Огнян МинчевОгнян Минчев, фейсбукДнес капитан I ранг о.з. Васил Данов

Огнян Минчев
Огнян Минчев, фейсбук

Днес капитан I сан о.з. Васил Данов е дефинирал чудесно фронтовата линия на разделяне в мръсната война, която Кремъл води в Украйна – Четвъртият райх против Одата на насладата.

Десетилетия пред очите ни кремълският режим се изражда от система на фасадна, номинална, само че въпреки всичко народна власт през 90-те, през властническа и централизирана „вертикала на властта“, обслужваща новата олигархия от „силовици“ и висши служители, до намерено наказателен, жесток режим, взел на въоръжение най-ретроградните хрумвания, създадени в съветската актуалност – неоевразийството и граничещите с него фашистки и фашизоидни доктрини на великодържавната власт.

Нито една тирания, ескалирала до сходна човеконенавистна формулировка не остава мирна в личните си граници. Грабежът на непозната територия, налагането на репресивна власт над други нации е част от неизбежната теория на фашизираната великоимперска упоритост на днешна Москва.

Това, което не мога да приема нито с разсъдъка, нито със сърцето си е немалката поддръжка, която този фашизиран империализъм среща измежду избрани кръгове на българската общност.

Русофилията не е директен предмет на тази оценка. Човек може да има афинитет към Русия, към нейния език, просвета, историческо завещание, само че въпреки всичко да остане персона с будно нравствено възприятие, запазил способността си да разграничава положително от зло. Днешните „русофилски“ панегирици са ужасяващи заради цялостното неявяване на морално схващане и морална оценка в отбраната, която дават на кремълската експанзия в Украйна. Човек нормално има съзнанието за това, че целенасоченото ликвидиране на деца, на мирни хора, на цивилно население е неоспоримо зло. То не може да бъде релативирано, извинено, камо ли целесъобразно. Злокобно и застрашително за България е цялостното неявяване на сходно морално схващане измежду тези, които назовават себе си „русофили“ у нас.

В тази „блестяща“ с неявяване на морално съзнание общественост има две обособени фракции – една по-примитивна и открита, и друга, по-софистицирана, по-лицемерно аналитична. Примитивният екстаз и зложелателство от бруталната експанзия на Путин в Украйна се корени в сляпата религия във всеки принцип на великодържавната имперска агитация, която неуместно се пробва да оправдае своите човеконенавистни дейности.

Аргумент първи – в Украйна ръководи „неонацистки“ режим.

Съществуват неонацистки организации – Азов, последователи на Бандера и така нататък Такива организации в Украйна съществуват – както съществуват и в България и в множеството демократични страни в Европа и света. Тяхната известност рядко надвишава 2-3 на 100, а в Украйна – процент/процент и половина. Тези организации са отвън властта в Киев. Но не постоянно са отвън властта в София.

Бруталната експанзия на Москва против Украйна, почнала още с „оранжевата революция“ през 2004 година, довела до окупацията на Крим и Донбас през 2014 година – след Майдана в Киев, и кулминирала в днешната човеконенавистна война против най-близкия на великорусите народ, подтиква развиването на радикални националистически настроения в Украйна, която е почтена жертва на кремълската експанзия. Въпреки това, крайната украинска десница е и си остава незначителна външна страна на обществото.

Обяснението за братоубийствената война с някакъв украински „неонацизъм“ е опашата неистина, в която имат вяра единствено откъснатите от други източници на информация елементарни руснаци и българските русофили. Не се сещам кой различен по света може да се „хване“ на сходна „опашата“, безобразна неистина.

Аргумент втори – Америка желае да трансформира Украйна в плацдарм за „унищожението“ на Русия.

Затова желае да вкара и Украйна в НАТО. Америка има доста грехове като водеща международна мощ. Но потреблението на Украйна с антируски цели не е измежду нейните грехове. Точно противоположното – и при окупацията на Крим, и при откъсването на Донбас, и при днешната брутална експанзия против Украйна Вашингтон остава на внимателни позиции в устрема си да не „ескалира“ дейностите на Кремъл. Мнозина измежду съдружниците и сътрудниците на Съединени американски щати са сериозни към тази въздържаност на формален Вашингтон и на груповия Брюксел, която неслучайно се съпоставя с „умиротворяването“ на различен полудял деспот в историята – Адолф Хитлер.

Украинският Майдан от 2014 година няма нищо общо с американски скрит план и интервенция. Младите генерации на Украйна излязоха на Майдана, с цел да спасят европейската вероятност на своята страна, откакто Янукович под напън от Кремъл отхвърли асоциирането на Киев в Европейски Съюз. На Майдана украинците умираха от снайперистки огън под флага на Европейски Съюз – първият случай, при който за европейската концепция бе пролята кръвта на нейните сподвижници.

Московският деспот и неговото обграждане и до през днешния ден не имат вяра в спонтанността на тази и други сходни революции. Защото сходно на всички други великоимперски реакционери не одобряват трансформиралия се в гражданска общественост народ като пълностоен индивид на историята. За тях народът е стадо, което би трябвало да се мачка – в Русия, в Украйна, в България и другаде…

Примитивните русофили у нас споделят тези примитивни клишета на великоимперската хибридна война против Украйна, против Европа. Идеолозите на русофилството у нас, одобрените от десетилетия чиновници на кремълския фетиш към силата са по-лицемерни и манипулативни. Те показват „тъга“ от „случващото се“ в Украйна, някои даже „осъждат“ войната, НО… Чуете ли НО, пригответе се да слушате „говори Москва“.

Според тях „ограничената военна операция“, въпреки и предизвикваща страдание, е провокирана от „дългосрочното геополитическо съперничество“ сред Вашингтон и Москва и „неразумната стратегия“ на Америка да уголемява НАТО и да „застрашава“ съветската сигурност. Ето, че отново някой различен е отговорен. Да бъдеш дребна или приблизително огромна европейска страна и да искаш участие в НАТО се оказва неоправдателно. Днес към този момент виждаме за какво – тъй като в НАТО е по-трудно да бъдеш стъпкан от великоимперския ботуш на Кремъл, а както е известно – Кремъл има законно право да тъпче всекиго, който реши – с цел да подсигурява „сигурността си“ и „сферите си на влияние“.

Аргумент втори – глобите са непотребни,

те са контрапродуктивни, имат неприятно отражение върху самите нас и пречат на „дипломацията “ с Москва. Т.е. – би трябвало да се откажем от каквато и да е реакция-оценка на кремълската експанзия и да се фокусираме върху безпределно уговаряне на Путин да вземе това, което желае без такива тежки и нелицеприятни дейности като „специалната военна операция“.

Аргумент трети – това е спор сред Русия и Украйна,

България няма работа да се меси в него. От Европа ще взимаме единствено пари, а в НАТО ще членуваме „сдържано“ или ще го напуснем – с цел да не дразним Путин.

Цялата тази леко прикрита с „геополитически аргументи“ надменност на домашните путински идеолози получава оптималната видимост и осветеност от медиите в България. И в случай че за частните комерсиални медии това е въпрос на законна публицистична политика, за публичните медии – БНР и Българска национална телевизия сходно необятно гостолюбие е унизително и директно погазващо българския народен интерес във времена на възходящи закани за националната ни сигурност.

Лидерите на тази откровена кремълска хибридна – и директна агитация в публичните медии са известни. Но те не биха имали опцията масирано да обслужват антибългарски и антидемократични, великодържавни тези и ползи, в случай че не бяха предпазени от грижовната поддръжка на ръководителите на тези публични медии. Срам ме е да го кажа – само че още веднъж става дума за пари. За доста пари. Които не се заплащат намерено и законно – за разлика от по този начин недолюбваните „грантаджии“, които получават финансиране от интернационалните фондации, с цел да работят съгласно българските закони.

Великодържавните „грантове“ идват в „куфарчета“, отделят се като трохи от голямата свръхпечалба на съветския енергиен монопол в България.

И към този момент повече от десетилетие преобладават българската обществена среда със систематични клюки против демократичната система, европейския избор и атлантическата система за сигурност на нашата страна.

Към русофилския хор се причисляват с изключение на всекидневно обвинени православнии йерарси, само че и видни членове на духовни общности, получили „езотерично“ обръщение, че „славянството и Русия ще бъдат център на Новата култура…“ Да де, може и да бъдат – в миналото. Категорично не Путин ще бъде притежател на „Новата култура“. Той е притежател на една остаряла просвета – културата на ескалиращата в открит фашизъм великодържавна експанзия, сееща гибел и опустошение. Къде? В славянска Украйна. И се готви да мине нататък – още веднъж в славянска Полша, в славянска Чехия и Словакия, в славянска България. Голям „славянин“ е този Путин, няма що! Успешно съперничещ на Хитлер и на Сталин в „славянщината“ си…

За страдание тук не става дума за духовно обръщение, а за тесногръдо отцепничество – наредило се до другите русофилски обезличители на българския интерес и българската идентичност…

Българското русофилство – достоверно или платено – е главния механизъм за маргинализирането на българската страна и общество в общността на цивилизованите и демократични страни на актуалния свят. България провокира неразбиране и страдание измежду своите сътрудници. Те не схващат какво се случва, тъй като изцяло целесъобразно не виждат нито български народен интерес, нито сериозна външна (кремълска) насила за сходно държание на забележителна част от политическата класа, на „говорещите глави“ и на редови български жители, които се употребяват от богатствата на европейската ни принадлежност, само че изповядват нападателния аморализъм и човеконенавистничество на Кремъл. Срамота е, в действителност е срамотия! Но може да стане и доста по-лошо…

Ние сме на ръба на един разлом, който през днешния ден се разтваря с динамичността на нова Желязна завеса. Една крачка в неверна посока – и с България е свършено.

Стамболов попречи на великодържавната империя да ни довърши в края на 19 век.

Разпадането на комунистическата империя ни даде глътка въздух да се опитаме да се надигнем на краката си. С изменчив успех… Днес лекомислието, навявано от великодържавните сирени може да ни докара до дефинитивно самоунищожение… На нас толкоз ни би трябвало – още една принуда, още един жесток публичен прелом. И без това нашите млади не престават да гледат с желание да отпътуват в другата посока – на запад… Където русофилите привиждат опасност. Докога с тази невежествена слепота, докога?