Известия: Официалното признаване на Русия като главна заплаха за НАТО изостря напрежението със Запада
Официалното признание на Русия като основна опасност за НАТО е по-скоро алегорична стъпка, само че тя още по-силно изостря напрежението сред федерацията и Запада. Това декларира американският политолог Едуард Лозански в коментар за съветския в. " Известия " във връзка срещата на върха на алианса в Мадрид.
Пактът уточни, че разчита да резервира каналите за връзка с Москва за понижаване на рисковете и попречване на ескалация. Но както призна по-рано генералният му секретар Йенс Столтенберг, пълностоен разговор сред двете страни е неосъществим. В днешните условия прочее за подобен разговор надали е подготвена и Москва, прибавя " Известия ".
Решението на блока сочи, че НАТО ще води политика за въздържане на Русия, в действителност ориентирана против съветските национални ползи, като гради по подобаващ метод въоръжените си сили и подхваща разрушителни дейности, разяснява пред онлайн изданието " Правда " политологът Сергей Ермаков. Това не се отнася единствено до въоръженията, а става дума също за киберпространството, космоса и всички останали сфери, добави той.
Цялото днешно лутане на " международните водачи " към този момент не въздейства върху съдбините на света така, както до неотдавна, всички настоящи значими решения на НАТО, планувани неотдавна от Столтенберг, в последна сметка са кухи, написа в своя публикация в " Росийская газета " ръководителят на комисията по външни работи към горната камара на съветския парламент Константин Косачов.
Какво ново има в това, че НАТО назовава Русия основна опасност и счита интензивно да ѝ се опълчи? Другояче ли беше преди? – пита риторично съветският политик.
Всяко подсилване на алианса значи задълбочаване на проблемите и разширение на споровете – източник на проблеми, а не решение. Дискусиите с НАТО по този мотив обаче са безполезни. " Докато страните от блока не влязат в 21-и век, не одобряват неговите реалии, трайният мир в Европа и демократичният ред на планетата още дълго време ще останат далечна цел за човечеството ", твърди Косачов, съгласно който бариера по пътя към тази цел е " властническият натоцентричен модел на международно устройство ".
Западът и Русия показват, че са подготвени за дълготрайно опълчване в Европа, а и освен там. Ако съдим по решенията на мадридската среща и съветската реакция, връзките сред Русия и груповия Запад ще бъдат разрушени напълно. Все още има пространство за по-нататъшното им утежняване, без значение от чувството, че няма към този момент накъде, написа " Комерсант ".
Противниците явно не желаят челна борба, само че битката сред тях може да засегне редица " сиви зони ". Украйна не е единствената страна, чиято територия първо стана район, в който Русия и Западът си съперничеха за въздействие, а след това се трансформира в полесражение. Към условната сива зона спадат още Молдова и Грузия. Тези постсъветски страни се ориентират към Европейския съюз (Тбилиси към момента разчита и на участие в НАТО), само че скоро не ще могат да влязат там. А значи Москва може би ще се опита да ги върне в своята сфера на въздействие, разсъждава всекидневникът.
Според военния специалист Александър Бартош, представен от " Взгляд ", резултатите от мадридската среща демонстрират, че НАТО е навлязла в " подготовка на война с Русия ".
" Москва ще би трябвало да вземе съществени ограничения за гарантиране на националната сигурност. Естествено тази подготовка ще изисква време, сили и средства, в това число за прекачване на войски. Не бива обаче да останем безучастани ", акцентира съветският аналитик.
Пактът уточни, че разчита да резервира каналите за връзка с Москва за понижаване на рисковете и попречване на ескалация. Но както призна по-рано генералният му секретар Йенс Столтенберг, пълностоен разговор сред двете страни е неосъществим. В днешните условия прочее за подобен разговор надали е подготвена и Москва, прибавя " Известия ".
Решението на блока сочи, че НАТО ще води политика за въздържане на Русия, в действителност ориентирана против съветските национални ползи, като гради по подобаващ метод въоръжените си сили и подхваща разрушителни дейности, разяснява пред онлайн изданието " Правда " политологът Сергей Ермаков. Това не се отнася единствено до въоръженията, а става дума също за киберпространството, космоса и всички останали сфери, добави той.
Цялото днешно лутане на " международните водачи " към този момент не въздейства върху съдбините на света така, както до неотдавна, всички настоящи значими решения на НАТО, планувани неотдавна от Столтенберг, в последна сметка са кухи, написа в своя публикация в " Росийская газета " ръководителят на комисията по външни работи към горната камара на съветския парламент Константин Косачов.
Какво ново има в това, че НАТО назовава Русия основна опасност и счита интензивно да ѝ се опълчи? Другояче ли беше преди? – пита риторично съветският политик.
Всяко подсилване на алианса значи задълбочаване на проблемите и разширение на споровете – източник на проблеми, а не решение. Дискусиите с НАТО по този мотив обаче са безполезни. " Докато страните от блока не влязат в 21-и век, не одобряват неговите реалии, трайният мир в Европа и демократичният ред на планетата още дълго време ще останат далечна цел за човечеството ", твърди Косачов, съгласно който бариера по пътя към тази цел е " властническият натоцентричен модел на международно устройство ".
Западът и Русия показват, че са подготвени за дълготрайно опълчване в Европа, а и освен там. Ако съдим по решенията на мадридската среща и съветската реакция, връзките сред Русия и груповия Запад ще бъдат разрушени напълно. Все още има пространство за по-нататъшното им утежняване, без значение от чувството, че няма към този момент накъде, написа " Комерсант ".
Противниците явно не желаят челна борба, само че битката сред тях може да засегне редица " сиви зони ". Украйна не е единствената страна, чиято територия първо стана район, в който Русия и Западът си съперничеха за въздействие, а след това се трансформира в полесражение. Към условната сива зона спадат още Молдова и Грузия. Тези постсъветски страни се ориентират към Европейския съюз (Тбилиси към момента разчита и на участие в НАТО), само че скоро не ще могат да влязат там. А значи Москва може би ще се опита да ги върне в своята сфера на въздействие, разсъждава всекидневникът.
Според военния специалист Александър Бартош, представен от " Взгляд ", резултатите от мадридската среща демонстрират, че НАТО е навлязла в " подготовка на война с Русия ".
" Москва ще би трябвало да вземе съществени ограничения за гарантиране на националната сигурност. Естествено тази подготовка ще изисква време, сили и средства, в това число за прекачване на войски. Не бива обаче да останем безучастани ", акцентира съветският аналитик.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ