Огнян Минчев: Трябва политическо единство на проевропейските сили срещу истериите на петата колона
Огнян Минчев
Текстът е оповестен от създателя във Facebook
Трябва да си дадем сметка за действителните опасности, пред които се изправяме с възходящия радикализъм на антиевропейските - антидемократичните сили в България. Антизападният популизъм у нас постоянно е бил въздържан в избрани граници, които не са безвредни, само че са ненапълно управляеми.
За това въздържане способстват два съществени фактора. Първо, българската гражданска и политическа просвета не е афективна и лесна за радикализиране. Хората могат да са скептици по отношение на статуквото, могат да са възмутени от него, само че в огромното си болшинство те схващат, че радикални популистки други възможности надали са допустимо решение. Популизмът в България доближава до равнища на възторг, избрал Симеон Сакскобургготски през 2001 година и Бойко Борисов през 2009 година, само че се оказва непълен с цел да се довери същински на фигури като Волен Сидеров и Костадин Костадинов. Техният - към този момент - таван е 15 на 100 от гласоподавателите. (Плюс още 2-3 пъти по пет на 100...)
Вторият фактор за въздържане на радикалния популизъм е подправената му " националистическа " маска. Тези партии, които пледират за " избавяне на българщината " са (полу)открито съветски - кремълски планове, паразитиращи върху антизападните страсти на част от българите, оказали се губещи в трансформацията на обществото през последните три и повече десетилетия. Част от българския шовинизъм постоянно се е основавала върху русофилия (по исторически причини), само че за всеки рационално мислещ българин днешна Русия надали е стойностна опция на Европа в каквото и да е отношение. Той може да се заиграва с " съветската тематика ", обръщайки я против статуквото на властта, само че когато стане дума за същински избор сред Изтока и Запада, не повече от 20-25 на 100 са подготвени да вършат сходен избор.
През последните месеци властовите съотношения в българската политика се трансформират и не наложително в позитивна посока. Слабостта на постоянните държавни управления през последните четири години, фрагментирането на партийния набор, спешното разширение на обсега на " служебното ръководство " на президента, доминирано от непознати, враждебни на България дневни редове - всичко това води до релативно усилване на прокремълския коренен популизъм. Войната в Украйна ескалира кремълската пропагандна война против България, чийто фокус бе изместен преобладаващо върху принадлежности за втълпяване на боязън в обществото. ( " България ще бъде вкарана във войната ", " българи ще бъдат изпратени на фронта " и т.н.)
Страхът има една съществена функционалност - той демобилизира личността и обществото в процеса на осъзнаване и гонене на рационални ползи и цели. Пропагандната война реализира две официално противоположни цели. Едната - боязън от статуквото и " конспирациите на властта ". Другата - боязън от смяна на статуквото заради насаждано съмнение както към националните институции и ръководещи, по този начин и към интернационалните партньорства на България. Системните ругатни против Запада и Европа пораждат у забележителен брой българи чувството, че са жертви на " непознати заприказва ".
През последните месеци претърпяваме забележителна ескалация в тактиката на Москва за дестабилизиране на Балканите и други елементи от Източна Европа в търсене на обезщетителни победи против унизителното зацикляне на съветската военна и държавна машина във войната против Украйна. Оперативните мероприятия " Джорджеску " в Румъния, ескалирането на рецесии към Република Сръбска и Косово в Западните Балкани, радикализирането на кремълските прокси фигури Орбан, Вучич, Фицо - та чак до дребните " зъбни колелца " като Мицкоски - всичко това е част от един " проект Б " на Москва за реализирането на значими обществени победи в разширението на съветското въздействие и стратегическа проекция в уязвими периферни зони на Европа.
Русия може да се намира в дълбока рецесия на обществото, армията, стопанството или даже на властта. Колкото по-дълбока е рецесията, толкоз по-масирани и упорити са инструментите за износ на експанзия - пропагандна война, шпионски интервенции, дестабилизация на общества и страни, провокации и придвижване по " ръба на бръснача " в блъфирането с нуклеарно оръжие, открита война... Точно това следим през днешния ден в центъра на София.
От позиция на здравия разсъдък, присъединението на България към еврозоната е разумна и много безрискова стъпка в руслото на главния развой, който - въпреки и нерешително - следваме от 20 години насам: европейската интеграция. Тази интеграция даде на България икономически напредък и растеж на виталния стандарт до равнища, несравними с който и да е интервал от новата българска история. Вярно - " даровете " на Европейски Съюз бяха разпределени прекомерно неравномерно в доминираните от олигархичен надзор и масирана корупция българска страна и българско общество. Но резултатите са като че ли красноречиви... Няма красноречиви действителности. Всяка действителност става същинска когато бъде осъзната. Отровната пропагандна война за повече от 15 години редовно предотвратява осъзнаването на българското развиване в европейския подтекст. Една неистина се повтаря не 100, а хиляди пъти с цел да се трансформира в " истина ". В България през днешния ден фокуса на масираната неистина е напълно изместен върху приемането на еврото.
Петата колона и нейните партии, представители, медии реализират обилни триумфи в пропагандата против еврото върху по-големи елементи от българското общество в сравнение с нормално. Причините за това са свързани с практическата липса на ефикасна държавна и социална акция, която да изяснява смисъла и действителните позитиви от присъединението към еврозоната. Такава акция стартира малко по-активно да работи едвам през последните дни. Ерозията на доверието към институциите на властта от последните 10-12 и изключително - от последните пет години съществено подкрепя разпространяването на тайни причини против присъединението към еврозоната - още повече, че става дума за профилирана сфера на финансови и икономически действителности, в които елементарния човек не може да бъде задоволително способен.
Петата колона реалистично прави оценка повишения публичен песимизъм към еврото и подхваща масирани, радикални ограничения за социална дестабилизация за разстройване на неговото въвеждане. Чакат ни още доста дни като днешния, в които политическата и медийна прислуга на Москва ще ескалира напрежението до мечтаната степен, в която могат да се предизвикат по-широки публични митинги. Кампанията на петата колона интензивно " навързва " офанзивата против еврото с офанзива против други публични проблеми, огромна част от които са действителни и провокират законно публично неодобрение - корупция, неефективно ръководство, нестабилни политически институции.
Петата колона има съществени позиции в държавните институции - „ Дондуков “ е техен, в Народното събрание се вихрят арогантни кавги, предизвиквани от " кремълските лимонки " в най-дясната част на залата, ангажират се основни институции на правосъдната - на арбитражната власт с цел да се основават трудности и блокажи на държавното ръководство. Безотговорни политици обществено спекулират с " вотове на съмнение " в интервал, в който без законно ръководство даже и техническите процедури по присъединение към еврозоната мъчно могат да бъдат изпълнени. Представяте ли си какво би се случило, в случай че стопанинът на „ Дондуков “ бъде поканен още веднъж да прави " служебно държавно управление "?
Приемането на еврото е не просто този политически и административен акт, който разумно следва нашите задължения в европейската интеграция. Петата колона и нейните господари трансфораха този акт в терен на публичен конфликт от вида " пердах финален е този... " След присъединението ни към еврозоната редица запаси на руско-българската проведена престъпност в олигархичната система ще станат по-трудно осъществими. Това е пар екселанс геополитическа борба. От едната страна са силите на европейската интеграция и на България като интегрална част от обединена Европа, а от другата - силите на кремълския колониализъм, които губят борби, само че не са изгубили очаквания да завоюват войната.
В политиката има цели, обвързани с времето. Успешното дотъкмяване на процеса на интеграция в еврозоната е приоритет на всеки българин - в или отвън властта, който си дава сметка за дълготрайното значение на този развой за бъдещето на България. Има поредност от други значими неща. Те ще дойдат на дневен ред откакто приключим с присъединението. Днес е належащо политическо единение на проевропейските сили, ефикасна акция за обяснение на процеса на присъединение и успокоение в отстояването на позициите на демократичното публично устройство против нервността на петата колона. Да не забравяме - Центърът е подготвен да похарчи огромни суми евро с цел да осуети приемането на еврото в България!
