Япония видя Китай в Русия
Официално Токио подаде иск пред интернационалния съд в Хага по отношение на дейностите на съветската войска в Украйна. Преди това Япония към този момент си разреши няколко невиждани стъпки, които срутват връзките ѝ с Русия в пропастта. Защо на японците им е необходим спор, за който рискуват да съжаляват по-късно? В последна сметка, напълно до неотдавна връзките сред водачите на двете страни бяха надали не другарски.
Ако наричате нещата с имената им, Япония написа донос против Русия – сходен на тези, които елементарните простосмъртни пишат против своите омразни съседи. Причината е спецоперация на въоръжените сили на РФ на територията на Украйна. Инстанцията е Международният углавен съд в Хага, който постоянно се бърка с така наречен Хагски арбитражен съд (МНТБЮ, само че той се занимаваше единствено със случаите на някогашна Югославия).
„ Действията на Русия са опит да се промени статуквото в района със мощ, те разклащат основите на международния ред. Подобни дейности са безусловно недопустимо нарушаване на интернационалното право “, съобщи японското външно министерство, приветствайки започването на следствие на МНС.
Само по себе си това следствие въобще не е тематика за разискване по простата причина, че Япония е член на МНС, а Русия и Украйна не са. Първата подписа Римския статут, само че по-късно отдръпна подписа (между другото, Съединени американски щати направиха същото) и макар че Украйна го подписа, тя не го ратифицира - този въпрос се разисква интензивно в Киев от 2014 година, само че го остави, тъй като се опасява че може да я връхлети нещо за дейностите на въоръжените сили на Украйна в Донбас.
В същото време този апел от Токио към Хага е значим знак. Знак, че Япония е подготвена за радикална свада с Русия - и в този момент се пробва да изпревари западния локомотив на глобите. Има доста такива признаци - и всички са забележими. Например, за първи път в историята си Япония ще помогне на украинската войска – ще ѝ даде в случай че не оръжие, а защитно съоръжение и муниции.
В същото време Токио акцентира, че желаят да се отдръпват от всички петролни и газови планове на Сахалин и назова Курилските острови „ изконна територия “ (което опонира на исторически факти), до които „ се простира японският суверенитет “. Въпреки сложността на Курилския въпрос, японците се пробваха да избегнат сходни нагли формулировки при премиера Шиндзо Абе.
Примери могат да се дават дълго - до абсурда към марката „ Уникло “, която създава фешън ежедневни облекла на ниски цени. Ръководителят на компанията Тадаши Янай първо разгласи отхвърли си да напусне съветския пазар с аргумента, че облеклото е съществена нужда, която не може да бъде отказана на никого, в това число на руснаците, само че след няколко дни ненадейно промени решението си. Едва ли „ Уникло “ да е бил подложен на напън от Държавния департамент на Съединени американски щати, където си имат прекалено много работа, само че от Токио – за какво не. Изглежда, че към този момент са подготвени да разбият всички тенджери с Москва.
Междувременно до неотдавна при гореспоменатия Абе връзките сред Русия и Япония бяха непрекъснато положителни и даже топли спрямо връзките сред Русия и Запада. Например, през 2014 година Токио наложи извънредно минималистичен пакет от наказания против Руската федерация - те постоянно бяха наричани „ учтиви “ в пресата. Защо в този момент такава експанзия?
Когато една или друга страна ненадейно се нахвърли на Русия, като куче от верига, обичайно се упрекват американците за това. Тук и в този момент – невероятно е да се отхвърли, че Япония е сериозно подвластна от Съединени американски щати като главен съдружник. С ръка на сърцето, тя даже не може да се назова изцяло самостоятелна страна.
Въпреки това, по някаква причина, нейната взаимозависимост не попречи доста на премиера Абе - извънреден политик, освен това към този момент съвсем публично именит, макар че той подаде оставка единствено преди година и половина. И това макар, че Абе извърши грамаден план за модернизиране на японската войска (всъщност с помощта на него Япония въобще имаше войска, преди Абе тя се наричаше „ сили за самозащита “), което би било невероятно без дейното присъединяване на Съединени американски щати в този развой. По някаква причина американците, ядосани на нас, прощаваха на Абе „ специфичните връзки “ с Русия.
Второто известно пояснение са изборите. Видите ли " ястребите " работят за пред обществото. Но изборите в Япония към този момент минаха и партията на Абе е с нов водач - актуалният министър-председател Фумио Кишида. Той изцяло победи всички съперници. Сега няма смисъл Кишида да „ работи за обществото “, само че той въпреки всичко изостря връзки, обещавайки на Япония и света „ най-голямата рецесия след Втората международна война “ заради борбата с Русия.
Но става дума за самия Кишида, който при Абе оглавяваше японското външно министерство съвсем пет години и в действителност беше съавтор на умерено другарската политика, водена от някогашния министър председател в връзките с Русия.
За да разберете какво се случва, би трябвало да знаете за две условия. Първото е, че постоянната работа и персоналните контакти сред Абе и Владимир Путин действаха като защитна мярка против плъзгането на Япония в русофобия под натиска на Вашингтон и личните му десни радикали, които са подготвени да се бият за Курилските острови незабавно.
През годините на взаимна работа сред двамата водачи се построиха взаимно уважителни и доверчиви връзки, даже се обръщаха един към различен другари. В случая с Кишида въобще няма „ персонална химия “ - няма от кое място да пристигна. Обявявайки кръстоносен поход против Русия, той не губи нищо, което би могъл да цени.
Второто събитие е още по-важно: Абе оценяваше взаимното съгласие с Путин, тъй като вярваше, че то може да обезпечи баланс на силите в региона на Южнокитайско море, където главният съперник и евентуално смъртен зложелател на японците, т.е. Китай, пълзи от години.
Кишида гледа на тези проблеми по друг метод, съгласно мнението на японски политически коментатори. При настоящето равнище на войната на глобите, сравнимо единствено с времето на възхода на болшевиките на власт и съветската революция, поддръжката на Пекин е от решаващо значение за Москва. Но в действителност Русия направи своя избор още по-рано – до октомври 2021 година, когато Военноморски сили на Русия и Военноморски сили на Китай организираха взаимни учения и минаха през протока Цугару сред японските острови Хокайдо и Хоншу като обща ескадра. Политическата класа на Япония кипи от отвращение по-късно.
Така от позиция на Токио времето за комплицирана многовекторна политика завърши. Светът е разграничен, Русия и Китай явно са от едната страна, а Япония и Съединени американски щати са от другата. Като е на своя страна, Япония вижда в Русия и нейните специфични интервенции в Украйна Китай с неговите закани за по-нататъшно разширение.
В Южнокитайско море са разпръснати доста противоречиви острови, за които КНР претендира от Япония, Корея, Виетнам, Индонезия и други съседи. Най-важният от тях за Пекин е, несъмнено, Тайван, само че даже контролът върху безлюдни скали му разрешава да разшири изключителната си икономическа зона и да диктува условия на съседите си по отношение на риболова, комерсиалните пътища и местоположението на флота.
Безспорният надзор на Китай над Южнокитайско море е кошмарът на Токио. И те се надяват, че настоящето „ демонстративно бичуване “ на Русия ще накара Пекин да се замисли и да се откаже от проектите за решение на всички териториални разногласия със мощ, в случай че такива проекти съществуват.
Очевидно точно този геополитически основание е довело до толкоз интензивно присъединяване на Токио в икономическата и осведомителната война с Русия. Колкото по-големи са нашите разноски, толкоз по-уплашен ще бъде Китай, което от своя страна ще ускори сигурността на Япония.
Проблемът с тази логичност е, че тя работи единствено при положение на проваляне на Русия – военно или геополитическо, когато тя ще бъде принудена да отстъпи, без да реализира задачите си. Но Русия няма да достави такова наслаждение на никого, изключително на японците, чиято роля в актуалната рецесия Москва ще вземе поради в бъдеще. Включително и в подтекста на връзките с Китай.
Вместо да изплаши единия си заплашителен комшия, Токио рискува смъртно да обиди другия – Москва, до момента в който Пекин само ще ускори упоритостите си за надмощие в Южнокитайско море.
Превод: В. Сергеев
Ако наричате нещата с имената им, Япония написа донос против Русия – сходен на тези, които елементарните простосмъртни пишат против своите омразни съседи. Причината е спецоперация на въоръжените сили на РФ на територията на Украйна. Инстанцията е Международният углавен съд в Хага, който постоянно се бърка с така наречен Хагски арбитражен съд (МНТБЮ, само че той се занимаваше единствено със случаите на някогашна Югославия).
„ Действията на Русия са опит да се промени статуквото в района със мощ, те разклащат основите на международния ред. Подобни дейности са безусловно недопустимо нарушаване на интернационалното право “, съобщи японското външно министерство, приветствайки започването на следствие на МНС.
Само по себе си това следствие въобще не е тематика за разискване по простата причина, че Япония е член на МНС, а Русия и Украйна не са. Първата подписа Римския статут, само че по-късно отдръпна подписа (между другото, Съединени американски щати направиха същото) и макар че Украйна го подписа, тя не го ратифицира - този въпрос се разисква интензивно в Киев от 2014 година, само че го остави, тъй като се опасява че може да я връхлети нещо за дейностите на въоръжените сили на Украйна в Донбас.
В същото време този апел от Токио към Хага е значим знак. Знак, че Япония е подготвена за радикална свада с Русия - и в този момент се пробва да изпревари западния локомотив на глобите. Има доста такива признаци - и всички са забележими. Например, за първи път в историята си Япония ще помогне на украинската войска – ще ѝ даде в случай че не оръжие, а защитно съоръжение и муниции.
В същото време Токио акцентира, че желаят да се отдръпват от всички петролни и газови планове на Сахалин и назова Курилските острови „ изконна територия “ (което опонира на исторически факти), до които „ се простира японският суверенитет “. Въпреки сложността на Курилския въпрос, японците се пробваха да избегнат сходни нагли формулировки при премиера Шиндзо Абе.
Примери могат да се дават дълго - до абсурда към марката „ Уникло “, която създава фешън ежедневни облекла на ниски цени. Ръководителят на компанията Тадаши Янай първо разгласи отхвърли си да напусне съветския пазар с аргумента, че облеклото е съществена нужда, която не може да бъде отказана на никого, в това число на руснаците, само че след няколко дни ненадейно промени решението си. Едва ли „ Уникло “ да е бил подложен на напън от Държавния департамент на Съединени американски щати, където си имат прекалено много работа, само че от Токио – за какво не. Изглежда, че към този момент са подготвени да разбият всички тенджери с Москва.
Междувременно до неотдавна при гореспоменатия Абе връзките сред Русия и Япония бяха непрекъснато положителни и даже топли спрямо връзките сред Русия и Запада. Например, през 2014 година Токио наложи извънредно минималистичен пакет от наказания против Руската федерация - те постоянно бяха наричани „ учтиви “ в пресата. Защо в този момент такава експанзия?
Когато една или друга страна ненадейно се нахвърли на Русия, като куче от верига, обичайно се упрекват американците за това. Тук и в този момент – невероятно е да се отхвърли, че Япония е сериозно подвластна от Съединени американски щати като главен съдружник. С ръка на сърцето, тя даже не може да се назова изцяло самостоятелна страна.
Въпреки това, по някаква причина, нейната взаимозависимост не попречи доста на премиера Абе - извънреден политик, освен това към този момент съвсем публично именит, макар че той подаде оставка единствено преди година и половина. И това макар, че Абе извърши грамаден план за модернизиране на японската войска (всъщност с помощта на него Япония въобще имаше войска, преди Абе тя се наричаше „ сили за самозащита “), което би било невероятно без дейното присъединяване на Съединени американски щати в този развой. По някаква причина американците, ядосани на нас, прощаваха на Абе „ специфичните връзки “ с Русия.
Второто известно пояснение са изборите. Видите ли " ястребите " работят за пред обществото. Но изборите в Япония към този момент минаха и партията на Абе е с нов водач - актуалният министър-председател Фумио Кишида. Той изцяло победи всички съперници. Сега няма смисъл Кишида да „ работи за обществото “, само че той въпреки всичко изостря връзки, обещавайки на Япония и света „ най-голямата рецесия след Втората международна война “ заради борбата с Русия.
Но става дума за самия Кишида, който при Абе оглавяваше японското външно министерство съвсем пет години и в действителност беше съавтор на умерено другарската политика, водена от някогашния министър председател в връзките с Русия.
За да разберете какво се случва, би трябвало да знаете за две условия. Първото е, че постоянната работа и персоналните контакти сред Абе и Владимир Путин действаха като защитна мярка против плъзгането на Япония в русофобия под натиска на Вашингтон и личните му десни радикали, които са подготвени да се бият за Курилските острови незабавно.
През годините на взаимна работа сред двамата водачи се построиха взаимно уважителни и доверчиви връзки, даже се обръщаха един към различен другари. В случая с Кишида въобще няма „ персонална химия “ - няма от кое място да пристигна. Обявявайки кръстоносен поход против Русия, той не губи нищо, което би могъл да цени.
Второто събитие е още по-важно: Абе оценяваше взаимното съгласие с Путин, тъй като вярваше, че то може да обезпечи баланс на силите в региона на Южнокитайско море, където главният съперник и евентуално смъртен зложелател на японците, т.е. Китай, пълзи от години.
Кишида гледа на тези проблеми по друг метод, съгласно мнението на японски политически коментатори. При настоящето равнище на войната на глобите, сравнимо единствено с времето на възхода на болшевиките на власт и съветската революция, поддръжката на Пекин е от решаващо значение за Москва. Но в действителност Русия направи своя избор още по-рано – до октомври 2021 година, когато Военноморски сили на Русия и Военноморски сили на Китай организираха взаимни учения и минаха през протока Цугару сред японските острови Хокайдо и Хоншу като обща ескадра. Политическата класа на Япония кипи от отвращение по-късно.
Така от позиция на Токио времето за комплицирана многовекторна политика завърши. Светът е разграничен, Русия и Китай явно са от едната страна, а Япония и Съединени американски щати са от другата. Като е на своя страна, Япония вижда в Русия и нейните специфични интервенции в Украйна Китай с неговите закани за по-нататъшно разширение.
В Южнокитайско море са разпръснати доста противоречиви острови, за които КНР претендира от Япония, Корея, Виетнам, Индонезия и други съседи. Най-важният от тях за Пекин е, несъмнено, Тайван, само че даже контролът върху безлюдни скали му разрешава да разшири изключителната си икономическа зона и да диктува условия на съседите си по отношение на риболова, комерсиалните пътища и местоположението на флота.
Безспорният надзор на Китай над Южнокитайско море е кошмарът на Токио. И те се надяват, че настоящето „ демонстративно бичуване “ на Русия ще накара Пекин да се замисли и да се откаже от проектите за решение на всички териториални разногласия със мощ, в случай че такива проекти съществуват.
Очевидно точно този геополитически основание е довело до толкоз интензивно присъединяване на Токио в икономическата и осведомителната война с Русия. Колкото по-големи са нашите разноски, толкоз по-уплашен ще бъде Китай, което от своя страна ще ускори сигурността на Япония.
Проблемът с тази логичност е, че тя работи единствено при положение на проваляне на Русия – военно или геополитическо, когато тя ще бъде принудена да отстъпи, без да реализира задачите си. Но Русия няма да достави такова наслаждение на никого, изключително на японците, чиято роля в актуалната рецесия Москва ще вземе поради в бъдеще. Включително и в подтекста на връзките с Китай.
Вместо да изплаши единия си заплашителен комшия, Токио рискува смъртно да обиди другия – Москва, до момента в който Пекин само ще ускори упоритостите си за надмощие в Южнокитайско море.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ