Огледалото, без значение дали искаме да го признаем или не,

Огледалото, без значение дали желаеме да го признаем или не, е част от всекидневието на всеки човек. Съмняваме се, че съществува персона, която пропуща да ревизира себе си и да бъде сигурен, че всичко е наред, когато се показва пред други хора. Възможно ли е огледалото да се трансформира в най-големият ни зложелател, освен това без да визираме дневната хармония? За нужния отговор се насочваме във Франция с един забавен медицински случай. 78-годишен мъж от Франция споделя, че е забелязал пътешественик в огледалото в банята. Медиите го назовават единствено господин Б., само че той доста скоро ще бъде още един забавен образец на медицината.

Старецът извикал полиция, тъй като не познавал индивида насреща. На служителите на реда обяснил, че въпреки да гледа своето изображение, не може да се познае и отражението било непознато. Случаят в следствие се разгласява в изданието „ Невронни аргументи “ и споделя цялата история. Отражението приличало на пациента, значително може да се счита за съвсем двойник – облича се като него, прави същите придвижвания, само че не наподобява навръх него. Двамата беседват един с различен и господин Б се изненадвал какъв брой доста знае отражението за него, в един случай даже носи храна на огледалото, с цел да може и двамата да се хранят.

В следствие пациента декларира, че отражението е станало нападателно. Това принуждава фамилията да го закара в болница. доктор Капусин Детьоф прави прегледа и преглежда с необикновен интерес протичащото се. В медицината този случай се назовава илюзията на Капграс. Наблюдаван е за първи път от френския психиатър Йозеф Капграс. Французинът разглеждал пациенти, които вярвали, че другар, непосредствен или даже домакински любим е сменен с двойник. Заболяването се разказва като уязвимост на пациента да познае околните си, избрани места или обекти. Обикновено стартира постепенно и едвам видимо, само че в следствие продължава да се развива доста съществено.

Много от пациентите се диагностицират с параноична шизофрения, само че постоянно това е признак на мозъчно пострадване и деменция. Разбира се, множеството пациенти са изключително възрастни, когато мозъкът им стартира да отхвърля, само че илюзията може да се прояви и при диабет, хипохондризъм и мигрена. Понякога се демонстрира и при неверно определяне на кетамин. Когато Капрас следи мозъка на пациентите си, вижда съществени вреди в предния мозъчен дял, където се задържа паметта и разпознаването на обекти.

Именно тук се обработва цялата образна информация, която минава през очите. Пациентите могат да изгубят дарбата да разпознават лица, само че в същото време да нямат никакви проблеми с обектите. През 1990 година психологът Хайдин Елис следи пациенти с този синдром и счита, че някои пациенти могат да развият специфичен „ огледален облик “ – могат да разпознават лица и хора, само че постоянно имат чувството, че нещо не е вярно. Пациентите с шизофрения вършат същото, само че блокират нужните страсти и възбуденост.

Макар и мнозина да считат, че не изпитват сходна страст, наличието на избран човек, на прочут човек, може да кара нашето тяло да изпитва страсти – без значение дали са позитивни или негативни – отрицателни или не. Обратно на пациента господин Б., при него се вижда първият случай на нехарактерен синдром на Капграс. Както към този момент разбрахме, нормално пациентите считат, че някой от техните близки e сменен, само че в този случай е тъкмо противоположното – самият той не може да се разпознае в огледалото.

Лекарите предписват успокоителни медикаменти, както и такива за надзор на халюцинациите, въпреки всичко пациентът не се чувствал изключително спокоен, до момента в който живее с чужд агресор вкъщи си. След три месеца на терапия, господин Б споделя, че непознатия липсващ от огледалото, освен това във всяко допустимо огледало. В течение на времето се появяват и други сходни случаи, в които пациентът не може да се разпознае в огледалото. 61-годишна жена от Нова Зеландия споделя, че се изплашила от двойник в огледалото, когато излизала от банята.

Вторият случай е на 77-годишна жена, която си представяла, че приказва на чужд двойник в огледалото, в този случай пациентката не се страхувала, само че се забавлявала откровено, до момента в който гледала по какъв начин двойничката била на същата възраст, облечена по същия метод със същото обучение и още доста други. Има и още едно заболяване, което може да лиши човек от опцията да разпознава лица.

Така нареченото заболяване просопагнозия е известно като лицева слепота, в която всеки пациент губи тази заложба. Интересното в атипичния Капграс е обаче ориентирано в една друга посока – пациентите с сходно заболяване постоянно страдат от мозъчни контузии, които доста съществено нараняват най-малко две елементи от мозъка им. Хората, които имат лицева слепота, постоянно реагират на други признаци, тялото им става доста по-чувствително.

Това от своя страна затруднява лекарите с слагането на диагноза. В множеството случаи положението на огледалния синдром може да бъде лекувано, само че първо би трябвало да се удостовери, че има такова.