Огнян Димитров Минчев е български политолог, доктор на социологическите науки.

Огнян Димитров Минчев е български политолог, лекар на социологическите науки. По мотив визитата на външният министър на България Теодора Генчовска в Скопие политологът разяснява новия стадий от връзките сред двете ни страни в обществените мрежи. Ето какво написа той.

" От Скопие направиха изкуствена засада на Кирил Петков. Румен Радев също се включи.

Пендаровски одобри ОМО Илинден. Драги Георгиев предложи историческата комисия да си почине 2-3 години. Ковачевски и Османи отпътуваха за Брюксел. Радев изрази мнение, че визитата на Петков в Скопие е било прибързано.

Всичко това - в чест на " взаимното " честване на Гоце Делчев. Вижте - дано да бъде ясно за всички, в това число за премиера: подобен е цикълът на българо-македонските връзки. Някой се ускори да направи нещо хубаво за България и Македония. Изговорят се много хубави думи. Тръгне една хубава страст на очакване за разведряване...

Следващият стадий е предначертан. Мощните лобита, преживяващи от спора сред София и Скопие се задействат като по поръчка. Не като - задействат се по поръчка. Техният бизнес зависи от това да се оплюваме от двете страни на Деве хълм. Конците, за които са завързани огромна част от тези " специалисти " по българо-македонска ненавист се простират до Москва и Белград - където стоят по-важните кукловоди. Някой от двете страни направи непристоен жест... " А-а, по този начин ли мамицата ви " - ревнат от другата страна. Шоуто на следващата режисирана кавга е в ход.

Сериозен проблем на Петков е, че е зле информиран за цялата тази срамна история, а на всичкото от горната страна е и огромен оптимист. Време му е да организира няколко съществени диалога на прикрито - не с македонските си сътрудници. А с българските си прародители.

През 1992 година Филип Димитров призна независимостта на Македония. Бяхме първи в света. Признахме Македония без ангажименти. На другия ден потеглиха лакърдиите.

" Признаваме страната, само че не признаваме нацията... " " Признаваме Македония, само че не признаваме македонския език... " И тъй наречените Лакърдиите потеглиха и в Скопие - първо по-приглушено, след това - все по-арогантно...

През 1999 година Иван Костов подписа с Любчо Георгиевски двустранна декларация за връзките сред двете страни. Една от позициите в нея беше отводът от малцинствени искания. Това не пречи и до ден сегашен да се замерваме с малцинствени искания.

Нормални ли сме? Държави ли сме или бантустани?

Малко по-късно Любчо Георгиевски бе свален от власт от протеста на албанците. Заедно с него си потегли и разбирателството сред София и Скопие. Груевски най-нахално си говореше - " Е, не знам какво е подписвал Любчо - с него си приказвайте... "

Симеон Сакскобургготски съвсем обществено отхвърли да разисква и да се занимава с Македония. Той бе в елементи осведомен с това, което през днешния ден и на следващия ден с огромни горчиви лъжици ще гълта Кирил Петков - а преди него гълтаха предшествениците му.

Стената сред София и Скопие е по-здрава и по-дълговечна от Берлинската. Просто тъй като Студената война на разграничена България не е свършвала и няма скоро да свърши. За това се грижат както обичайните " другари " на България в Москва, Белград и някои други столици, по този начин и многолюдни групи български и македонски измекяри, препитаващи се от братската/братовчедската свада.

За кавгата се грижат - за жалост - и значителен брой откровени и честни наши сънародници, надълбоко травмирани и засегнати от поредните провали на българската идея в Македония от повече от век насам. Тези хора желаят историческа реабилитация на истината, само че са толкоз прочувствени и безутешни, че са дежурна и лесна плячка на измекярите, препитаващи се от българо-македонската кавга.

Днес имаме освен това от засегнати и безутешни носталгици по българската идея в Македония. Днес имаме - за първи път от доста години насам - едно всеобщо публично мнение в България, подгрято от упованието - " Абе, тези ще клекнат... " Такова очакване подхранват и удбашките глашатаи в районен съд Македония. Подгрява се публичното мнение и от кръчмарските глашатаи на балканския бабаитлък. " Кои бе, тия ли...? Сега ще им се стъжни на тия... " Като не можем да го " стъжним " на огромните, да си раздаваме шамарите на " дребните "...

Кирил Петков няма да се измъкне от този циничен кръг с единия гол възторг, с който потегли за Скопие преди две седмици. Не бих желал да решаваме своите лични национални проблеми с непозната помощ, само че на този стадий не виждам различен излаз от обстановката. Най-доброто нещо, което може да направи българският министър председател е следното.

Първо, да разбере самият той защо става дума - да разбере системата на хроничната българо-македонска кавга.

Второ, да формулира интернационално конвертируеми български искания към Скопие като изискване за повдигане на ветото. Досега те не бяха дефинирани като хората - било от несръчност, било по поръчка. Тези искания би трябвало да бъдат резултат на добре осмислен народен интерес.

Трето, да ангажира сътрудниците на България в Европейски Съюз с разбирането и с мотивацията да изискат от Скопие удовлетворяването на тези искания. Ако успеем да ги убедим, че те са значима част от спазването на критериите за участие в съюза.

Според мен най-значимата част от тези искания са свързани с унищожаване езика на омразата към България, заложен в държавната теория на Скопие в средата на предишния век. Този език на омразата има очевидни, явни, елементарно доказуеми рецидиви. В правото си сме да пожелаваме тяхното унищожаване от формалните институционални прояви на македонската държавност ".
Свързани вести Министерство на външните работи с позиция за взаимната историческа комисия с РСМ ВИДЕО Румен Радев стисна юмрука и към новата власт Подрани ли разнобоят сред Радев и Петков? Коментират политолозите Василев и Инджов Кирил Петков отговори на рецензията на Радев за Македония Радев прикани за прям разговор със С. Македония ВИДЕО 150 години от рождението на Гоце Делчев