Михаела Барокова: 70% от анкетираните родители на деца с аутизъм са ставали обект на негативно отношение заради диагнозата на своето дете
Официалнo оповестена статистика за броя на децата и възрастните с разстройства от аутистичния набор в България няма. Това сподели Михаела Барокова – лекар по логика на психиката на развиването и основен помощник в департамент " Когнитивна просвета и логика на психиката " в Нов български университет, в предаването " Цветовете на България " на Радио " Фокус " .
Между 1 и 2% от популацията в международен мащаб е диагностицирано с някакъв тип разстройство от аутистичния набор. " Вече има задоволително проучвания, които демонстрират, че процентът на хората с аутизъм не зависи от тяхната раса, пол, етническа принадлежност. В доста страни този % се повтаря, тъй че нямаме мотив да считаме, че България би била някакво изключение ", изясни Михаела Барокова.
Заедно с Анна Андреева-Сапунджиева от Центъра за обществена рехабилитация и интеграция – приоритет аутистичен набор в София предходната година е извършено изследване за потребностите на фамилиите с деца с проблеми в развиването, в това число аутизъм. " Целта на това проучване е да забележим какви са целите на тези фамилии, кои са най-големите провокации, пред които те се изправят при приемането на грижа, и какви са техните хрумвания за разрешаването на тези проблеми. До този миг над 150 фамилии са се присъединили ", изясни експертът.
Според изследването 70% от родителите показват като най-голямо предизвикателство достъпа до качествено обучение за техните деца. " Изглежда, че това в действителност е една огромна спънка за фамилиите – достъп до обучение, което да дава отговор на съответните потребности на тяхното дете ", разяснява Барокова.
У нас има профилирани центрове за деца с аутизъм, само че грижите за аутистичните деца би трябвало да бъдат сложни, акцентира тя. " Грижата при аутистичните деца не е единствено психическа. Нужна е логопедична услуга, също по този начин ерготерапия, малко по-цялостен метод, с цел да подпомогнем тяхното развиване. На доста места тези услуги се оферират в разнообразни центрове с разнообразни експерти, което извънредно доста затруднява родителите ", изясни Барокова.
Изследването демонстрира също, че над 70% от интервюираните родители на деца с аутизъм са ставали обект на отрицателно отношение поради диагнозата на своето дете. " Може би това се дължи най-много на неразбирането на обществото, че държанието на тези деца не е обвързвано с неприятно образование или с това, че родителят не може да управлява детето си. Просто това са признаците на тези разстройства от аутистичния набор ", разясни специалистът.
Три са главните диагностични критерии, които насочват към разстройство от аутистичния набор. Първият е обвързван със обществената връзка и взаимоотношенията. " Например способността да водим диалог, да знаем по кое време е наш ред да приказваме, да вършим паузи, да разбираме по кое време на събеседника му е скучно, с цел да сменим тематиката. Вторият аршин е обвързван съответно с езика и речта, като нормално това се показва в закъснение на езиковото и речево развиване на децата, некадърност за асимилиране на избрани граматични структури. Третият диагностичен аршин е обвързван с повтарящи се модели на държание, като това може да се показва в повтарящо се придвижване на тялото, на ръцете и на краката, може да е обвързвано с повтарящи се или строго закрепени ползи, т.е. на детето или възрастния да му вършат усещане цифри и това да е единственото нещо, към което демонстрира интерес ", изясни Михаела Барокова.
Изследвания, свързани с произхода на аутизма и какво го предизвиква, демонстрират, че най-силният фактор е генетичното влечение. " Тук става дума за друго развиване на нервната система. В този смисъл държанието на родителите не е причина за появяването на аутизъм у детето. Те не би трябвало да се упрекват за диагнозата, а да се концентрират върху това по какъв начин оптимално да подкрепят неговото развиване, с цел да реализира то своя капацитет ", акцентира специалистът.
За да пораства и да се развива пълноценно едно дете, родителите би трябвало да развиват неговите обществени умения и прочувствена просветеност. " Нашата задоволеност от живота, професионален и персонален триумф постоянно зависи от нашите обществени умения, от това да може да се свързваме с другите, да реализираме контакт. Затова е значимо да социализираме децата в нашата общественост, да им покажем какви са упованията от тях, по какъв начин те да се свързват с други деца, да им оказваме поддръжка. "
Не би трябвало да се подценява и силата на езика, добави тя. " Изследвания демонстрират, че броят думи, които детето употребява на 4-годишна възраст, са директно свързани с броя другари, които детето има, когато стане възрастен. Езиковото развиване може да се подкрепи посредством четене на книжки, разнообразни игри, пеене на песни. Да поддържаме връзка с децата, да им описваме за това, което им се случва, да ги караме те да описват, да им задаваме въпроси ", прикани Барокова.
Изследванията по тематиката за въздействието на цифровите устройства върху децата демонстрират разнопосочни резултати. " От една страна потреблението на цифрови устройства постоянно е обвързвано с по-беден речник на децата, по-слаби обществени умения. От друга страна виждаме, че в някои случаи те могат да бъдат потребни. Ключът се крие в това по какъв начин използваме устройствата, с каква цел и какъв брой постоянно. Ключовото е да запазим общуването при използването на тези устройства и надлежно някакъв надзор на наличието ", изясни Михаела Барокова.
Калина СВЕЖИН
Между 1 и 2% от популацията в международен мащаб е диагностицирано с някакъв тип разстройство от аутистичния набор. " Вече има задоволително проучвания, които демонстрират, че процентът на хората с аутизъм не зависи от тяхната раса, пол, етническа принадлежност. В доста страни този % се повтаря, тъй че нямаме мотив да считаме, че България би била някакво изключение ", изясни Михаела Барокова.
Заедно с Анна Андреева-Сапунджиева от Центъра за обществена рехабилитация и интеграция – приоритет аутистичен набор в София предходната година е извършено изследване за потребностите на фамилиите с деца с проблеми в развиването, в това число аутизъм. " Целта на това проучване е да забележим какви са целите на тези фамилии, кои са най-големите провокации, пред които те се изправят при приемането на грижа, и какви са техните хрумвания за разрешаването на тези проблеми. До този миг над 150 фамилии са се присъединили ", изясни експертът.
Според изследването 70% от родителите показват като най-голямо предизвикателство достъпа до качествено обучение за техните деца. " Изглежда, че това в действителност е една огромна спънка за фамилиите – достъп до обучение, което да дава отговор на съответните потребности на тяхното дете ", разяснява Барокова.
У нас има профилирани центрове за деца с аутизъм, само че грижите за аутистичните деца би трябвало да бъдат сложни, акцентира тя. " Грижата при аутистичните деца не е единствено психическа. Нужна е логопедична услуга, също по този начин ерготерапия, малко по-цялостен метод, с цел да подпомогнем тяхното развиване. На доста места тези услуги се оферират в разнообразни центрове с разнообразни експерти, което извънредно доста затруднява родителите ", изясни Барокова.
Изследването демонстрира също, че над 70% от интервюираните родители на деца с аутизъм са ставали обект на отрицателно отношение поради диагнозата на своето дете. " Може би това се дължи най-много на неразбирането на обществото, че държанието на тези деца не е обвързвано с неприятно образование или с това, че родителят не може да управлява детето си. Просто това са признаците на тези разстройства от аутистичния набор ", разясни специалистът.
Три са главните диагностични критерии, които насочват към разстройство от аутистичния набор. Първият е обвързван със обществената връзка и взаимоотношенията. " Например способността да водим диалог, да знаем по кое време е наш ред да приказваме, да вършим паузи, да разбираме по кое време на събеседника му е скучно, с цел да сменим тематиката. Вторият аршин е обвързван съответно с езика и речта, като нормално това се показва в закъснение на езиковото и речево развиване на децата, некадърност за асимилиране на избрани граматични структури. Третият диагностичен аршин е обвързван с повтарящи се модели на държание, като това може да се показва в повтарящо се придвижване на тялото, на ръцете и на краката, може да е обвързвано с повтарящи се или строго закрепени ползи, т.е. на детето или възрастния да му вършат усещане цифри и това да е единственото нещо, към което демонстрира интерес ", изясни Михаела Барокова.
Изследвания, свързани с произхода на аутизма и какво го предизвиква, демонстрират, че най-силният фактор е генетичното влечение. " Тук става дума за друго развиване на нервната система. В този смисъл държанието на родителите не е причина за появяването на аутизъм у детето. Те не би трябвало да се упрекват за диагнозата, а да се концентрират върху това по какъв начин оптимално да подкрепят неговото развиване, с цел да реализира то своя капацитет ", акцентира специалистът.
За да пораства и да се развива пълноценно едно дете, родителите би трябвало да развиват неговите обществени умения и прочувствена просветеност. " Нашата задоволеност от живота, професионален и персонален триумф постоянно зависи от нашите обществени умения, от това да може да се свързваме с другите, да реализираме контакт. Затова е значимо да социализираме децата в нашата общественост, да им покажем какви са упованията от тях, по какъв начин те да се свързват с други деца, да им оказваме поддръжка. "
Не би трябвало да се подценява и силата на езика, добави тя. " Изследвания демонстрират, че броят думи, които детето употребява на 4-годишна възраст, са директно свързани с броя другари, които детето има, когато стане възрастен. Езиковото развиване може да се подкрепи посредством четене на книжки, разнообразни игри, пеене на песни. Да поддържаме връзка с децата, да им описваме за това, което им се случва, да ги караме те да описват, да им задаваме въпроси ", прикани Барокова.
Изследванията по тематиката за въздействието на цифровите устройства върху децата демонстрират разнопосочни резултати. " От една страна потреблението на цифрови устройства постоянно е обвързвано с по-беден речник на децата, по-слаби обществени умения. От друга страна виждаме, че в някои случаи те могат да бъдат потребни. Ключът се крие в това по какъв начин използваме устройствата, с каква цел и какъв брой постоянно. Ключовото е да запазим общуването при използването на тези устройства и надлежно някакъв надзор на наличието ", изясни Михаела Барокова.
Калина СВЕЖИН
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ