова зараза без противоепидемични ограничения не може. Основното при тази група зараза е носенето на маски. Маската би трябвало да е над носа, несъмнено. Има разнообразни типове - от елементарните хирургични маски до такива, които са с филтри. Обикновените хирургични маски правят работа, стига обаче да се сменят по-често. Предпазните шлемове също правят своята работа ", безапелационна е проф. Дойчева.

Ето за какво тя приканва хората да имат вяра повече на това, което подхващат здравните управляващи, тъй като всичко е основано на научни доказателства, както и всеки да бъде по-отговорен и порядъчен в всекидневието си.