“Историята зад снимката” с Йоханес Фетер
Официалният уебсайт на Международната асоциация на атлетическите федерации iaaf.org стартира 2018-а с ударна доза нови рубрики. Сред тях е и “Историята зад снимката”, в която специфичен участник е международният първенец в хвърлянето на копие от Лондон 2017 Йоханес Фетер. На фотографията той показва точно насладата си от златния орден на планетарния конгрес в британската столица.
“Разбира се, че бях благополучен да чествам първата си международна купа, само че това словоизлияние от страсти в тази фотография е цялост от облекчение и удовлетворение. Бях в най-хубавата форма в живота си. Бях огромен късметлия, че съм квалифициран от Борис Обергфьол, който ме направляваше през последните три години. В средата на сезона нагласявахме разбега ми, което усещах като принос за огромното възстановяване в техниката ми. В Люцерн хвърлих копието за сериозен нов персонален връх от 94.44 метра (резултат, който го изведе до второ място във безконечната международна ранглиста) и това ми даде същинска убеденост и облекчение. Технически се усещах в солидна форма за Лондон.
От друга страна подобряването на формата ми ускори възприятието на упования. Германия влезе във финала в хвърлянето на копие при мъжете с 1, 2 и 3 място в международната класация за сезона (плюс Томас Рьолер и Андреас Хофман). Изправихме се пред съществено медийно напрежение плюс доста очакване от нашата национална федерация.
За благополучие съумях да се оправя с това напрежение. Представих се доста добре в квалификацията, където бях №1 с 91.20 м. Във финала започнах с най-хубавия резултат от 89.89 м в първия си опит. Това беше част от облекчението, което усещах на фотографията.
Друг детайл от моята история е, че се подвигнах след травма, която получих седмица преди Световното състезание в Лондон. Бях доста съсредоточен, само че имах доста добър медицински екип към себе си. Остеопатът ми ме третира три цялостни дни и в понеделник заран - три дни преди квалификацията. Знаех, че би трябвало да съм здрав, с цел да се състезавам и да отида за злато.
Имах също и друга сериозна грижа, защото майка ми Керстин претърпя интервенция за израстък в мозъка седмица преди Световното. Тя беше в действителност болна и за мен това беше доста сложна обстановка. Използвах това като спомагателна мотивация да се показва добре в Лондон.
След надпреварата се обадих на майка си, която беше толкоз щастлива и се усещаше добре. Това беше огромен миг за мен и част от повода да бях толкоз изпълнен с горделивост да печеля златния орден в Лондон.”
“Разбира се, че бях благополучен да чествам първата си международна купа, само че това словоизлияние от страсти в тази фотография е цялост от облекчение и удовлетворение. Бях в най-хубавата форма в живота си. Бях огромен късметлия, че съм квалифициран от Борис Обергфьол, който ме направляваше през последните три години. В средата на сезона нагласявахме разбега ми, което усещах като принос за огромното възстановяване в техниката ми. В Люцерн хвърлих копието за сериозен нов персонален връх от 94.44 метра (резултат, който го изведе до второ място във безконечната международна ранглиста) и това ми даде същинска убеденост и облекчение. Технически се усещах в солидна форма за Лондон.
От друга страна подобряването на формата ми ускори възприятието на упования. Германия влезе във финала в хвърлянето на копие при мъжете с 1, 2 и 3 място в международната класация за сезона (плюс Томас Рьолер и Андреас Хофман). Изправихме се пред съществено медийно напрежение плюс доста очакване от нашата национална федерация.
За благополучие съумях да се оправя с това напрежение. Представих се доста добре в квалификацията, където бях №1 с 91.20 м. Във финала започнах с най-хубавия резултат от 89.89 м в първия си опит. Това беше част от облекчението, което усещах на фотографията.
Друг детайл от моята история е, че се подвигнах след травма, която получих седмица преди Световното състезание в Лондон. Бях доста съсредоточен, само че имах доста добър медицински екип към себе си. Остеопатът ми ме третира три цялостни дни и в понеделник заран - три дни преди квалификацията. Знаех, че би трябвало да съм здрав, с цел да се състезавам и да отида за злато.
Имах също и друга сериозна грижа, защото майка ми Керстин претърпя интервенция за израстък в мозъка седмица преди Световното. Тя беше в действителност болна и за мен това беше доста сложна обстановка. Използвах това като спомагателна мотивация да се показва добре в Лондон.
След надпреварата се обадих на майка си, която беше толкоз щастлива и се усещаше добре. Това беше огромен миг за мен и част от повода да бях толкоз изпълнен с горделивост да печеля златния орден в Лондон.”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ