Деца, приковани с вериги като животни - традиция или жестокост
огато срещнах Ахмед, той беше окован в една стая напълно самичък. По тялото му имаше следи от побои. Той не знае на какъв брой години е, само че евентуално е на към 10, споделя Фатех ал Рахман ал Хамдани, който в продължение на две години работи под прикритие, като снима в ислямски религиозни учебни заведения в Судан.
Училището, в което среща Ахмед е едно от тях. Снимах доста деца, някои единствено на пет години, грубо бити, оковани и затваряни без храна и вода от шейховете - мъжете, отговарящи за религиозните учебни заведения, споделя ал Хамдани. Някои от децата споделили, че са били изнасилени или са претърпели други форми на полово принуждение.
По данни на държавното управление на Судан, в страната има съвсем 30 хиляди религиозни учебни заведения. Те получават субсидии от страната и дарения от частни лица.
Тези учебни заведения не събират такси и доста фамилии ги считат за опция, изключително в отдалечени села, където няма държавни учебни заведения. Учениците живеят в религиозните учебни заведения и се прибират вкъщи единствено за празниците.
За доста хора религиозните учебни заведения, които съществуват от генерации, са централен детайл на суданската просвета, обсъждан като част от националната еднаквост. През последните години обаче в обществените мрежи се популяризират видеоклипове с принуждение над деца, а в локални медии бяха оповестени истории за шейхове, упрекнати в обезчестяване на деца от тези учебни заведения. Медиите, държавното управление и даже организациите за правата на индивида подцениха това.
Исках да разкрия какъв брой необятно е било насилието и да дам опция на тези деца да споделят своите истории, написа Фатех ал Рахман ал Хамдани. Той самият като младеж е посещавал такова учебно заведение и споделя, че всеки ден за него е бил тестване – "да избегнеш побой от учителя не беше елементарно ".
Знаех, че моите другари и родственици няма да одобрят това следствие, само че историята трябваше да бъде разказана. Бях упрекнат, че съм част от „ заговора на Запада за офанзива против религиозното обучение “, споделя ал Хамдани.
Едно от първите учебни заведения, които посещава, се назовава Хадж ел-Дали, за което имало информация, че децата са подлагани на грубо принуждение. "Влязох в джамията на учебното заведение, с цел да се помоля с всички останали, като скрито снимах на телефона си. Докато коленичих, чух тропащ тон. Сърцето ми спря. Погледнах нагоре и видях децата пред себе си с вързани крайници, оковани като животни. Молитвата свърши и когато се канех да си потегли, чух мощен зов и приглушен рев. Тръгнах в тази посока и в едва осветена занималня заварих дете с верига на крайници, което безшумно ридаеше. Това беше Ахмед. Каза ми, че желае да се прибере у дома. Опитах се да го успокоя, само че чух гласовете на шейховете да се доближават, стопирах да фотографирам и си потеглих ", спомня си журналистът.
Той се връща на идващия ден, с цел да направи опит да разкрие повече за протичащото се. Докато беседва с децата, вижда по-възрастен възпитаник да го следи. "Той си потегли ненадейно и по-късно се върна с шейха, отговарящ за учебното заведение. Шейхът стартира да ми крещи и да ме пита за какво фотографирам учениците. Успях бързо да избягам ".
Going undercover in the schools that chain boys
— BBC News (World) (@BBCWorld)
По-късно от управлението на Хадж-ел-Дали са декларирали за Би Би Си, че ръководителят на учебното заведение е заменен и насилието и оковаването на децата е спряно.
Судан е голяма страна. "По време на следствието би трябвало да съм минал 3000 благи, най-много с рейс. Срещнах фамилии, чиито синове са били грубо измъчвани. Имаше и случаи на умряли в учебните заведения деца без да е ясна повода за гибелта ", споделя ал Хамдани.
Шейховете имат толкоз доста власт и въздействие в своите общности, че рядко потърпевшите фамилии повдигат обвинявания. Ако въпреки всичко се стигне до съд, делата се бавят толкоз дълго, че доста фамилии се отхвърлят. Или в последна сметка се урежда отплата. А значително фамилии откровено имат вяра, че шейховете желаят най-хубавото за своите възпитаници и в случай че се случат „ неточности “, това е Божията воля.
Филмът обаче оказва голямо влияние в Судан. Семействата в центъра на следствието са затрупани с оферти за финансова, правна и прочувствена поддръжка от хора в техните локални общности и по света. В обществените медии има неодобрение и апели религиозните учебни заведения да бъдат затворени. Разбира се, има и хора, които считат, че следствието е офанзива против исляма и упрекват Би Би Си в антиислямска агитация. Министърът по религиозните въпроси Насредин Муфре сподели, че в религиозните учебни заведения няма да има повече „ побои, изтезания, нарушение на човешките права и на правата на децата “. След излъчването на документалния филм държавното управление на Судан съобщи, че ще санкционират отговорните от учебните заведения, снимани от Би Би Си. Приет бе и закон забраняващ побоя над деца в просветителни институции, беше спряно финансирането на всички религиозни учебни заведения, до момента в който се създадат инспекции.
Училището, в което среща Ахмед е едно от тях. Снимах доста деца, някои единствено на пет години, грубо бити, оковани и затваряни без храна и вода от шейховете - мъжете, отговарящи за религиозните учебни заведения, споделя ал Хамдани. Някои от децата споделили, че са били изнасилени или са претърпели други форми на полово принуждение.
По данни на държавното управление на Судан, в страната има съвсем 30 хиляди религиозни учебни заведения. Те получават субсидии от страната и дарения от частни лица.
Тези учебни заведения не събират такси и доста фамилии ги считат за опция, изключително в отдалечени села, където няма държавни учебни заведения. Учениците живеят в религиозните учебни заведения и се прибират вкъщи единствено за празниците.
За доста хора религиозните учебни заведения, които съществуват от генерации, са централен детайл на суданската просвета, обсъждан като част от националната еднаквост. През последните години обаче в обществените мрежи се популяризират видеоклипове с принуждение над деца, а в локални медии бяха оповестени истории за шейхове, упрекнати в обезчестяване на деца от тези учебни заведения. Медиите, държавното управление и даже организациите за правата на индивида подцениха това.
Исках да разкрия какъв брой необятно е било насилието и да дам опция на тези деца да споделят своите истории, написа Фатех ал Рахман ал Хамдани. Той самият като младеж е посещавал такова учебно заведение и споделя, че всеки ден за него е бил тестване – "да избегнеш побой от учителя не беше елементарно ".
Знаех, че моите другари и родственици няма да одобрят това следствие, само че историята трябваше да бъде разказана. Бях упрекнат, че съм част от „ заговора на Запада за офанзива против религиозното обучение “, споделя ал Хамдани.
Едно от първите учебни заведения, които посещава, се назовава Хадж ел-Дали, за което имало информация, че децата са подлагани на грубо принуждение. "Влязох в джамията на учебното заведение, с цел да се помоля с всички останали, като скрито снимах на телефона си. Докато коленичих, чух тропащ тон. Сърцето ми спря. Погледнах нагоре и видях децата пред себе си с вързани крайници, оковани като животни. Молитвата свърши и когато се канех да си потегли, чух мощен зов и приглушен рев. Тръгнах в тази посока и в едва осветена занималня заварих дете с верига на крайници, което безшумно ридаеше. Това беше Ахмед. Каза ми, че желае да се прибере у дома. Опитах се да го успокоя, само че чух гласовете на шейховете да се доближават, стопирах да фотографирам и си потеглих ", спомня си журналистът.
Той се връща на идващия ден, с цел да направи опит да разкрие повече за протичащото се. Докато беседва с децата, вижда по-възрастен възпитаник да го следи. "Той си потегли ненадейно и по-късно се върна с шейха, отговарящ за учебното заведение. Шейхът стартира да ми крещи и да ме пита за какво фотографирам учениците. Успях бързо да избягам ".
Going undercover in the schools that chain boys
— BBC News (World) (@BBCWorld)
По-късно от управлението на Хадж-ел-Дали са декларирали за Би Би Си, че ръководителят на учебното заведение е заменен и насилието и оковаването на децата е спряно.
Судан е голяма страна. "По време на следствието би трябвало да съм минал 3000 благи, най-много с рейс. Срещнах фамилии, чиито синове са били грубо измъчвани. Имаше и случаи на умряли в учебните заведения деца без да е ясна повода за гибелта ", споделя ал Хамдани.
Шейховете имат толкоз доста власт и въздействие в своите общности, че рядко потърпевшите фамилии повдигат обвинявания. Ако въпреки всичко се стигне до съд, делата се бавят толкоз дълго, че доста фамилии се отхвърлят. Или в последна сметка се урежда отплата. А значително фамилии откровено имат вяра, че шейховете желаят най-хубавото за своите възпитаници и в случай че се случат „ неточности “, това е Божията воля.
Филмът обаче оказва голямо влияние в Судан. Семействата в центъра на следствието са затрупани с оферти за финансова, правна и прочувствена поддръжка от хора в техните локални общности и по света. В обществените медии има неодобрение и апели религиозните учебни заведения да бъдат затворени. Разбира се, има и хора, които считат, че следствието е офанзива против исляма и упрекват Би Би Си в антиислямска агитация. Министърът по религиозните въпроси Насредин Муфре сподели, че в религиозните учебни заведения няма да има повече „ побои, изтезания, нарушение на човешките права и на правата на децата “. След излъчването на документалния филм държавното управление на Судан съобщи, че ще санкционират отговорните от учебните заведения, снимани от Би Би Си. Приет бе и закон забраняващ побоя над деца в просветителни институции, беше спряно финансирането на всички религиозни учебни заведения, до момента в който се създадат инспекции.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ